Решение № 10433 от 9.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2470/2017 г.

Решение № 10433 от 9.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2470/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч подадена чрез процесуалния му представител срещу Решение № 11/19.01.2017 г., постановено по адм. дело № 45/2016 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № I-З-110/27.01.2016 г. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната на съдебния акт и постановяване на нов по съществото на спора, с което жалбата против заповедите да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - К. Д. Б. - М., чрез процесуалните си представители намира касационната жалба за неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание и моли обжалваното решение като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд – Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № I-З-110/27.01.2016 г. на директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Б. – М. – главен експерт "Стопанисване на държавни и недържавни гори" при Регионална дирекция по горите – град [населено място] е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да отмени заповедта първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че е издадена от компетентен орган и макар да е издадена в писмена форма, същата не е мотивирана съгласно изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл и при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че в случая оспорената заповед е постановена в нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл изискваща в отношение на кумулативност дисциплинарно наказващия орган да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. В случая, от административната преписка е установено, че с писмо изх. № I-2-10287 от 22.12.2015 г., Б. - М. е поканена от дисциплинарнонаказващия орган да даде писмени обяснения на основание чл. 93 от ЗДСл. Такива са дадени с вх. № I 2-10334 на 22.12.2015 г. По тази причина обясненията на Б. - М. не могат да се приемат като дадени по повод образувано дисциплинарно производство, тъй като към тази дата то липсва. Едва с издаването на заповед № ДС-1/14.01.2016 г. председателят на ДС е разпоредил образуването на такова производство, във връзка със Заповед № I-З-36/11.01.2016 г. на директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч. Това е видно и от текста на самите обяснения, в които не е посочено, че са във връзка с дисциплинарно производство, а само разясняват гледната точка на служителката по изнесеното в писмото. Едновременното тълкуване на разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от ЗДСл сочат, че в случаите, когато се налагат посочените в чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5 от същия закон наказания, поредността на действията е задължителна и както следва: образуване на дисциплинарно производство по заповед на наказващия орган, провеждане на производство пред Дисциплинарни съвет по време на което и при необходимост може да се изслуша служителя или да му се даде възможност за писмени обяснения, обсъждане на евентуално представени от него доказателства, задължително изслушване и даване на срок за писмени обяснения от страна на наказващия орган и едва след това налагане на наказание от последния. В конкретния случай писмените обяснения са дадени още преди образуването на дисциплинарното производство, поради което дадените от Б. - М. писмени обяснения на 22.12.2015 г. не могат да се приемат като такива във връзка с производството по изясняване на извършено от нея дисциплинарно нарушение, поради което не отговарят на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Само този дефект на производството по налагане на наказание, по силата на чл. 93, ал. 2 от ЗДС, задължително води до отмяна на заповедта, без разглеждане на спора по същество. Присъствието на обясненията от 22.12.2015 г. в административната преписка по издаване на обжалваната заповед е сериозна индиция за това, че те са стигнали и са били разгледани от директора на Регионална дирекция по горите - Ловеч, но това не е достатъчно, след като те не са дадени във връзка с образувано против лицето дисциплинарно производство. Заложеният от законодателя смисъл е да се даде възможност за защита на лицето непосредствено преди реализиране на предприетото от органа дисциплинарното наказание. За спазването на процедурата съдът следи служебно и тъй като нарушението й е твърде съществено, води до отмяна на наказанието, без да се разглежда спора по същество. Настоящият състав намира, че решението на Административен съд – Ловеч е законосъобразно – налице са предпоставките на чл. 93, ал. 2 ЗДСл при което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид цитираната разпоредба не е следвало съдът да обсъжда незаконосъобразността на заповедта на други основания, но това не води до неправилност на решението. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноските за касационната инстанция, поради което следва да се осъди Регионална дирекция по горите - Ловеч да й заплати сумата 750 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение