Решение № 6642 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1623/2021 г.

Решение № 6642 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1623/2021 г., VIII о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция "Митници", чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Р., против Решение № 308 от 07.01.2021 г., постановено по адм. дело № 208/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отменено Решение към МД с MRN № 19 BG002002001581 R5/30.01.2019 г. с рег. № 32-134889 от 12.05.2020 г. на Директора на Териториална Дирекция /ТД/ "Северна морска" при Агенция "Митници". В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният орган законосъобразно е определили митническата стойност на процесната стока по реда на чл. 74, параграф 3 от Регламент /ЕС/№ 952/2013, като е посочил конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Симо Ко" ЕООД, чрез пълномощника адв. Св. Ж., по съображения изложени в представен писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание. оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд-Сливен е Решение към МД с MRN № 19 BG002002001581 R5/30.01.2019 г. с рег. № 32-134889 от 12.05.2020 г. на Директора на ТД "Северна морска" при Агенция "Митници", с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларирана стока № 1 по Митническа декларация /МД/ с MRN № 19 BG002002001581 R5/30.01.2019 г. и е определена нова митническа стойност на стоката в размер на 31 433, 60 лева /4 136 чифта х 7, 60 лв. /чифт/, като на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определен нов общ размер на дължимите публични вземания по цитираната митническа декларация: мито в размер на 5 312, 28 лв. и ДДС 7 484, 82 лв. или дължими суми за досъбиране: мито в размер на 2 682, 80 лева и ДДС в размер на 3 711, 47 лева. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: С МД с MRN № 19 BG002002001581 R5/30.01.2019 г. "Симо Ко" ЕООД е декларирало за поставяне под "режим за допускане на свободно обръщение" на стока, с държава за износ Китай, деклариран произход Китай, с обща фактурна стойност 8 020 щатски долара: а именно стока 1 – спортни обувки с горна част от текстилни материални и ходила от пластмаси: модел 30537 41-46 – 816 чифта; модел 30538 40-45 – 720 чифта; модел 30539 41-46 – 800 чифта, модел 30540 40-45 – 800 чифта и модел BR30541 40-45 – 1000 чифта, или общо 4 136 чифта, 3085, 4 кг нето тегло, код по ТАРИК 6404199000. Към митническата декларация са приложени генерален коносамент, коносамент, фактура и опаковъчен лист към нея и фактура за транспорт. С писмо от 11.02.2020 г. административният орган е изискал от "Симо Ко" ЕООД за нуждите на повторна проверка на осн. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 да представи допълнителни документи. В отговор на писмото от дружеството е представено обяснение, според което за закупуването на стоките не е изготвян писмен договор, не са налице сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издаваното на търговската фактура. Представено е извлечение от обслужващата банка за извършено плащане по процесната фактура. С писмо от 01.04.2020 г. митническите органи са уведомили "Симо Ко" ЕООД по реда на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/, с което дружеството е уведомено за мотивите, на които ще се основава Решението на митническия орган и му е предоставена възможност за изрази становище и ангажира доказателства в 30 дневен срок. Писмото е получено от адресата на 02.04.2020 г. Съобразно мотивите на оспореното решение е установено, че митническия орган е приел, че поради възникнали съмнения относно посочената стока дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, е извършена проверка в митническата информационна система MIS3 A за установяване на стойности на идентични и сходни стоки, с цел събиране на доказателства и определяне на митническата стойност по реда на член 74, пар. 2, буква а) и б) от МКС; при направения анализ в митническата информационна система за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки със стока № 1 по процесната МД не са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски; поради липсата на данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, пар. 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне на митническа стойност на стока № 1 и е определена нова митническа стойност на процесната стока по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 – 31433, 60 лв. (4136 чифта х 7, 60 лв. /чифт), с база за определяне МД с MRN № 18 BG002002 H0019163/05.02.2018 г. В съдебното производство е приобщена МД с MRN № 18 BG002002 H0019163/05.02.2018 г. и доклад с рег. индекс 32-136887 от 14.05.2020 г. на ТД " Южна морска" към Агенция "Митници". Приети са без оспорване по делото и заключенията по две съдебно-икономически експертизи (кредитирани изцяло от съда), въз основа на което е прието, че реално платената цена по фактурата, приложена към митническата декларация е в размер на 10 077, 60 щатски долара, като за процесните стоки конкретно 8 020 щатски долара и сумата по доставката е платена на 28.12.2018 г. от дружеството; налице е съответствие между платената цена за доставката на стоките и декларираната митническа стойност на пропорционалната част от същите в процесното ЕАД; налице са стоки със същия код по ТАРИК като стока № 1 по процесната МД, за които са декларирани по-ниски стойности, спрямо декларираната в процесния случай стойност, като 138 записи в справката са със средна митническа стойност за чифт, по-голяма от декларираната в процесния ЕАД, а останалите 221 записи са с еднаква или по-ниска средна митническа стойност за чифт; с оглед описанието на стоките в ЕД, регистрирани в приблизително същия период, има такива, които са идентични с описанието на процесната стока № 1 в ЕАД; видно от справката на Агенция "Митници", която съдържа данни от декларираните договорени стойности през периода 01.10.2018 г. - 31.01.2019 г. в митнически подразделения на територията на Република България, селектирана по описание на стоките и включваща идентични и/или сходни стоки по описание с тази от процесния ЕАД, 3 ЕАД са с декларирани по-ниски стойности от тези в процесния ЕАД, съответно всички декларации са с по-ниски митнически стойности спрямо определената с оспореното решение нова митническа стойност. При тези фактически установявания съдът е отменил Решението на Директора на ТД "Северна морска" при Ангенция "Митници" като е приел, че е издадено от компетентен орган, по арг. от чл. 19, ал. 7 от ЗМ, но е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че митническият орган като не е спазил последователността за определяне на митническата стойност, предвидена в чл. 74 § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, незаконосъобразно е определил митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 953/013, представляваща последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на АС – Сливен за обосновани относно фактите и обстоятелствата по делото и сторени при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Прилагането на § 3 от чл. 74 от МКС е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност, вкл. и съобразно приетите заключения на вещото лице. Или в случая митническият орган е определил митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г., без да обоснове невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената последователност. Формалното посочване от страна на митническия орган, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2, не обосновава приложението на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013 г. При издаване на Решението си Директорът на ТД "Северна морска" при Агенция "Митници" е допуснал нарушение на материалния закон, поради неспазване на последователността за определяне на митническата стойност, предвидена в чл. 74, вр. чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Обоснован е изводът на първоинстанционният съд, че предвиденият в Регламента ред не е спазен от страна на митническия орган, тъй като не е извършена проверка и не са изчерпани възможностите, предвидени последователно в Регламента, за което не е изложил аргументи дали е възможно митническата стойност да се определи по някой от методите, изчерпателно изброени в чл. 74, § 2 Регламент /ЕС/ № 952/2013. Съответно, без да е доказал, че тези методи са неприложими митническият орган е определил митническа стойност по крайния метод по чл. 74, § 3 Регламент /ЕС/ № 952/2013, поради което основателно е прието от съда, че е налице и допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно приетите заключения на вещото лице се установява, че цената на процесната стока съответства на договорената и декларираната с митническата декларация цена, както и плащането на тази договорена цена, респ. от митническите органи не са събрани доказателства за стоката да е платена по-висока от декларираната цена. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на "Симо Ко" ЕООД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 720 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и платено адвокатско възнаграждение не е прекомерно, предвид материалния интерес и фактическата и правна сложност на казуса, вкл. и съобразно осъществения обем процесуално представителство. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,