Решение № 893 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2302/2008 г.

Решение № 893 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2302/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 303 ГПК. Образувано е по молба от К. П. И. чрез неговия пълномощник адв. Р. Д. за отмяна на влязлото в сила решение от 21.11.2007 г. по гр. д. № 2924/06 г. на Софийски градски съд. С него е оставено в сила решението на софийски районен съд, постановено на 03.05.2006 г. по гр. д. № 7509/05 г., с което е отхвърлен предявеният от К. П. И. против А. Д. П., М. Й. И., Н. Д. И., И. Г. И. и К. Г. И. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 07.06.2005 г. за продажба на недвижим имот, представляващ реална част от имот пл. № 2* в кв. 33 по плана на гр. Б., с площ от 1962 кв. м., при граници съгласно скица № 105 от 06.05.2005 г. по стар кадастрален план: имот пл. № 2* имот пл. № 2* имот пл. № 2* и път. Молителят се позовава на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че е открито ново писмено доказателство, което е от значение за спора, а именно заповед № Р* от 18.12.2007 г. на Кмета на район Б., с която по искане на ответницата А. Д. П. е одобрен проект за изменение на кадастралния план и е нанесен имот пл. № 2* местност в. з. "Б", кв. 33, идентичен с този, предмет на предварителния договор. Ответниците по молбата за отмяна А. Д. П., М. Й. И., И. Г. И., К. Г. И., З. Г. И., И. Н. Д. и В. Н. Д. /последните трима конституирани като процесуални правоприемници на Н. Д. И./ чрез своя пълномощник адв. Б изразяват становище, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира: За да намери предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за неоснователен, въззивният съд е приел, че предварителният договор, сключен на 06.07.2005 г., съдържа всички съществени елементи за сключване на окончателен договор за продажба, но продавачите по него не се легитимират като собственици на недвижимия имот с представеното по делото решение № 5* от 21.01.2004 г. на ОСЗГ - О. купел, тъй като същото няма съдържанието, посочено в чл. 18ж ППЗСПЗЗ и не е придружено от скица, заверена от ОСЗГ и от техническата служба на Общината. Според решаващия съд процедурата по възстановяване на собствеността в реални граници не е завършена, поради което бившите собственици или техните наследници не могат да се легитимират като собственици на конкретна, юридически индивидуализирана вещ, и следователно искът за обявяване на предварителния договор за окончателен не може да бъде уважен. По силата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна се допуска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които при решаването на делото не са могли да бъдат известни на страната. Законът има предвид факти и документи, които са съществували при висящността на делото, но не и такива, които са възникнали или са били създадени след приключването му. Освен това необходимо е новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото, т. е. ако бяха известни на съда, биха довели до други изводи относно предмета на спорното материално право. В случая представените от молителя писмени доказателства не притежават белезите на новооткрити по смисъла на закона. Със заповед № Р* от 18.12.2007 г. на Кмета на С. община, район "Б", е одобрен проект за изменение на одобрен кадастрален план на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР за имот пл. № 2* местност "в. з. Банкя", кв. 33. Дори да се приеме, че тази заповед касае недвижимия имот, предмет на предварителния договор, то изменението на кадастралния план поради наличие на непълноти и грешки е извършено след постановяване на въззивното решение и следователно съставлява новонастъпило обстоятелство, поради което не може да служи като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По тези съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът