Решение № 2601 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12083/2009 г.

Решение № 2601 от 25.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12083/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, против решение № 868 от 30.07.2009 г. по адм. дело № 442 по описа за 2009 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено издаденото от касатора решение № 23/11.03.2009 г. в частта за оставяне в сила на разпореждания № 0-02-000-00-00132806/11.12.2008 г. и № 0-02-000-00-00132807/11.12.2008 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания в мотивите на съдебното решение. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 4, ал. 3, т. 2 и чл. 4, ал. 4 от КСО, на чл. 1, ал. 3 и 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Ответницата Людмила Михайлова Аристотелова от гр. Бургас не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е решение № 23 от 11.03.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас и потвърдените с него две разпореждания № 0-02-000-00-00132806 и № 0-02-000-00-00132807, издадени на 11.12.2008 г. от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с които на Людмила Михайлова Аристотелова от гр. Бургас е отказано отпускане на парични обезщетения за временна неработоспособност за времето от 1.10.2008 г. до 6.11.2008 г. по болнични листове № А 2007 1340179 и № А2006 1015565 по мотиви, че в ТД на НАП липсва заявление от самоосигуряващото се лице за осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. За да отмени оспорените административни актове и върне преписката за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания, Административен съд - Бургас неправилно е приел, че Людмила Михайлова Аристотелова от гр. Бургас има качеството на осигурено лице за общо заболяване на основание чл. 4, алинея 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г.), която създава възможност за лицата по ал. 3, т. 2 по свой избор да се осигуряват освен за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Съдът е приложил неправилно чл. 10 от КСО и необосновано е приел, че събраните по делото доказателства установяват възникване на задължение за осигуряване от 23.04.2007 г., както и внасяне от същия момент на осигурителни вноски в съответствие с нормативните изисквания. По силата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3 от КСО, които внасят осигурителни вноски изцяло за своя сметка, установяват правно- релевантния факт на започнато упражняване на трудова дейност по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (редакция - ДВ, бр. 15 от 2007 г.), като в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството подават подписана от тях декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП. От фактическа страна по делото е установено, че до 20.11.2008 г. Людмила Михайлова Аристотелова не е подала декларация пред ТД на НАП Бургас по реда на чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба за започната трудова дейност. Неподкрепено от доказателства е твърдението й, че от м. април 2007 г. е подлежала на задължително обществено осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО като упражняващ трудова дейност едноличен собственик на търговското дружество "Аристис" ЕООД. Констатираното внасяне на осигурителни вноски не е извършено на основанието и по реда, установен за самоосигуряващите се лица. Осигурителните вноски се дължат от самоосигуряващите се лица върху получения доход, като определянето и внасянето им се извършва в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 7 и 8 от КСО. С ал. 7, т. 1 е предвидено авансово внасяне на осигурителните вноски, а с ал. 8 (доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) е предвидено окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 да се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. По делото не са представени доказателства за определяне и внасяне на осигурителни вноски за 2007 г. по реда и в размерите по чл. 6, ал. 8 от КСО съобразно подадената ГДД. Съгласно твърдението на касационната ответница тя е в състояние на временна неработоспособност (болнични), считано от м. април 2008 г., регистрираната от нея фирма не упражнява дейност и вноските са внасяни от обслужващата счетоводна фирма. Невъзможността за упражняване на трудова дейност е предпоставка за прекратяване на осигуряването, което също се извършва по реда на чл. 1 от наредбата. Декларацията, подадена в ТД на НАП Бургас на 12.11.2008 г. от лице в състояние на временна неработоспособност, за започнало осигуряване за всички осигурени рискове по чл. 4, ал. 4 от КСО, считано от 27.04.2007 г., не е произвела правно действие. Касационната ответница няма качеството на осигурено лице за общо заболяване и не е придобила осигурителен стаж с продължителност най-малко шест месеца за този осигурен риск съгласно изискването на чл. 40, ал. 1 от КСО. Недължимо внесените без правно основание суми, определени върху минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, подлежат на възстановяване. Оспорените административни актове са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като ги е отменил, Административен съд - Бургас е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,