Решение № 1243 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3945/2007 г.

Решение № 1243 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3945/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР от ГПК /обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на А. П. Д. от гр. П., чрез повереника си адв. М от АК - П., срещу въззивно Решение № 521 от 26.03.2007 г. на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 3037/2006 г., с което е отменено решението от 16.10.2006 г. на Първомайския районен съд по гр.д. № 95/2005 г., с което е извършена делба по реда на чл. 289 ГПК (отм.) на осем броя недвижими имоти, представляващи земеделски земи. Със същото решение е извършена делбата на тези имоти по реда на чл. 292 ГПК (отм.). В жалбата си касаторът А. П. Д. е развил оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Ответниците по жалбата, П. П. С. от гр. П., Пловдивска област, Г. П. С. от гр. П., Г. П. т. и П. П. Д., и двамата от с. Б., Пловдивска област, не изразяват становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предявени са от А. П. Д. против П. П. С., Г. П. С., Г. П. т. и П. П. Д., в обективно и субективно съединение искове за делба на осем броя недвижими земеделски имоти, находящи се в землището на с. Б., а именно нива от 5,368 дка, трета категория, находяща се в м. "Г" и съставляваща имот № 0* по плана за земеразделяне, нива от 0,750 дка, четвърта категория, находяща се в м. "М" и съставляваща имот № 0* по плана за земеразделяне, нива от 8,310 дка, трета категория, находяща се в м. "Д" и съставляваща имот № 0* по плана за земеразделяне, нива от 2,820 дка, четвърта категория, находяща се в м. "А" и съставляваща имот № 0* по плана за земеразделяне, нива от 0,940 дка, пета категория, находяща се в м. "К" и съставляваща имот № 0* по плана за земеразделяне, нива от 10,717 дка, четвърта категория, находяща се в м. "К" и съставляваща имот № 1* по плана за земеразделяне, нива от 8,086 дка, пета категория, находяща се в м. "И" и съставляваща имот № 1* по плана за земеразделяне и нива от 4,149 дка, осма категория, находяща се в м. "Ч" и съставляваща имот № 0* по плана за земеразделяне. С решение от 10.10.2005 г. по гр.д. № 95/2005 г. Първомайският районен съд е допуснал делбата на тези имоти, между същите съделители при квоти 12/18 ид.части за А. П. Д., 3/18 ид. части за П. П. Д. и по 1/18 ид.части за Г. П. С. и Г. П. т. Решението по допускане на делбата не е обжалвано от съделителите и е влязло в сила. С решение от 16.10.2006 г. по гр. д. № 95/2005 г. Първомайският районен съд е обявил за окончателен вариант първи от проекта за разделителен протокол, съгласно който се формират три дяла, като дял I включва нива с площ от 8,310 дка, находяща се в м. "Д", съставляваща имот № 0* дял II включва нива с площ от 5,368 дка, находяща се в м. "Г" и съставляваща имот № 0* и дял III включващ всички останали имоти. По жалба на ищеца А. П. Д., с решение от 21.06.2004 г. по гр.д. № 3037/2006 г., Пловдивският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е извършил делбата по реда на чл. 292 ГПК (отм.), като е поставил в дял на П. П. Д. нивата с площ от 5,368 дка, находяща се в м. "Г", в общ дял на П. П. С., Г. П. С. и Г. П. т. е поставил нивата с площ от 8,310 дка, находяща се в м. "Д", а в дял на А. П. Д. е поставил всички останали земеделски имоти. Със същото решение са присъдени съответните суми за уравнение на дяловете. Въззивното решение е правилно. Производството е във втора фаза по извършване на делбата. Не се спори от страните, че делбените имоти са достатъчно на брой, за да може всеки от съделителите да получи в дял конкретен имот. Не се спори и обстоятелството, че делбените имоти са с различна площ, от различна категория, поради което са и с различна стойност. Поради това настоящият състав споделя становището на въззивния съд, че делбата на тези имоти не следва да се извършва чрез разделителен протокол и теглене на жребий, а извършването й следва да стане по реда на чл. 292 ГПК (отм.). Доколкото дяловете на съделителите са различни, то делбата следва да бъде извършена така, че за всеки съделител следва да бъде поставен в дял имот, близък по стойност на неговия дял. Въззивният съд правилно се е съобразил с това обстоятелство и е разпределил имотите между съделителите така, че уравнението в пари да е минимално. Неоснователно е релевираното от жалбоподателя твърдение в касационната жалба, че въззивният съд не е обосновал решението си относно поставянето в дял на конкретните имоти. ПОС изрично е посочил в решението си, че приетото от него разпределение на имотите по делбените дялове е въз основа на тяхната стойност при съобразяване на стойността на наследствените дялове на всеки от съделителите. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че с обжалваното решение делбата на процесните имоти е извършена в нарушение на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и Наредба № 49 от 05.11.2004 г на МЗГ. чл. 28 от Наредба № 49 на МЗГ от 05.11.2004 г. се отнася до случаите, когато делбен имот следва да бъде разделян или е налице обединяване на имоти. В тези случаи се изисква наличието на скица проект, издадена или заверена от ОСЗГ. В настоящият случай не е налице раздробяване или окрупняване на делбените имоти. Не се отнася към него и хипотезата на ал. 2 на чл. 10 от ППЗСПЗЗ, която касае обособяване на реални части от земеделски имот. В тази връзка е неоснователно твърдението за липса на скици на имотите, заверени от ОСЗГ, тъй като по делото са представени скици на процесните делбени имоти, надлежно заверени от ОСЗГ Първомай. Въззивното решение не е постановено при нарушение на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК, поради което правилно съдът е изградил своето убеждение въз основа на техния цялостен анализ. Разпоредбата на чл. 292 ГПК (отм.) е приложена правилно към установените по делото факти. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,