Решение № 471 от 4.10.2024 г. на ВКС по дело № 20248002200546/2024 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК въз основа на постъпило искане от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 386/2024 г. на Окръжен съд - Варна. Иска се отмяна на постановеното определение за одобряване на споразумение за решаване на делото в досъдебното производство и връщане на делото на прокурора. В подкрепа на искането за възобновяване се излагат доводи за наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, тъй като деянието, за което е одобрено споразумение, е извършено при условията на опасен рецидив при данните за съдимост на осъденото лице. В съдебно заседание искането се поддържа от представителя на Върховна прокуратура. Осъденият, редовно уведомен за инициираната от прокуратурата извънредна процедура, не се явява в съдебно заседание по собствено желание, а назначеният му служебен защитник моли искането да се остави без уважение като неоснователно. Върховният касационен съд, като обсъди искането, съображенията на страните и извърши проверка в рамките на наказателното производство, прие следното: Депозираното от главния прокурор на РБ искане за възобновяване на производството по нохд № 386/24 г. на ОС- Варна е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо, тъй като се отнася до окончателен съдебен акт, за който не е налице процесуална възможност за проверка по инстанционен ред. Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно по следните съображения: Преди извършване на деянието, предмет на одобреното споразумение по нохд № 386/2024 г. по описа на ОС – Варна, осъденият Ю. М. Ю. е бил неколкократно осъждан за тежки умишлени престъпления против собствеността, за част от които е изтърпявал ефективно наложени наказания лишаване от свобода. Значими за настоящото произнасяне / с оглед санкционирането им също с лишаване от свобода и момента на изтърпяването им спрямо датата на настоящото престъпление/ са формираните две основни множества от тежки умишлени престъпления, както следва: По чнд № 5827/18 г. по описа на РС – Варна са групирани наложените на осъдения наказания лишаване от свобода за престъпления по чл.354а, ал.3; чл.206, ал.3 и чл.196, ал.1 НК /последните осем на брой/ по отделни наказателни производства на РС – Варна и РС – Провадия, като му е определено общо най-тежко и завишено по реда на чл.24 НК наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. Същото е изтърпяно от Ю. на 15.04.2020 г. Втора група от престъпни посегателства по чл.196, ал.1 от НК, за които спрямо Ю. са били наложени отделни наказания, е формирана с определение по нчд № 1451/21 г. по описа на РС- Варна, като по реда на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК му е наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. То е изтърпяно на 30.12.2021 г. според служебна бележка от затвора – гр. Варна. Обсъденото съдебно минало на осъдения Ю. Ю. налага извода, че преди извършване на престъплението по чл.354а, ал.1 НК по нохд № 386/24 г. на ОС – Варна /на 02.02.2023 г./ той вече е бил осъден два пъти за тежки умишлени престъпления от общ характер, за които са му били наложени наказания „лишаване от свобода“ в размер на три и на една година, изтърпени съответно на 15.04.2020 г. и на 30.12.2021 г. Това обстоятелство е значимо за прецизното определяне правните очертания на деянието, извършено на 02.02.2023 г., тъй като се обхваща от хипотезата на чл.29, ал.1 б. „а” и б. „б “НК при отсъствие на пречката по чл.30, ал.1 НК за прилагането им и налага правилна правна квалификация на същото по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1 НК. Следва да се отбележи, че данните за съдимостта на лицето са били известни на прокурора, който не е повдигнал такова обвинение и е постигнал споразумение със защитника на обвиняемия относно престъпление по чл.354а, ал.1 НК, внесено впоследствие в съда. Произнасянето по споразумението е изисквало извършването на преценка от страна на съда дали то противоречи на закона, отговорът на който въпрос в случая е положителен с оглед посочените осъждания на Ю.. Одобряването на споразумението от съда е довело до нарушаване на материалния закон по смисъла на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 НПК, което е от естество да повлияе и върху размера на отмереното наказание. Очевидно е, че в случая са били игнорирани налични доказателства, влияещи върху преценката за отговорността на подсъдимия, които не са били взети предвид и от съда при одобряване на споразумението и не са отчетени като такива налагащи отказ за това и връщане на делото на прокурора съобразно чл.382, ал.8 НПК. Поради това за отстраняване на посоченото нарушение е необходимо определението за одобряване на споразумението да се отмени по реда на настоящото производство, а делото да се върне за ново разглеждане от Окръжен съд – Варна, който да упражни правомощието си по чл.382 ал.8 от НПК. Така мотивиран и на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение