Решение № 5361 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6849/2019 г.

Решение № 5361 от 5.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6849/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на С. Чаушев от [населено място] против решение № 2/11.01.2019 г., постановено по адм. дело № 471/2018 г. по описа на Административне съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 13 от 27.03.2018 г. на Комисия по чл. 210 ЗУТ при община Сърница, назначена със заповед № 126/20.02.2018 г. на кмета на общината и е оставена без разглеждане жалбата му срещу Уведомително писмо изх. № 0852/19.04.2018 г. на кмета, като производството по делото е прекратено в тази част. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответната община Сърница оспорват жалбата. Ответниците А. Пиюкова, Д. Башева, Х. Пиюков, Ф. Жижовска, Е. Трампова, Е. Чауш, А. Бадева, А. Чауш, А. Аличауш, Ф. Александрова и М. Аличауш не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалноправните норми. След анализ на представените по делото доказателства е приел оспореното решение на комисията по чл. 210 ЗУТ за изцяло законосъобразно, без наличие на основания за отмяна. Съдът е направил извод, че експертната оценка от 23.03.2018 г., съгласно която цената за правото на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на 130 кв. м. от имот № 081009, местност "Петела" в община Сърница е 1500 лева (11, 56 лева/кв. м.), определена по метода на пазарните аналози. По делото е било допуснато изслушване на съдебно техническа експертиза, но въпреки дадените указанията жалбоподателят не е внесъл депозит и експертизата е била заличена. Съдът е изложил доводи, че пазарната оценка е определена по метода на пазарните аналози, като е определена цена, въз основа на аналог с имоти, за които е счетено, че са сходни с процесния. Първоинстанционният съд е приел, че при липсата на точно регламентиран метод, по който да си извърши оценката, то използвания от вещото лице в административното производство, следва да бъде кредитиран. При тези доводи е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. По отношение на оспореното уведомително писмо съдът е констатирал, че същото не е индивидуален административен акт, а съобщение за съдържанието на издаден административен акт, поради което е приел, че жалбата в тази и част е недопустима и я е оставил без разглеждане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е направил проверка на законосъобразността на оспореното решение на комисия по чл. 210 ЗУТ на всички основания по чл. 146 АПК. Въз основа на всички събрани по делото доказателства е направил правилни фактически установявания и е достигнал до верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обжалваното решение е съобразено с материалния закон и е обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил подробно всички доказателства по делото и доводите на страните. Правилен е и изводът на съда, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за оборване на оспорената оценка. Правилно и обосновано съдът е приел че при изготвяне на оценката е отчетена спецификата на предмета на сервитут и целите на извършването й. Заключението е съобразено с пазара на имоти и отразява обективно пазарната цена на имотите за учредяване на конкретния сервитут. Спазена е методиката за определяне на пазарната стойност на сервитутното право, като е посочено защо е избран метода на пазарните аналози. От друга страна видно от представената по делото данъчна оценка на процесния имот, то същата е в пъти по-ниска от определената стойност, което е аргумент за липса на занижаване на цената, противно на доводите на оспорващия. При тези данни изводите на съда за законосъобразност на оценката и на определеното въз основа на нея парично обезщетение за сервитута, засягащ имота на касатора, са правилни. Правилно съдът е приел, че са налице предходни административни отношения между община Сърница и наследниците на А. Чаушев, изразяващи се в преговори за закупуване на имота през 2017 г., но поради липса на съгласие от всички наследници не е извършено прехвърляне на собствеността и изкупуване на имота, с оглед което е започната и процедурата по чл. 193 от ЗУТ. С оглед изложеното обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена поради което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,