Решение № 1739 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7511/2017 г.

Решение № 1739 от 8.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7511/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Й. Т. чрез неговия пълномощник срещу решение № 145/16.05.2017 г. по адм. д. № 62/2017 г. на Административен съд С. З.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-началникът на РДНСК Югоизточен район и главният архитект на община С. З. чрез своите пълномощници намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-10-ЮИР-59/22.12.2016 г. на началника на РДНСК - Югоизточен район, с която заповед е отхвърлена като неоснователна подадената от Т. жалба против мълчалив отказ на Главния архитект на О. С. З. за издаване на разрешение за строеж за "Жилищна сграда", строеж пета категория в УПИ VIII-6100, кв. 811 по плана на гр. С. Загора. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Мълчаливият отказ за издаване на административен акт представлява бездействие на административния орган, при нормативно установено задължение да се произнесе по допустимо искане, с което е сезиран. По жалба против мълчалив отказ за издаване на административен акт, съдът се произнася по неговата законосъобразност като взема предвид фактическите и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и като изхожда от предполагаемите съображения, които биха мотивирали административния орган да не уважи искането. В този смисъл е и разрешението, дадено в т. 5 от ППВС № 4/22.09.1976 г., по гр. д. № 3/76 г. на Пленума на ВС. В териториалния обхват на наложената със Заповед № 10-00-2354 от 04.11.2016 г. на заместник-кмета на О. С. З. строителна забрана, е включен и УПИ VIII-6100 от кв. 811 по плана на гр. С. Загора, кв. "Бедечка", поземлен имот с идентификатор 68850.513.6860 по КККР на гр. С. Загора, собственост на жалбоподателя, за който имот е заявеното искане за издаване на разрешение за строеж. Въз основа на това съдът приема, че заповедта за налагане на строителна забрана съставлява релевантно основание за отказ за издаване на разрешение за строеж за "Жилищна сграда" в УПИ VIII-6100, кв. 811 по плана на гр. С. Загора. В този смисъл са и изложените аргументите в обжалваната заповед. Така постановеното решение е съответно на материалния закон: Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че в конкретния случай мълчалив отказ е допустим. В конкретния казус следва да се подчертае, че по силата на законовата новела подлежащият на обжалване административен акт- чл. 216, ал. 6 ЗУТ е заповедта на началника на РДНСК. Именно това производство по реда на чл. 216 ЗУТ по резултат е такова за издаване на индивидуален административен акт. С тази заповед, обявена за индивидуален административен акт, началникът на РДНСК се произнася по съществото на оспорването на акта по чл. 216, ал. 1 ЗУТ, включително и по отказите за издаване на разрешение за строеж. При тази преценка по съществото на оспорения акт началникът на РДНСК се произнася с изрична заповед и именно тя е обект на съдебен контрол. В случая този административен специализиран орган е изходил от същността на искането за издаване на разрешение за строеж и е изходил от предполагаемите съображения, които са могли да мотивират административният орган да не го уважи. Такива са именно наложената строителна забрана, като тези мотиви са и фактическите и правните съображения в обжалвания пред съда административен акт. Данни за тях се съдържат в преписката, което сочи, че обжалваната заповед е обоснована с факти, които са причините и условията за отказ за издаване на разрешение за строеж. В този смисъл ирелевантно е дали отказът на главния архитект е изричен или мълчалив, тъй като фактическите основания и при двете хипотези са абсолютно идентични. Поради това специализираният административен орган-началникът на РДНСК правилно е приел, че макар главният архитект да е бил длъжен да се произнесе с мотивиран индивидуален административен акт - изричен отказ за издаване на разрешение за строеж, доколкото към момента на изтичане на нормативно установения срок за произнасяне не е съществувала законова възможност за разрешаване на строителството, като краен резултат обжалваният мълчалив отказ на Главния архитект на О. С. З. за издаване на разрешение за строеж за "Жилищна сграда" в УПИ VIII-6100, кв. 811 по плана на гр. С. Загора, е законосъобразен. Аналогична хипотеза в конкретния казус би възникнала и при непроизнасянето на началника на РДНСК досежно оспорен отказ за издаване на разрешение за строеж, тъй като и този специализиран административен орган следва да се произнесе с мотивирана заповед- чл. 216, ал. 6 ЗУТ. В този случай заинтересованото лице също може да упражни правото си на жалба срещу непроизнасянето на началника на РДНСК и ако се изхожда от доказателствата по преписката, то фактическите основания за проверка на този отказ като прогласен от закона индивидуален административен акт са именно предполагаемите съображения за отказ поради наложена за определен срок строителна забрана. Предвид изложеното, като е приел допустимост на обжалване на мълчалив отказ на главния архитект за издаване на разрешение за строеж в конкретния случай по предвидения специален ред в чл. 216 ЗУТ и законосъобразност на заповедта на началника на РДНСК за потвърждаването му, съдът е постановил съответно на приложимия закон решение. Същото е материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,