Решение № 9713 от 16.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение 7485 от 07.12.2022 г., постановено по административно дело 5765/2022 г. от Административен съд - София - град, с което е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., с изх. 02-220-6500/441 от 10.03.2022 г. и е върната преписката за ново произнасяне на административния орган по подаденото заявление за подпомагане за 2020 г. от Р. Манов. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението на първоинстанционния съд - необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Р. Манов, чрез процесуален представител, в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по същество на касационната жалба, настоящият съдебен състав, взе предвид следното: Със жалба до АССГ Манов е обжалвал процесното уведомително писмо в частта, с която са извършени намаления в общ размер на 25 686, 54 лева по схемите и мерките и са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 18 070,06 лева. Уведомителното писмо съдържа и друга необжалвана от Манов част, с която по отделните схеми и мерки са оторизирани суми, които са посочени и в графа "изплатени". Тази необжалвана част е благоприятна за Манов. АССГ е отменил уведомителното писмо изцяло и е върнал преписката за ново произнасяне по цялото заявление с мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но са налице отменителните основания по чл.146, т.2 и 3 АПК поради липса на мотиви и в нарушение на чл.35 АПК, тъй като не са представени доказателства за връчване на Манов на уведомителните писма от 14.07.2020 г. и 21.10.2020 г. на началник отдел "РТИ" при ДФЗ за резултатите от извършената проверка за допустимост на декларираните площи. Последното сочи на липса на възможност за Манов да подаде възражения срещу фактическите констатации в указания в уведомителните писма срок. При направената служебна проверка на допустимостта на обжалваното решение по чл.218, ал.2 АПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е частично недопустимо. Съдът е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката и в необжалваната от Манов част, поради което е постановил частично недопустим съдебен акт в тази му част поради липса на надлежно сезиране. Решението следва да бъде обезсилено в недопустимата си част и производството прекратено в същата част. В останалата си част, в която е отменено уведомителното писмо в обжалваната му част и е върната преписката за ново произнасяне по тази част от заявлението, решението е правилно. Обоснован е изводът на АССГ за липсата на фактически и правни основания за издаване на акта. От текста на уведомителното писмо не се разбират конкретните фактически основания за постановения отказ за финансово подпомагане и налагането на санкция , поради което и предвид неспазването на чл.59, ал.2, т.4 АПК е било налице самостоятелно основание за отмяна на оспорената част на уведомителното писмо и не може да бъде преодоляно чрез посочване на фактически основания пред касационната инстанция от касатора. Събраните от АССГ доказателства относно правнорелевантните факти не могат да заместят липсата на фактически основания в оспорения акт, тъй като не е налице хипотезата на на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС, когато изложените в друг документ мотиви изхождат от издателя на оспорения акт и са част от административната преписка или се съдържат в съпроводителното писмо. Твърдението, че са извършени административни проверки чрез ИСАК не внася яснота за причините за постановения отказ. Изложените в касационната жалба фактически основания за намаленията не могат да заместят липсата им в уведомителното писмо. Излагането им и в хода на съдебното производство, също не замества липсата на мотиви, като съображенията на решаващия съд в тази насока са правилни. Отказът за подпомагане се съдържа в таблица 1 в графа "Намаления", а в обяснителната бележка са изброени различни групи правни основания, на които е възможно да бъде направено "намаление" без конкретизация на конкретните правни основания за конкретния казус. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила като правилно в частта, с която е отменена обжалваната част от уведомителното писмо, върната е преписката за ново произнасяне в същата част и са присъдени разноски по делото. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените в касационната инстанция разноски в размер на 1300 лева заплатено адвокатско възнаграждение, платими от ДФЗ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 и ал.3 АПК Върховният административен съд, пето отделение