Решение № 1220 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11803/2012 г.

Решение № 1220 от 25.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11803/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Иван Тодоров Иванов от гр. Хасково, срещу решение № 140 от 13.08.2012 г. постановено по адм. дело № 104/2012 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 20013/14.03.2012 г. на Началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР гр. Хасково, за прилагане на Принудителни административни мерки (ПАМ). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на оспорения съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд е направил необосновани изводи и неправилно е приложил материалния закон. По развитите в касационната жалба доводи се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд или решаване на спора по същество от настоящата инстанция. Претендира се присъждането на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът - Началникът на Сектор "Пътна полиция"- ОДМВР - Хасково не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура - дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С атакуваното решение състав на Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Иван Тодоров Иванов против заповед № 20013/14.03.2012 г. на Началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на МВР гр. Хасково, за прилагане на Принудителни административни мерки (ПАМ), с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, му е наложена Принудителна административна мярка "Изземване на свидетелството за управление на МПС". За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице възприетите от органа фактически и правни основания за издаване на административния акт, поради което същия е преценен, като законосъобразен. Решаващият съд е изложил верни фактически и правно обосновани съждения, че спрямо жалбоподателя са били осъществени признаците на фактическия състав на приложимата законова разпоредба, поради което правилно административния орган му е наложил принудителна административна мярка. Обсъдил е доводите за незаконосъобразност, наведени от жалбоподателя и правилно е счел същите за неоснователни. От приложените преписи на влезли в сила наказателни постановления, с които водачът е санкциониран за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата е безспорно установено, че са му били отнети всички контролни точки. При това положение, съгласно правилото на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, водачът губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на министерство на вътрешните работи. Неизпълнението на това задължение дава право на административния орган да наложи ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка от вида на превантивните, прилагани с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения и гарантиране безопасността по пътищата. Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. Въз основа на данните по преписката съдът обосновано е приел, че административният орган е извършил нормативно предписаните му действия във връзка с връчване на НП на нарушителя. Надлежно оформените разписки за връчването им са официални свидетелстващи документи, които се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Съдържанието им не е опровергано, поради което приемайки, че посочените в заповедта наказателни постановления са влезли в законна сила и съставляват годно основание за отнемане на отразените в съдържанието им контролни точки на касатора, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон. Без значение за законосъобразността на оспорената ПАМ са твърденията за изтичане на погасителна давност по отношение на някои от наложените административни наказания. Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни наказания е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г. Цитираната нормативна уредба предполага нарочна процедура за възстановяване на отнети контролни точки, по отношение на които институтът на погасителната давност по ЗАНН е неотносим. Самото отнемане на контролните точки не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК. Поради това институтът на погасителната изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1 ЗАНН или абсолютната давност по ал. 3 на същия текст, са неотносими. Неприложим е и чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 268, т. 1 АПК, изключващ възможността за изпълнение поради изтекла давност, т. к. заповедта за прилагане на ПАМ като изпълнително основание е оспорена и поради това все още не е влязла в законна сила. В същия смисъл е и решение № 2984/28.02.2011 г. по адм. дело № 7654/2010 г. на ВАС, седмо отделение. Възражението на касатора, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй като така ще бъде повторно наказан е неоснователно. Наложената ПАМ не е административно наказание, а принудителна административна мярка. Видно от материалите по делото с влязло в сила съдебно решение е отменена предходна наложена на касатора принудителна мярка от същия вид, това обаче не е пречка да се издаде нова заповед за прилагане на ПАМ, при наличие на предвидените в закона предпоставки за това. Не е налице и твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 172, ал. 1 ЗДвП. В заповедта са посочени както правните така и фактическите основания за издаването и. В нея е отбелязано, че ПАМ" Изземване на свидетелство за управление на МПС" се налага, тъй като на водача са отнети всички контролни точки, в резултат на изброените в нея наказателни постановления. Сочените фактически основания са установени и доказани по делото. При това положение касационното оплакване, че съдът е приложил неправилно материалния закон, не се оправдава от фактическа страна. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдените в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон. С оглед липсата на нарушения, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото не следва да бъдат присъждани, претендираните от жалбоподателя разноски. Водим от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховния административен съд, седмо отделение,