Решение № 7116 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6976/2017 г.

Решение № 7116 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6976/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Б., от гр. Х. против решение № 762/11.05.2017 г. по адм. дело № 725/2015 г. на Административен съд - гр. П. в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение № РД - 33/5.02.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П. и потвърденото с него разпореждане № 3910204566 / протокол № ПР - 1517/30.09.2014 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ, в частта, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е отменено разпореждане № 3910204566/20.12.1999 г., за отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - П., чрез юрисконсулт К. В. - Минкова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки. Претендира юрисконсутско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото е установено, че с разпореждане № 3910204566/20.12.1999 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ на М. Н. Б., от гр. Х. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 20.10.1999 г. Във връзка с извършена проверка по пенсионните досиета от жалбоподателя са изискани документи за стаж, въз основа на които му е бил зачетен такъв от втора категория 8 г., 03 м. и 23 д. и 22 г., 10 м. и 17 д. за периода 25.02.1957 г. - 1.11.1996 г., който превърнат към трета категория труд възлиза на 33 г., 03 м. и 08 дни. При проверка на стажа придобит за периода 1.05.1982 г. - 31.12.1995 г. с продължителност 09 г., 01 м. и 07 дни осигурителят "Държавно горско стопанство - Х." е посочил, че липсват данни по разплащателните ведомости за полаган труд от М. Н. Б., от гр. Х. като работник - залесител. Последвалата проверка от органите на ТП на НОИ е потвърдила тези факти. Осигурителният стаж на жалбоподателя придобит при условията на трета категория е бил редуциран с посочения стаж и е определен на 13 г., 09 м. и 10 дни. Общият осигурителен стаж, приравнен към трета категория труд е изчислен на 24 г., 02 м. и 02 дни. Правилно съдът е приел, че Богданов не е имал право лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към 20.10.1999 г. и е налице хипотезата от чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО за отмяна на разпореждането за отпускането й. Съгласно чл. 2, ал. 1, б. "в" от Закона за пенсиите (отм.) мъжете придобиват право на пенсия при трета категория труд при 25 години трудов/осигурителен стаж и 60-годишна възраст. Недоказани са останали твърденията на активнолегитимирана страна за конвертиране на част от стажа от трета категория като такъв от втора категория и ползвайки експертиза, съдът обосновано е приел за верни констатациите на пенсионните органи. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответната страна не следва да бъде присъждано второ юрисконсултско възнаграждение. С Т. решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на тълкувателното решение, възпроизведен дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като адвокатското възнаграждение е реално направена /платена от страната/ разноска. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение