Решение № 5078 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 82/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Хасанов, от [населено място], област Хасково против решение 813 / 08.11.2023 г. по адм. дело 314 / 2023 г. на Административен съд Хасково. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Хасково, чрез юрисконсулт Запрянова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 813 / 08.11.2023 г. по адм. дело 314 / 2023 г. Административен съд Хасково е отхвърлил оспорването по жалба на С. Хасанов, от [населено място], област Хасково срещу решение 1012 26 38 3 от 01.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-1243/23.12.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. 2113-26-1504/24.08.2022 г. С. Хасанов е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приложил е изискуемите документи, съгласно които пенсионните органи са му признали осигурителен стаж от втора категория труд 02 години, 06 месеца и 01 дни и осигурителен стаж от трета категория 10 години, 11 месеца и 11 дни като общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория, съгласно чл. 104 КСО е изчислен на 14 г.,00м. и 27 д. Спорният между страните осигурителен стаж, придобит като багерист в кметство с. Силен за периода 28.09.1987 г. 28.09.1990 г. ясно е бил диференциран в осъществената от контролните органи на НОИ проверка по чл. 108 КСО. Назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е потвърдила резултатите от нея. Позоваването от жалбоподателя на представена по преписката трудова книжка законосъобразно е било отклонено от първоинстанционния съд, тъй като записа от последната не е бил оформен по предвидения от закона ред. Отсъствието на жалбоподателя от разплащателните ведомости за същия период, оборва доказателствената сила на документа. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че за жалбоподателя не са налице материалноправните основания по чл. 68, ал.1 и ал.2 КСО за придобиване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на минимално изискуемия осигурителен стаж от 39 години, 02 месеца, макар и да е налице второто от кумулативно изискуемите основания - навършена възраст. Съгласно чл. 68, ал.3 КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Липсата на 15 години действителен осигурителен стаж е пречка за жалбоподателя да придобие право на ЛПОСВ и по този материалноправен ред. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени и заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на от 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение