Решение № 9509 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2542/2017 г.

Решение № 9509 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2542/2017 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Софийски районен съд срещу Решение № 7998 от 14.12.2016 г., постановено по адм. дело № 8505/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което отменено свидетелство за съдимост рег. № 89759/28.07.2016 г., издадено от Софийски районен съд и разпореждане от 01.08.2016 г. на съдия В. Няголова, оправомощена от председателя на СРС със Заповед № АС-152/31.05.2016 г. да осъществява ръководство и контрол в Бюро "Съдимост" на СРС. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател намира, че за лицето не е настъпила реабилитация поради неизпълнение на предпоставките по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба, Й. И. Я., не представя отговор по касационната жалба. В съдебно заседание се представлява от адв. Костова, която изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Като обсъди становищата на страните и представените по делото доказателства, настоящата инстанция установи следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество касационната жалба е основателна, но по съображения и на основание, различни от изложените в нея. Свидетелството за съдимост се издава при условия и по ред, определени в Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост и удостоверява наличието или липсата на наложено наказание по чл. 37 от Наказателния кодекс (НК). Данните, които следва да се впишат в свидетелството за съдимост, са посочени в чл. 39 от същата наредба. Съгласно чл. 40, ал. 2 от наредбата, свидетелството за съдимост и справката за съдимост, в които има вписани осъждания, се подписват от председателя на районния съд или от определен от него заместник, а тези, издавани от Централното бюро за съдимост - от неговия ръководител или от определен служител юрист с изключение на случаите по чл. 36а. Под подписите се написват името и фамилията на съответните длъжностни лица и се полага печат. Свидетелството за съдимост с оглед неговото съдържание не е административен акт, а официален свидетелстващ документ, който удостоверява факти, свързани с наказателното право, а именно - дали е налице осъждане на лицето. С подадената пред административния съд жалба всъщност е оспорено съдържанието на свидетелството за съдимост. Жалбоподателят счита същото за незаконосъобразно, защото неговото съдържание не е съобразено с настъпилата реабилитация. Административният съд недопустимо се е произнесъл по въпроса относно настъпила реабилитация по право, тъй като това е извън компетентността на административния съд, дефинирана в чл. 128, ал. 1 от АПК. Налице ли е настъпила реабилитация по право или не като институт на наказателното право, относим към факта и последиците от осъждането на едно лице, е в компетентността на общия съд. Контролът за законосъобразност относно приложението на чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК не е в правомощията на административния съд, поради което неговото решение е недопустимо - налице е касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Пропускът в Наредба № 8 от 26.02.2008 г. да се регламентират условията и реда на защита срещу такъв документ не означава, че той е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Още повече, че съгласно чл. 81, ал. 2 от АПК съдържанието на документ може да се оспорва само по административен, а не по съдебен ред. Поради това, като е разгледал предявения пред него спор за съдържанието на свидетелство за съдимост, административният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по делото следва да бъде прекратено. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,