Решение № 6356 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11028/2011 г.

Решение № 6356 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11028/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 117 от 7 юли 2011 г. по адм. дело № 115/2011 г., на основание чл. 172, ал. 2 АПК във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗСПЗЗ, Кюстендилският административен съд отменя заповед № 69/31.03.2011 г. на кмета на община Невестино, с която на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е наредено изземването от Павлина Стойнева Георгиева от гр. Кюстендил, ул. Раковска № 36, блок 2, ет. 5, ап. 24 на част от имот № 007116 с площ от около 420 кв. м, находящ се в местността "Просията", землището на с. Страдалово, община Невестино и предоставянето й на Серги Владимиров Атанасов и Славчо Владимиров Атанасов, двамата от гр. Кюстендил, ул. Батак № 23, като наследници на Атанас Алексов Стоилов, б. ж. на гр. Кюстендил. С втори диспозитив и като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът осъжда ответната страна Община Невестино да заплати на жалбоподателката Павлина Стойнева Георгиева с посочен по-горе адрес, сумата 160 лв. разноски по делото за тази инстанция. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Първа по дата е жалбата на Серги Владимиров Атанасов, който заявява, че не е доволен от решението като счита, че е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. По подробно развити съображения моли да бъде отменено и оставена в сила Заповед № 69/31.03.2011 г. на кмета на община Невестино. Втората касационна жалба е от Кмета на Община Невестино инж. Димитър Иванов Стаменков. Този жалбоподател счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, а издадената от него заповед за законосъобразна, като излага конкретни съображения. На второ място заявява, че неправилно е твърдението на съда, че е налице спор за правото на собственост върху имот № 007116. Моли да бъде постановено решение, с което съдебното решение да бъде отменено и отхвърлена жалбата срещу заповедта. От ответника - Павлина Стойнева Георгиева, чрез надлежно упълномощения от първоинстанционното производство адвокат-пълномощник е постъпил писмен Отговор поотделно срещу двете касационни жалби, като се изразява становище, че са неоснователни, не са налице сочените основания за отмяна на решението, поради което моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва и двете касационни жалби, като отново заявява, че са неоснователни. Заинтересованите страни Георги Митков Георгиев, Илияна Миткова Георгиева и Славчо Владимиров Атанасов, не вземат отношение. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че и двете касационни жалби са допустими и неоснователни. Постановеното решение е правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е неприложима при спор за материално право. Правилно съдът е приел, че при издаване на процесната заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ са допуснати процесуални нарушения, отразяващи се на правото на защита на жалбоподателката, които са съществени, по изложените в решението съображения. Процесната заповед е в противоречие и с материалния закон, тъй като не е установено по несъмнен начин липсата на правно основание за ползването на имота, поради което не са налице касационните основания по жалбите. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че и двете касационни жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението и от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, се явяват неоснователни. За да постанови посочения по-горе резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно правомощията му, определени в закона, което определя нейната действителност и годност да породи предвидените правни последици. Заповедта е мотивирана и съдържа описание на фактическите основания и правните разпоредби, с което са изпълнени изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът обаче е приел, че актът на кмета е издаден при нарушение на процесуални правила по отношение на жалбоподателката, които са довели до ограничаване правото й на участие в административното производство, както и по отношение на заинтересованите страни Георги и Илияна Миткови Георгиеви, свързано с извършване на проверка от назначената комисия. Посочил е още, че жалбоподателката не е присъствала на място и при трасирането на границите на имот № 007116, като няма данни да е била уведомена за това. Освен това съдът е констатирал, че липсва скица, която графически да показва разположението на изземваната площ от около 420 кв. метра, който пропуск е съществен, тъй като създава неопределеност по отношение предмета на изземването и съдът няма възможност да провери съответствието му с правата на страните, както и точността на измерването, а описанието в заповедта на разположението на частта от имота, която следва да се изземе, също е неясно. Първоинстанционният съд е приел също, че заповедта противоречи и на материалния закон, тъй като не се установява по несъмнен начин липса на правно основание за ползването на частта от терена на имота от адресата й Павлина Стойнева Георгиева, като е посочил, че между нея и останалите съсобственици на дворното място от една страна и заинтересуваните страни Серги и Славчо Владимирови Атанасови от друга, е налице спор относно правото на собственост, който не може да бъде решен в производството по оспорване на акта на кмета, както и не е могъл да бъде решен и в производството по оспорване на одобрената кадастрална карта за имота на жалбоподателката и децата й Георги Митков Георгиев и Илияна Миткова Георгиева. Констатирал е, че основанията за отмяна на тази заповед с влязлото в сила решение № 281/30.10.2008 