Решение № 4265 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9046/2019 г.

Решение № 4265 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9046/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за метеорологичен и технически надзор (ДАМТН), чрез процесуален представител срещу решение № 41/19.06.2019 година на Административен съд град Русе по адм. д. № 544/2018 година, с което съдът по жалба на Ц. Донев, в качеството му на ЕТ "Ц. Донев - Донкомерс" е отменил Заповед № А-О-041/24.02.2017 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че три пъти е правен опит търговецът да бъде уведомен за започналото административно производство за обезсилване на удостоверението, но известията за доставяне и по трите пратки са върнати на подателя със забележка "пратката не е потърсена от получателя", поради което по реда на чл. 61, ал. 3 АПК е изготвено съобщение за публикуване на интернет страницата на ДАМТН. Счита, че ответникът по касационната жалба е надлежно уведомен и по отношение издаването на административен акт. Заповедта е изпращана с препоръчана пощенска пратка три пъти на посочения от търговеца адрес, като известието за доставяне е върнато на подателя със забележка "пратката не е потърсена от получателя". Органът е счел, че при тези данни е налице хипотезата на чл. 61, ал. 3 АПК - "лицето не е намерено на посочения адрес", поради което е предприето връчване чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления и на интернет страницата на ДАМТН на 30.06.2017 г. и обявление на 19.09.2017 г. Жалбата срещу заповедта е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо от 22.10.2018 г., т. е. същата е просрочена. Изложени са твърдения, че срокът за оспорване не следва да бъде удължаван по реда на чл. 140, ал. 1 АПК, следователно жалбата срещу административния акт е недопустима и не е следвало да бъде разглеждана. По отношение приложението на материалния закон, счита за необосновано заключението на съда, че едноличният търговец може да съвместява дейностите и квалификацията на всички лица, посочени в чл. 374, ал. 1, т. 1 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителни газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ (НУБЕПРГСИУПГ). Съдът не е установил релевантните за случая факти и обстоятелства, тъй като не е възможно да бъде гарантирано, че осъществяваната от едноличния търговец дейност по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност в обхвата на издаденото му удостоверение се извършва от лица достатъчни на брой и притежаващи съответната професионална квалификация. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата срещу заповед № А-О-041/24.02.2017 година издадена от заместник-председателя на ДАМТН. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, ЕТ "Ц. Донев - Донкомерс" навежда възражения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема същата за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Русе е заповед № А-О-041/24.02.2017 година издадена от заместник-председателя на ДАМТН, с която ЕТ "Ц. Донев - Донкомерс" е заличен от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност и е обезсилено издаденото удостоверение № ВТ055/05.09.2007 година за вписване на търговеца в регистъра на ДАМТН като лице, което извършва дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на газови съоръжения и инсталации за природен газ. За да постанови тази мярка, органът е приел, че ЕТ не разполага с персонал, нает по трудово правоотношение и не отговаря на изискванията на чл. 374, ал. 1, т. 1 НУБЕПРГСИУПГ, във вр. с чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗТИП. Мярката е наложена на основание чл. 36а, ал. 4 ЗТИП, съгласно която, когато лицето престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 36, ал. 2 и ал. 3 ЗТИП, се налага мярката заличаване от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилване на издаденото удостоверение. За да отмени оспорения административен акт съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, но при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Предвид релевираните от касатора възражения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт, касационният състав констатира следното от правна страна: С определение от 21.05.2019 година съдът е конституирал страните по спора, като е дал и указания във връзка с разпределението на тежестта на доказване. Видно от определението на л. 33 по делото, съдът е конституирал като ответник по делото заместник-председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор. Това е органът, подписал обжалвания акт. В действителност, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК, страни по делото са: - оспорващият и органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Съдът обаче не е съобразил, че административният акт е подписан от заместник-председателя на ДАМТН, като при полагане на подписа и печата е записано "За председател съгласно Заповед № А-144/17.02.2017 година". Производството е проведено без да е изяснено дали със заповедта, въз основа на която е издаден административния акт, се делегират правомощията за постановяване на същия, съгласно разпоредбата на чл. 36а, ал. 4 ЗТИП или със същата се разрешава на заместник-председателя при условията на заместване, да изпълнява функциите на председател на ДАМТН за определен период от време. Основателни са оплакванията на касатора за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. Административният съд въпреки, че е указал на страните разпределението на тежестта на доказване, не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 4 АПК да провери служебно дали му е изпратена преписката в цялост от административния орган. Съдът не е изискал посочената Заповед № А-144/17.02.2017 година, съответно не е събрал доказателства в каква хипотеза административният акт е подписан от лице, различно от председателя на ДАМТН. Освен това въпреки че е конституирал като страна в производството заместник-председателя на ДАМТН, в съдебното решение е посочил като ответник председателя, като в мотивите е прел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, без да изложи конкретни съображения в тази посока. Съдебното решение е съобщено на председателя на ДАМТН. Предвид допуснатите съществени съдопроизводствени нарушения, решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане, при което съдът да провери компетентността на издателя на оспорената заповед в съответствие с цитираните норми на АПК, като събере всички относими и допустими доказателствени средства за установяване на тези факти. Следва да се отбележи, че извод за надлежно упражняване на правомощие по заместване може да се направи в случай, че са налице надлежна заповед за заместване на председателя на ДАМТН за период, в който попада датата на издаване на заповедта, доказателства за причината за отсъствие на титуляра на длъжността и данни за длъжностното качество на подписалия заповедта. В хипотеза на заместване, ответник по делото е заместваният административен орган, а в хипотеза на делегиране на компетентност - органът на когото са делегирани правомощията (и в съответствие с ТР № 4/2004 година на ОС на ВАС по ТД № 4/2002 година). Гореизложеното мотивира касационния състав да отмени обжалваното съдебно решение, като върне делото на друг състав на съда за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора, съдът трябва да установи фактите по спора, въз основа на анализ на доказателствата по делото, като извърши проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК. По направените искания в касационното производство за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, като вземе предвид изхода му по съществото на спора. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд