Решение № 2697 от 26.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7027/2012 г.

ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. В случая справката-декларация е подадена въз основа на отчетните регистри. За да е налице "укриване" на факти и обстоятелства следва да се установи, че са налице такива от значение за данъчното облагане и са били налични и известни на лицето към момента на декларирането. В случая би следвало да се установи, че към релевантния момент на подаване на всяка СД по ЗДДС, управителят е знаел или е следвало да знае, че липсва данъчно събитие, тъй като доставките не са реално извършени или че са облагаеми относно неначисления ДДС поради посочена нулева ставка. Субективната страна на деянието не е установена с възможните доказателствени средства. Липсва един от елементите на обсъждания фактически състав, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на ревизионния акт Решението на АС Варна е обосновано и законосъобразно и в частта на изложените мотиви относно приетата недоказаност на останалите две предпоставки от ФС на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Липсват доказателства, както за причинна връзка между евентуално укритите от управителя данни и неудовлетвореното вземане, така и за това, че органите по приходите не са могли да съберат установените с РА публични задължения на дружеството. В потвърждаващото РА решение са изложени подробни мотиви, че клиенти и доставчици на ревизираното дружество, някои от които свързани с него лица, са субекти, укриващи се от приходните органи, имащи невнесени големи данъчни задължения и дерегистрирани по ЗДДС лица. Направен е извод, че за ревизираните периоди дружеството е участвало във вериги с тези клиенти и доставчици, като всички субекти по тези вериги са имали недобросъвестно поведение и са извършвали действия с цел отклонение от данъчното облагане. За ревизираните периоди "МККД Груп" ЕООД не е внесло начисления данък по фактурите, издадени на клиентите, а е приспаднало данъчен кредит по фактурите на доставчиците и по този начин механизмът на ДДС се използвал за облагодетелстване на дружеството. Тези мотиви, сами по себе си, не са достатъчни за обосноваване на посочената причинна връзка, ангажираща отговорността на управителя. Съгласно тях, облагодетелстването на ревизираното дружество, е станало поради невнасяне на дължим и начислен от самото него ДДС и приспадане на неследващ се данъчен кредит. Не е обоснована връзката между неправилното деклариране и несъбраните данъчни задължения на дружеството. На следващо място, в актовете на приходните органи липсват данни за имущественото състояние на ревизираното дружество, както в ревизираните данъчни периоди, така по време на ревизионните производства по издаването на РА, така и след това. Установяването на тези обстоятелства е от значение, за да може да се направи сравнение между имущественото състояние на дружеството преди твърдяното и евентуално деяние по укриване на факти и обстоятелства, и след това. За дружество, което не е разполагало с активи, парични средства и не е извършвало реална стопанска дейност, т. е. по начало не може да изпълнява задълженията си поради финансовото си състояние, трудно може да се докаже, че не е изпълнило впоследствие установени данъчни задължения единствено поради укриване от страна на управителя на факти при декларирането по ЗДДС. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК, изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество т. е. посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. Освен това, в доказателствена тежест на приходните органи е да установят по безспорен начин, че са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник. Доказано е наличие на предварително обезпечаване на задълженията по РА на дружеството чрез налагане на запор върху банковите му сметки и образуване на изпълнителни дела след издаване на РА, в резултат на които е събрана единствено сумата 15,26 лв. Няма обаче никакви данни от проверки дали дружеството има други имущества или вземания, които биха могли да послужат за удовлетворяване на фиска. Предвид всичко изложено, първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказано наличието на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК, поради което е отменил РА. Касационната жалба е неоснователна, решението на АС Варна следва да остане в сила. Не се присъждат разноски за касационната инстанция, тъй като не са заявени искания за заплащане на такива, не са представени данни за действително направени разноски.