Решение № 7247 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2014 г.

Решение № 7247 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна срещу решение № 1626/02.07.2014 г. на Административен съд Варна /АСВ/ по адм. д. № 356 по описа за 2014 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 031302509/18.10.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна в частта потвърдена при оспорването по административен ред. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за ограничена компетентност на възложилия ревизията орган по приходите до територията на ИРМ Шумен с последиците за действителността на РА при седалище на ревизираното лице в гр. Варна. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Комекс" ООД, чрез повереника си адв. Великова, отрича основателността на жалбата. Предмет на касационен контрол по частна жалба на "Комакс" ООД е и определение № 3117/31.07.2014 г., постановено по адм. д. № 356/2014 г. на Варненския административен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за изменение на решение № 1626/02.07.2014 г. в частта му за разноските. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната и на частната жалби. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорената пред АС Варна част от ревизионен акт са установени в тежест на "Комакс" ООД задължения за ДДС в данъчни периоди м. 12.2009 г., и м. 05.2011 г. в общ размер 497 252.93 лева и за закъснителни лихви в размер 121 049.87 лева, както и за корпоративен данък за 2009 и 2011 г. в общ размер 427.94 лева и за закъснителна лихва 564.77 лева. За да прогласи нищожността на РА първостепенният съд е приел, че ревизията е започнала въз основа на ЗВР № 1300931/08.03.2013 г., издадена от Еленка Спасова Христова - началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна. Според съда компетентността на Христова да издава заповеди за възлагане на ревизии, предоставена със заповеди № 1597/01.11.2012 г. на директора на ТД на НАП Варна, е териториално ограничена до ИРМ Шумен, а правомощието да възлага ревизии на територията на Варна със същата заповед е отнесена към компетентността на други органи по приходите. С позоваване на разпоредбите на чл. 112, ал. 1 и 2 от ДОПК, чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗНАП и чл. 8 от ДОПК е обосновал извод за възможно ограничаване на предоставената компетентност за възлагане на ревизии до територията на отделно ИРМ в обхвата на териториалната дирекция на НАП. Възлагането на ревизията от органа по приходите от ИРМ Шумен за данъчен субект със седалище в гр. Варна е извън компетентността му и има за последица нищожността на заключителния акт на ревизионното производство. Присъдил е на жалбоподателя деловодни разноски в размер 200 лева, включващи платените държавна такса и депозит за експертиза. С определение № 3117/31.07.2014 г. съдът е оставил без разглеждане молбата на "Комакс" ООД за изменение на решението в частта разноските. Мотивирал е недопустимостта на искането с липсата на списък на разноските. Позовал се е на т. 9 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е неправилно, а преграждащото определение - правилно. В съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 7 от ЗНАП структурата на Националната агенция за приходите включва централно управление и териториални дирекции, като в последните могат да се създават дирекции, отдели и сектори. Различни териториални звена от териториалната дирекция не са предвидени. Съответна на тази на устройствения закон е и уредбата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК, обвързваща компетентността на органите по приходите за издаване на актове по кодекса с компетентната териториална дирекция, която за местните юридически лица, е тази по седалището им /чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК/. От съответната компетентна териториална дирекция следва да бъде и органа, натоварен от териториалния директор по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с правомощието да възлага ревизии. Индивидуализирането в заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на компетентния да възлага орган по приходите чрез длъжността, името на лицето, изпълняващо функциите на орган по приходите и мястото му на работа /когато това е ИРМ на територията на компетентната териториална дирекция/ не ограничава териториалната компетентност на получилия правомощието до територията на ИРМ. Без в структурата на агенцията да е включено структурно звено изнесено работно място, не се основава на закона разбирането на първостепенния съд за възможна териториална привръзка на компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с такова звено. Мотивирайки извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това опущение се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. В първоинстанционното производство жалбоподателят не е представил списък на разноските по чл. 80, изр. 1 от ГПК. Със списъка страната въвежда твърдение за извършване на разноски пред съответната инстанция в определен размер. Пропускът да го направи изключва правото й да иска изменение на решението в частта за разноските - чл. 80, изр. 2 от ГПК. Без да съществува правото да се иска изменение не възниква и правомощието на съда да постанови изменението. Отричането на правото на съдебно производство по искането за изменение е правилно, поради което определението от 31.07.2014 г. следва да бъде оставено в сила. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение