Решение № 4930 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 257/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 1856 от 30.10.2023 г. по адм. д. 1149/2023 г., Административен съд - Пловдив (АС-Пловдив) е отхвърлил жалбата на "Орак - инженеринг" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, [улица], СТЦ Интерпред, офис Б301, представлявано от управителя К. Стоянов, против ревизионен акт (РА) Р-16001622003241-091-001 от 09.01.2023 г., издаден от органи на приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта, с която е потвърден с решение 128 от 07.04.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), с който на дружеството за периода 01.12.2016 г. до 31.12.2021 г. са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 76 486. 76 лв. Срещу решението на АС-Пловдив е подадена касационна жалба от "Орак - инженеринг" ЕООД представлявано от управителя К. Стоянов, чрез процесуален представител адв. Н. Георгиев. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в оспорената част. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кр.Стоянова, в писмена защита взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА, в частта, с която е потвърден с решение 128/07.04.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на "Орак - инженеринг" ЕООД на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за периода 01.12.2016 г. до 31.12.2021 г. са определени допълнително задължения като са начислени лихви за просрочие по ЗДДС в размер на 76 486. 76 лв. Ревизиращите органи са констатирали при извършената проверка, че ревизираното дружество има издадени фактури към контрагентите - Министерство на образованието и културата, "Бетелгиус, професионална защита", "Каменица" АД, "Валперс консулт" ЕООД, "Дафне" ООД и "Алемик" ЕООД, включени със закъснение в дневника за продажби, респ., в СД по ЗДДС. Формиран е извод, че ревизираното дружество е издавало фактури за продажби, които не е отразявало в отчетните регистри дневници за продажби, респ., СД по ЗДДС, в периода на тяхното издаване, а в последващи данъчни периоди, като същите са представени в табличен вид на л. 22-22 от РД (л. 664-гръб л. 65, т. 1) с данни за периода на издаване, данъчна основа, начислен ДДС, клиент, период, в който са отразявани. С оглед на по-късното отразяване на издадените документи, са начислени лихви за просрочие от 14-то/15-то число на съответния месец за подаване на СД за периода, в който е следвало да се отрази фактурата, до 14-то/15-то число на съответния месец на подаване на СД за периода, в който е отразена фактурата, като общият размер на начислените лихви е в размер на 74 786. 76 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването изцяло. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, предписани в чл. 120, ал. 2 ДОПК, без да са допуснати съществени нарушения на ревизионното производство по чл. 112 - 117 от ДОПК. Решаващият съд е възпроизвел констатациите на ревизиращите органи и е приел, че задълженото лице не е включило дължимия данък и не е отразило фактурите в данъчен период на издаването им и в подадената справка-декларация и отчетни регистри по ЗДДС, с което е нарушило разпоредбата на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, поради което дължи лихви за просрочие в посочения размер 74 486. 76 лв. Въз основа на горното е прието, че констатацията на данъчната администрация за начисляване на лихви за просрочие е законосъобразна, поради което и РА е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на приложимия ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба на "Орак - инженеринг" ЕООД се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се аргументи, че пред АС-Пловдив са събрани достатъчно доказателства за правилното съобразно закона начисляване и разплащане с ДДС основно и допълнително заключение по назначената Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Поддържа се също така, че в противоречие с процесуалните правила решаващият съд е приел за правилен РА и в частта му, с която органът по приходите е включил една от процесните фактури в данъчен период, попадащ извън обхвата на ревизията и е начислил лихви за забава пак за този период извън обхвата на ревизията. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. Спорният въпрос е от правен характер и се свежда до основанието и размера на начислените лихви от ревизиращите органи. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения РА. Безспорно е, че 16 бр. фактури към контрагентите - Министерство на образованието и културата, "Бетелгиус, професионална защита", "Каменица" АД, "Валперс консулт" ЕООД, "Дафне" ООД и "Алемик" ЕООД, са включени със закъснение в дневника за продажби, респ., в СД по ЗДДС. Не биха могли да бъдат споделени и аргументите на дружеството, че не се дължи лихва за забава. Така поддържаната теза е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, която предвижда, че данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. По аргумент от чл. 72, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане се упражнява чрез включването на размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период и посочване на документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1. След като в случая между страните е безспорно, че процесните 16 бр. фактури са включени със закъснение в дневника за продажби, респ., в СД по ЗДДС, по аргумент от чл. 89, ал. 1 от ЗДДС вр. с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС това публично изискуемо задължение е следвало да бъде заплатено в срок и след като това не е сторено, то касаторът е изпаднал в забава и на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК дължи върху главницата законоустановената лихва, възлизаща за периода 01.12.2016 г. до 31.12.2021 г. на сумата от 76 486. 76 лв. Като е приел същото и е отхвърлил жалбата в тази й част, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на административния съд, вкл. относно допуснатата ССчЕ (основно и допълнително заключение) за размера на дължимата лихва и ги намира за обосновани на фактите и доказателствата по делото, изградени в съответствие с материалния закон. Поради късното отразяване на издадените документи са начислени лихви за просрочие от 14-то/15то число на съответния месец на подаване на СД за периода, в който е следвало да се отрази фактурата, до 14-то/15то число на съответния месец на подаване на СД за периода, в който е отразена фактурата. Неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва. Противно на изложеното в касационната жалба, изводите на първоинстанционния съд на РА и в частта му, с която е включена фактура 100000717/18.05.2016 г. с контрагент "Бетелгиус, професионална защита" в ревизирания данъчен период (01.12.2016 г. до 31.12.2021 г.). В случая СД е подадена за м.12.2016 г. и попада в обхвата на ревизията. Както вече беше посочено, срокът за внасяне на ДДС е определен в чл. 89, ал. 1, вр. чл. 125, ал. 5 ЗДДС и това е срокът за подаване на СД за съответния данъчен период, който е до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. По тази причина законосъбразно с РА са начислени дължими лихви с начален момент 15.06.2016 г. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е потвърдил същия, АС-Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По разноските пред касационната инстанция: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника е представил списък с разноски, в които е посочена претендирана сума в размер на 6 769 лв. с посочено правно основание за формиране на тази сума т Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая по делото действията на процесуалния представител на НАП се изчерпват само в депозирането писмена защита и списък с разноски за 6 769 лв., а в единственото по делото открито съдебно заседание процесуален представител на ответника не се е явил. Наред с това спорът не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. за настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение