Решение № 1440 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6342/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от З. Н. К., действащ чрез пълномощника адвокат Калчев, против решение 4027 от 02.05.2024 г., постановено по административно дело 1193/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е: 1) отхвърлена жалбата на К. против решение 2153-15-102/13.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/протокол N01484/20.12.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив; 2) осъден жалбоподателя да заплати в полза на НОИ сумата от 400 лева, представляваща сторените по производството разноски. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Исканията са за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, а в условията на евентуалност, ако се счете, че са налице съществени процесуални нарушения, след отмяната на съдебното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Възведена е и претенция за присъждане на сторените разноски по производството за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Пловдив, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Вълчанова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, като навежда доводи за правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от другата страна. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага решението на първоинстанционния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 20.12.2022 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ Пловдив от 22.03.2023 г., ръководителят на пенсионното осигуряване на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС (Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) е изменил в действителен размер отпуснатата на основание чл. 69, ал. 2 от КСО на З. Н. К. първоначално в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Разпореждането е атакувано от К. по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред горестоящия административен орган с оплакване, че неправилно е определен размера на индивидуалния коефициент за изчисляване на действителния размер на пенсията. При осъществения административен контрол ръководителят на ТП на НОИ Пловдив не е уважил сезиралата го жалба, като е обосновал извод, че при определяне на размера на пенсията пенсионноосигурителният орган е изчислил коректно индивидуалният коефициент на К., прилагайки относимата в случая нормативна уредба чл. 70, ал. 8 и ал. 9 от КСО. За да приеме жалбата на З. К. против решението на директора на ТП на НОИ за неоснователна, административният съд е аргументирал теза за неговата законосъобразност като издадено от материално компетентен орган в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По основният спорен между страните въпрос относно методиката за изчисляване на индивидуалния коефициент и определяне на осигурителния доход при изчисляването му, съответно размера на отпуснатата ЛПОСВ на жалбоподателя, съдът е извел извод, че той е правилно определен съгласно приложимите в случая разпоредби на чл. 70, ал. 8 и ал. 9 от КСО, като се е позовал на заключението на назначената съдебна експертиза, в частта, която вещото лице е направило изчисленията си по предвидената в КСО и в чл. 21а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) методика за пенсии, отпуснати с начална дата след 31.12.2018 г. (отпуснатата на К. пенсия е с начална дата 17.08.2022 г.). Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и компетентно изготвеното заключение на назначената експертиза, при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на ръководителя на ТП на НОИ, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдът е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК ВАС препраща към мотивите на проверявания съдебен акт. Останалите касаторови възражения също са неоснователни. Противно на твърдяното в касационната жалба, индивидуалният коефициент, осигурителният доход и действителният размер на пенсията на К. са коректно изчислени в хода на административното производство, като първоинстанционният съд надлежно е проверил това, назначавайки експертиза, чието компетентно изготвено заключение с основание е кредитирал в относимата му част, обсъждайки го съгласно чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс заедно с другите доказателства по делото. При постановяване на оспорения съдебен акт съдът правилно е тълкувал и приложил относимите в случая разпоредби на чл. 70, ал. 8 и ал. 9 от КСО, и убедително се е мотивирал защо не приема становището на жалбоподателя, че Фонд Пенсии за лицата по чл. 69 е професионален пенсионен фонд, и защо счита, че подходът на законодателя спрямо лицата с отпуснати пенсии с начална дата след 31.12.2018 г. не е противоконституционен и или неравнопоставящ. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая ръководителят на ТП на НОИ в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО и е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а в полза на НОИ на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ се дължат разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, определени съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,