Решение № 12614 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2579/2014 г.

Решение № 12614 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2579/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ника Д 02" ЕООД гр. Пловдив срещу Решение № 2501/15.11.2013 г., постановено по адм. дело № 2091/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив. В жалбата се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се направените поделото разноски. Ответната страна - кметът на Район "Тракия", Община Пловдив не се представлява по делото и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на "Ника Д 02" ЕООД гр. Пловдив против Заповед № 6-Z13-365 от 28.06.2013 г. на кмета на Район "Тракия", Община Пловдив, с която на основание чл. 65, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 80, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ на Общински съвет Пловдив е разпоредено изземването от жалбоподателя на имот, частна общинска собственост - 102 кв. м. попадащи в урегулиран поземлен имот. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимия материален закон. При преценката на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства, както и обсъждайки възраженията на страните, съдът е стигнал до правния извод, че са налице кумулативно изискуемите се предпоставки на нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не е налице соченото от касатора отменително основание. Решаващият съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. С разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие е необходимо наличието на законовите предпоставки: недвижим имот; този имот да е общинска собственост; осъществяване на владение или държане от трето лице без законово основание. Не е спорно по делото, че имота, предмет на оспорената пред съда заповед за изземване е част от УПИ /определена в размер и граници/, който е собственост на Община Пловдив, доказана с акт за частна общинска собственост. При безспорно установеното право на собственост на общината правилен е и извода на съда, че този имот се държи без правно основание от "Ника Д 02" ЕООД гр. Пловдив. Не са представени доказателства удостоверяващи право на владение или държане от страна на жалбоподателя върху имота, предмет на оспорената заповед. Посоченото в касационната жалба разрешение за ползване № 06-0583/26.07.2012 г. не е представено по делото. Неоснователно е твърдяното в жалбата за липса на посочено правно основание в оспорения акт, каквото е изискването на закона. Изрично в него е посочено, че се издава на основание чл. 65, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗОбС и чл. 80, ал. 1 от НРПУРОИ, приета от Общински съвет Пловдив. Описанието в заповедта на налични върху терена, предмет на изземване, преместваеми обекти не основава извода в жалбата, че се следва процедура по чл. 57а от ЗУТ. Посочването на тези обекти обективира начина, по който е завзета частта от имота, собственост на Община Пловдив. При недоказано по делото наличие на изискуемо се от закона основание, препятстващо изземване по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС верен е извода на административния съд за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Правилно е прието също, че наличието на висящи процедури, касаещи издаване на разрешение за поставяне на временен обект не обуславя незаконосъобразност на административния акт, доколкото към момента на издаването му не е налице правно основание за владение или държане на имота, а се осъществява само фактическо такова. Изложените в касационната жалба съображения относно начина на изпълнение на заповедта, във връзка с налични преместваеми обекти върху терена са неотносими към законосъобразността и, но следва да се отбележи, че в нея е даден достатъчно дълъг срок за доброволно изпълнение. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение