Решение № 6418 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14803/2010 г.

Решение № 6418 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14803/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Йорданка Драгнева Йорданова от гр. Русе, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно Ценка Димитрова Атанасова от същия град, срещу решение № 27 от 15.10.2010 г. по адм. дело № 176/2010 г. на Административен съд - гр. Русе (по делото на РсАС има две пълномощни - на л. 5 и на л. 11; второто е ръкописно и вече в него е посочено, че Йорданка Драгнева Иванова упълномощава своята дъщеря Ценка Димитрова Атанасова да я представлява пред Административен съд - гр. Русе и всички следващи инстанции; към това пълномощно е приложено удостоверение за раждане на Ценка Димитрова Атанасова - л. 10).

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдебното производство пред Административен съд - гр. Русе е проведено по оспорването от касационната жалбоподателка на решение № ПЕО-18 от 22.03.2010 г., с което директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Русе е отхвърлил жалбата й срещу разпореждане № 4097 от 11.02.2010 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото РУСО за събиране на сумата 383,87 лв. неправилно изплатена в повече пенсия за осигурителен стаж и възраст за времето от 1.03.2008 г. до 28.02.2010 г., както и сумата 80,34 лв. изтекли лихви върху посочената главница за същия период, но при условие, че главното задължение не бъде погасено доброволно в срока за доброволно изпълнение.

С посоченото по-горе решение Административен съд - Русе е отхвърлил това оспорване като неоснователно. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателката не е заявила придобит от нея осигурителен стаж в Гърция, поради което пенсията й за осигурителен стаж и възраст е отпусната и въз основа на осигурителен стаж по § 9, ал. 3 ПЗР на КСО (сега по чл. 9а, ал. 2 КСО) срещу внесени осигурителни вноски, а след като е станал известен придобития в Гърция осигурителен стаж преди пенсионирането в България и особено след като на жалбоподателката е била отпусната пенсия и в Гърция за придобития там осигурителен стаж, признатият й при пенсионирането в България осигурителен стаж по § 9, ал. 3 ПЗР на КСО вече е незаконно признат (при липсващо право на такъв осигурителен стаж, защото общият сбор на осигурителния стаж в България и този в Гърция е бил достатъчен за отпускане на пенсия) и размерът на пенсията в България е преизчислен при действително придобит в България осигурителен стаж.

Решението е правилно.

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основани са на следните аргументи:

1. На основание чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане, поради което в настоящия случай получените в повече суми не подлежат на възстановяване. А подзаконовата разпоредба на чл. 12, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е неприложима.

2. Възстановяването на получените суми няма правна логика, тъй като към процесните дати няма получаване на две пенсии.

3. Старият размер на пенсията не е в противоречие с разпореждането от 21.01.2010 г. за изменение на пенсията в България, считано от 1.03.2008 г.

Доводите в касационната жалба и обосноваващите ги аргументи са неоснователни.

Настоящият състав на Върховния административен съд напълно споделя изложените от Административен съд - Русе мотиви към оспореното с касационната жалба решение. Към тях следва да бъде направено само следното допълнение:

Ако касационната жалбоподателка беше заявила осигурителния стаж, придобит от нея в Гърция, българските пенсионни органи щяха да осъществят това пенсионно производство, което са осъществили след като е станал известен този осигурителен стаж. В резултат на това жалбоподателката още тогава щеше да има две пенсии - една българска за действителния придобит от нея трудов, респ. осигурителен стаж в България и една гръцка за осигурителния стаж, придобит от нея в Гърция. Затаявайки придобития в Гърция осигурителен стаж (независимо дали това затаяване е било умишлено или неволно) жалбоподателката е получила нещо, на което в действителност няма право - пенсия за осигурителен стаж по § 9, ал. 3 КСО. Тази част от отпуснатата на жалбоподателката пенсия за осигурителен стаж и възраст, която съответства на неправилно признатия й осигурителен стаж по § 9, ал. 3 КСО, се явява неправилно отпусната (при липсващо право на такъв стаж, респ. при липсващо право на пенсия за такъв стаж) и след като неправилността е била отстранена чрез привеждането на пенсията по размер в съответствие с действителния осигурителен стаж на жалбоподателката в България, получената от нея в повече пенсия се явява получена без основание. Основно правило в българското позитивно право е правилото, че винаги подлежи на връщане това, което е получено без основание (при липсващо или на отпаднало основание). След като в Гърция е била отпусната пенсия за придобития от жалбоподателката осигурителен стаж в тази страна, полученото от нея на основание § 9, ал. 3 ПЗР на КСО е получено без основание, както вече се каза и затова подлежи на връщане. Без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, според приложимото в случая правило на чл. 114, ал. 2 КСО.

Въпросът подлежат ли на връщане внесените от жалбоподателката осигурителни вноски за неправилно признатия й осигурителен стаж по § 9, ал. 3 ПЗР на КСО (отм.) следва да бъде разрешен в друго производство и не е предмет на настоящето дело, поради което не следва да бъде обсъждан сега.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,