Решение № 3401 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7742/2013 г.

ВАСII отделение11.03.2014 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 478/26.02.2013 г. по адм. дело № 1882/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Анна Илкова Пейчева от гр. Пловдив против заповед № КД-14-16-1639/13.12.2011 г. на началника на СГКК - Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3401 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7742/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по жалба на началника на СГКК - Пловдив против решение № 478/26.02.2013 г. по адм. дело № 1882/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова заповед № КД-14-16-1639/13.12.2011 г. за изменение на одобрена ККР чрез нанасяне на нови обекти - сграда и 5 самостоятелни обекти в нея - гаражи. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му. Ответната страна Анна Илкова Пейчева от гр. Пловдив оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно-издател на отменения акт, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема заповедта за незаконосъобразна поради издаването й без изпълнение на процедурата по чл. 53, ал. 3 вр. ал. 1 ЗКИР - след подписване на акт за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. С оспорената заповед е изменена одобрена ККР чрез нанасяне на нови обекти-сграда и самостоятелни обекти в нея. Установено е по делото, че последните са изградени след одобряването на ККР, поради което не е налице непълнота в КК по смисъла на § 1, т. 10 ДР на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР - несъответствието в кадастралните данни не е към момента на одобряване на ККР, а е настъпило след това. Извършеното ново допълващо застрояване-гаражи за пет автомобила следва да се нанесе в ККР по реда на поддържането им в актуално състояние - чл. 57, т. 6 от Наредба № 3/2005 г. и за него не се процедира изменение по чл. 53 ЗКИР и съставянето на акт за непълноти и грешки. В случая не се касае за непълнота в КК, която да се дължи на спор за материално право между съсобствениците на дворното място, в което е извършено новото строителство. Тяхно съгласие е необходимо за разрешаване на строителството по законоустановения ред, но не и за отразяване на кадастрални данни за новото строителство. Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество за отхвърляне на оспорването като неоснователно. Заповедта е законосъобразна, като не са налице някои от основанията по чл. 146 АПК за отмяната й. Непосочването в съдържанието й на точното правно основание за издаването й не представлява съществено нарушение във формата й при безспорност на фактическите основания и разпоредителната част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2