г. по адм. дело № 42/2008 г. на Административен съд - Кюстендил са допуснати процесуални нарушения при провеждане на административното производство по издаването й от началника на СГКК гр. Кюстендил, като по това дело не са направени фактически установявания относно правото на собственост върху спорната част и нейната площ. А при наличие на спора за материалното право независимо от наличието на решение на ОСЗ - Невестино за възстановяване правото на собственост на наследниците на Атанас Алексов Стоилов, административният орган не е имал материалноправно основание да нареди изземването на ползвана част от него от Павлина Георгиева. Така постановеното съдебно решение е правилно. Обжалваната пред Административен съд - Кюстендил заповед № 69/31.03.2011 г. на Кмета на Община Невестино е издадена на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Съгласно първото изречение на тази разпоредба, "по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им". От този текст следва извода, че за да бъде издадена такава заповед е необходимо да се установи наличието на няколко условия, които са кумулативни, а не алтернативни: направено искане до компетентния административен орган от собственик (или от ползвател на правно основание след допълнението в ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.), ползване на земеделски имот с възстановено право на собственост от трети лица и това ползване да е без правно основание. В конкретния случай от данните по адм. дело № 115/2011 г. се установява, че Серги Владимиров Атанасов, който е един от наследниците на Атанас Алексов Стоилов, е подал жалба до Кмета на Община Невестино с рег. № 44/6.10.2010 г., като е поискал съдействие за да влезе във владение на собствения си имот, намиращ се в с. Страдалово, махала Шиячка. Позовал се е на решение № 19999 от 9.01.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори с. Невестино, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Атанас Алексов Стоилов в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот № 007116 - овощна градина от 0.800 дка, девета категория, местността "Просията" в землището на с. Страдалово. Кметът на общината е предприел необходимите по закон действия и в този смисъл не се споделят мотивите на Административен съд - Кюстендил, че са допуснати нарушения на процесуални правила. Разменена е многобройна кореспонденция. Съставеният от комисията на 2.02.2011 г. протокол обаче е с противоречиво съдържание, доколкото двамата члена (третият не се е явил за участие в комисията) са на различни мнения. Единият (гл. експерт "Земеделие и гори") дава становище, че е допусната явна фактическа грешка при изготвянето на КВС, изразяваща се в пропуска да се заснемат дворните места в махала "Шиячка" и явно неправилно е заснет и имот № 007116, собственост на наследниците на Атанас Алексов Стоилов, поради което предлага това несъответствие да се отстрани на основание чл. 26 от ППЗСПЗЗ. Другият чл. на комисията (ССИ и юрисконсулт) предлага на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ със заповед да се изземе имота от лицата, които го ползват без правно основание, защото е налице влязла в сила КВС за имотите в землището на махала "Шиячка", както и решение на Административен съд - Кюстендил, който е отменил Заповед № РД-18-10-433/11.12.2007 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър, гр. Кюстендил, с която на основание чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри на територията на имот с идентификатор 69571.7.400 в землището на с. Страдалово. Лицето от което се изземва имот от около 420 кв. метра - Павлина Стойнева Георгиева се легитимира като собственик на дворно място от 1743 кв. метра, извън регулационния план на с. Страдалово, махала "Шиячка", като наследник - съпруга на Митко Стоицов Георгиев, заедно с децата си - Георги Митков Георгиев - син и Илияна Миткова Георгиева - дъщеря, видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение с № 23, том II, дело № 508/1988 г. При този титул за собственост, не може да се приеме, че Павлина Стойнева Георгиева ползва част от имота на Серги Владимиров Атанасов без правно основание. Приложеното адм. дело № 42/2008 г. по описа на Административен съд - Кюстендил не разрешава спор за собственост, а е с друг предмет - оспорване на административен акт, поради което влязлото в сила решение по това дело е неотносимо за настоящото. Трасирането на един имот не е достатъчно за доказване на ползване без основание. По принцип трасирането е техническа дейност, която се извършва по молба на заинтересовано лице вследствие процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска земя в стари реални граници, въз основа на геодезически измервания. Дори трасировъчните протоколи да установят застъпване на граници, то се доказва само факта на ползване, но не и че това ползване е без правно основание. В конкретния случай не е налице последната материалноправна предпоставка за издаване на заповед за изземване по реда на предвидената в чл. 34 от ЗСПЗЗ бърза административна процедура. Заповедта на кмета на общината не е съобразена със закона и правилно е била отменена от Административен съд - Кюстендил. Вярно е, че цитираната разпоредба не изисква заповедта да се придружава от скица на изземвания имот, но когато предмет на изземване е само част от имот, прилагането на скица към заповедта е наложително, най-малкото за да бъде изпълнена на практика заповедта за изземване само на процесната част. С оглед изложеното до тук, възраженията в двете касационни жалби се преценяват като неоснователни. Постановеното съдебно решение е в съответствие с материалния закон, обосновано е и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,