Решение № 2943 от 4.3.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10473/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ваничи 2008" ЕООД, подадена чрез адв. И. Демерджиев от АК Пловдив, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение 1387/ 27.07.2020 г. по административно дело 997/2020 г. на Административен съд Пловдив (АС Пловдив) в частта, с която искът е отхвърлен за размера над 440 лв. (четиристотин и четиридесет лева) до претендирания размер от 564 лв. (петстотин шестдесет и четири лева). В жалбата се твърди, че в обжалваната част постановеното решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че решението е неправилно поради това, че е постановено в нарушение на чл. 4, ал.1 ЗОДОВ , вр. с чл. 36, ал.2 Закона за адвокатурата. Намира, че претендираното обезщетение се явява обосновано, като надлежно е доказан размерът на претендираните имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Посочва, че уговореното адвокатското възнаграждение е израз на свободно формираната воля на страните. Подробни доводи в тази насока са развити в представената писмена защита. Ответникът- Община Пловдив (Об Пловдив), в писмен отговор моли да се отхвърли касационната жалба и да се потвърди решението на административния съд в неговата отхвърлителна част, като законосъобразно, обосновано и правилно. Намира претенцията на ищеца за необосновано завишена, като присъждането й в пълния размер би довело до неоснователно обогатяване на страната. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че определеното обезщетение в размер на 440 лв., предвид обема и сложността на делото е справедливо и следва обжалваното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на Ваничи 2008, ЕИК [номер], със седалище и адрес на управление: с. Марково, община Родопи, област Пловдив, местност Исака 44А, с претенция ответникът- Община Пловдив, да бъде осъден да заплати сумата в размер на 564 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди. С обжалваното решение сезираният адм. съд е ОСЪДИЛ Община Пловдив, да заплати на Ваничи 2008 ЕООД, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 440 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление 774 от 19.06.2018 г. на Заместник кмет в Община Пловдив, и представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД 4397/2018г. по описа на Пловдивския районен съд), разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2019г., до окончателното й изплащане като е ОТХВЪРЛИЛ претенцията до пълния й размер от 564 лева. Освен това е ОСЪДИЛ Община Пловдив, да заплати на Ваничи 2008 ЕООД, сумата в размер на 305,85 лв. (триста и пет лева и 85 ст.), представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска. Съдебният акт в неговата осъдителна част, с която е присъдена сума от 440 лв. (четиристотин и четиридесет лева), както и присъдените разноски НЕ Е ОБЖАЛВАН, влязъл е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. За да приеме този резултат адм. съд е приел за безспорно, че е издадено Наказателно постановление (НП) 774 от 19.06.2018 г. на Заместник кмет Транспорт в Община Пловдив, с което на Ваничи 2008 ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. за извършено административно нарушение по чл. 8а, ал. 1 от Наредба 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община Пловдив. Посоченото НП е било потвърдено с Решение 2235/ 27.12.2018г., по АНД 4397 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив. След е обжалване от страна на Ваничи 2008 ЕООД, с Решение 803/10.04.2019г. постановено по КАНД 255/ 2019г. Административен съд Пловдив е отменил решението на РС Пловдив и е отменил обжалваното наказателно постановление. Съдът е приел за установено и доказано, че от ищеца е представен договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие от 29.06.2018 г. и вносна бележка от 31.08.2018 г. (приложени на лист 15 и лист 16 по настоящето дело), от съдържанието на които е бил установил, че ищецът е заплатил изцяло по банков път уговореното в договора адвокатско възнаграждение в размер на 564,00 лева по АНД 4397 по описа за 2018 г. на Районен съд гр.Пловдив. Посочил е, че потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено правно средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В същото време съдът е намерил, че в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение от 564 лв., не може да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован". Преценил е, че претендираното обезщетение за имуществени вреди следвало да бъде уважено в размер на 440 лв., а за разликата над 440 лв. до пълния предявен размер от 564 лв. искът е бил отхвърлен. Окачествил като основателна претенцията на ищеца за начисляване на законна лихва, от 10.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата в размер на 440 лв. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССГ е необосновано и постановено при съществено процесуално нарушение. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон. Решението на адм. съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно адм. съд е намерил претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за частично основателна. Налице са всички предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Определящо за квалификацията на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди е обстоятелството, че НП, представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното НП на администрацията и понесените вреди- чл. 4 ЗОДОВ. Налице са преки вреди, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния акт. Съобразно Тълкувателно решение 1 от 15. 03. 2017 г. по Тълкувателно дело 2/ 2016 г. на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в административно- наказателното производство пред РС и адм. съд. Договорните отношения между адвоката и клиента са имали за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал.1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът е получил възнаграждение за положения труд, а клиентът го е заплатил в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото е доказана реално причинена вреда от отмененото НП, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение 6/ 2012 г. по Тълкувателно дело 6/ 2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. В случая това е удостоверено, като в пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в производството по съдебно обжалване. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че решението в обжалваната му част е неправилно поради това, че е постановено в нарушение на чл. 4, ал.1 ЗОДОВ , вр. с чл. 36, ал.2 Закона за адвокатурата. Правилно решаващият съд е решил основният спорен въпрос в съдебното производство за размера на сумата, която следва да се присъди като обезщетение. Обосновано първоинстанционният съд, с оглед оказаната правна защита и съдействие, е приел наличие на завишен размер на претенцията. Неоснователни са възраженията на кастора, свързани със заплащане на ДДС върху обезщетението, тъй като съдът не е намалил неговия размер с мотиви в тази насока. По направеното своевременно възражение в писмения отговор на ответната страна за прекомерност административният съд е съобразил, че съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция на лицето за разликата над 440 лева до пълния размер на претенцията от 564 лева. Обсъдил е законовите изисквания на чл. 18, ал.2 от Наредба 1, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за определяне на размера на адвокатското възнаграждение. В случая и двете делата са приключили в едно заседание и от страна на жалбоподателя не са ангажирани нови доказателства. Адм. съд, правилно и обосновано е определил обезщетението, съгласно реалният обем на предоставената защита, в размер на 440 лв., който е съобразен и с Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По голям размер на обезщетението е необоснован и би довел до неоснователно разместване на парични средства. Правилно от съда са определени и направените по делото разноски, предвид чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Решението на административния съд в обжалваната част е правилно и следва да остане в сила. При този изход на делото неоснователна е претенцията на касационния жалбоподател за разноски в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение