Решение № 193 от 29.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 144/2009 г.

Решение № 193 от 29.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 144/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н, Ч. защитниците му адвокатите Д. и М., срещу решение № 251/29.12.2008 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 145 от 27.10.2008 г. на Русенския окръжен съд. С жалбата се релевират оплаквания, относими към трите касационни основания по чл. 348 НПК и се иска подсъдимият да бъде оправдан, делото върнато за ново разглеждани или да бъде определено наказания при основанието по чл. 58 НК. В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че решението не страда от приписаните му пороци и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното: С присъдата на Русенския окръжен съд, потвърдена изцяло от Великотърновския апелативен съд, подсъдимият А е признат за виновен в това, че на 14.09.2007 г. в гр. Б. направил опит да даде дар - 50 щатски долара на стойност 70.36 лв. на длъжностното лице Р. П. за да не извърши действия по служба - да не му състави акт за административно нарушение - и на основание чл. 304, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лв. На осн. чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието една година лишаване от свобода, наложено по присъда по нохд № 263/2006 г. на Русенския окръжен съд. Оплакванията за процесуална незаконосъобразност на решението са аргументирани с довода, че съдът е изградил вътрешното си убеждения в противоречие с доказателствата по делото. Неправилно е кредитирал показанията на свидетелите Я като източник на преки доказателства, а изводите му за наличие на умисъл у подсъдимия са изградени на предположения. Настоящата инстанция намира оплакванията за неоснователни. Великотърновският апелативен съд е извършил цялостна проверка на събраните по делото доказателства, подложил ги е на обективен и пълен анализ и подробно е аргументирал виждането си за безспорна установеност на фактите, както са изяснени от първоинстанционния съд. Показанията на разпитаните по делото свидетели П., Д., Я., Ф. и Г., както и обясненията на подсъдимия са анализирани внимателно, съпоставени са помежду им, а правнорелевантните факти са изведени след обективната оценка на гласните доказателствени средства. Оспорваният факт - дали подсъдимия е изпуснал банкнотата на земята или я е пуснал вътре в полицейския автомобил е изяснен от съда. В коментираната посока правилно са кредитирани показанията на полицейските служители, които последователно и безпротиворечиво сочат, че подс. А. е пуснал банкнотата /поставена в прегъната квитанция/ в джоба на вратата на служебния автомобил. Съдът е приел с доверие съобщеното от свидетелите П, Я. и Д., тъй като те пряко са възприели поведението на подсъдимия и са очевидци на случилото се. Съвкупният анализ на гласните доказателствени средства и съпоставянето на показанията на всички свидетели с обясненията на подсъдимия е довел Великотърновският апелативен съд до законосъобразния извод, че банкнотата е пусната от подсъдимия съзнателно, с цел да мотивира св. П да не му съставя акт за административно нарушение. Въззивният съд е обсъдил всички направени пред него възражения, идентични по своето съдържание с наведените в касационната жалба и ги е отхвърлил с аргументи, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Въззивното решение не страда от приписаните му пороци по чл. 13 и чл. 14 от НПК, поради което липсват основания за отмяната му. Въз основа на правилно установените факти, съдът законосъобразно е приложил закона, като е квалифицирал деянието като престъпление по чл. 304, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. В жалбата липсват конкретни доводи по оплакването за нарушение на закона, извън вече обсъдените възражения за допуснати процесуални нарушения. При това положение Върховният касационен съд няма какво да добави към доводите по правото, изложени в атакуваното решение. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. То е индивидуализирано при спазване изискванията по чл. 54 НК, при значителен превес на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. Деянието е останало недовършено по независещи от А. причини, поради което настоящата инстанция приема за неоснователно искането за приложение на разпоредбата на чл. 58 НК. Не са налице нито многобройни, нито изключителни вината му обстоятелства, които да правят възможно определянето на наказанието по правилата на чл. 55 НК. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение