Решение № 14326 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 335/2009 г.

Решение № 14326 от 27.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 335/2009 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Димитров Ковачев от гр. Благоевград, против решение № 363 от 25.04.2008 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 5328/2007 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № АЗ-4379/04.09.2007 г. на директора на Национална служба "Полиция" за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 7, предл. второ ЗМВР и е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отмяна на заповедта. Ответната страна министър на вътрешните работи, в качеството на процесуален правоприемник на директора на НС "П" на основание § 108, ал. 2, вр. ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 69 от 2008 г.), взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е на неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната пред него заповед за законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК, както и че извършването на нарушението се доказва от съвкупната преценка на редовно събраните в хода на административното производство косвени доказателства. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните по делото обстоятелства въз основа на анализ на всички събрани доказателства, поради което не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Правилни и в съответствие с приложимите материалноправни норми са и направените правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР - използване на служебното положение за лична облага, изразяващо се в поставяне в собствен имот на чужд контейнер, е доказано с надлежно събраните в дисциплинарното производство доказателства. Същите преценени в тяхната съвкупност обосновават изводите на дисциплинарно-наказващия орган и на съда за извършено от жалбоподателя тежко нарушение на служебната дисциплина, за което в условията на обвързана компетентност се налага най-тежкото дисциплинарно наказание. Сам Ковачев не оспорва, че е излязъл извън служебните си правомощия - да охранява премахване на незаконно разположен преместваем обект - разпоредил е контейнерът да бъде транспортиран вместо по предназначение, до собствения му имот, но твърди, че макар и да е нарушение, същото е формалистично и не обуславя налагане на най-тежкото наказание. Твърдение, което не може да бъде споделено. Преценката на първоинстанционния съд, че извършеното от полицая нарушение е тежко - извършено е съзнателно, от длъжностно лице призвано да охранява чуждата собственост, което вместо това е злоупотребило възползвайки се от служебното си положение - е правилна, споделена и от настоящия съдебен състав. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,