Решение № 6355 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2209/2014 г.

ВАСII отделение13.05.2014 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 39/10.12.2013 г. по адм. дело № 335/2013 г. по описа на Административен съд - Русе. ОСЪЖДА Йордан Пенев Иванов да заплати на Здравко Иванов Барбов от гр. Русе сумата от 800 лв. - разноски пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6355 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2209/2014 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Пенев Иванов от гр. Русе против решение 39/10.12.2013 г. по адм. дело № 335/2013 г. на Административен съд-Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № КД-14-18-267/28.06.2013 г. на началника на СГКК - Русе, с която е отказано отразяването на изменение в КК и КР на гр. Русе, ЕКАТТЕ 63427, община Русе, състоящо се в поправка на непълноти и грешки в КККР на гр. Русе по отношение на ПИ с идентификатор 63427.9.152. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответниците Иванка Стоянова Ангелова, Георги Петров Мартев, Красимир Стоилов Андреев, Русанка Пенева Иванова и началника на СГКК - Русе не вземат становище. Ответникът Здравко Иванов Барбов оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна, тъй като актът за непълноти не е съставен по предвидения в закона ред и не е подписан от всички пряко заинтересувани страни. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и съответни на материалния закон правни изводи относно законосъобразността на процесната заповед. За изменението в КК и КР на гр. Русе, одобрени със заповед от 2006 г. на изпълнителния директор на АГКК е задължително спазването на процедурата по чл. 53, ал. 3 ЗКИР и чл. 62, ал. 2 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, изискваща съставянето на акт за установяване на непълноти и грешки, подписан от всички пряко заинтересувани лица. Изключение за неподписване на акта от пряко заинтересуваните лица, е въведено с чл. 62, ал. 5 от посочената по-горе наредба, когато изменението е в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, какъвто не е настоящия случай. В случая е установено, че съставеният акт за непълноти и грешки не е подписан от заинтересувани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР - Здравко Барбов и Красимир Андреев, които са вписани като собственици на същия и на съседния имот, засегнати от изменението и законосъобразно такова е отказано, както правилно е прието от решаващия съд. Спорът за собственост относно действителната кадастрална граница между имот с идентификатор 63427.9.152 и имот с идентификатор 63427.9.1307, засегнати от исканото изменение, подлежи на решаване по съдебен ред и след това се отстраняват непълнотите в ККР. Заявените претенции на касатора за поправка на кадастралната граница, която е обща граница за посочените имоти различна от записаните в КР обективира спор за материално право, след решаването на който по съдебен ред, грешките подлежат на отстраняване - чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника Здравко Барбов, за което има своевременно направено и доказано до размера на платено адвокатско възнаграждение искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,