Решение № 71 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 138/2009 г.

Решение № 71 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 138/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Р. Т. против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 207 от 3.11.2008 г. по гр. д. № 419/2008 г., с което е обезсилено решение № 72 от 3.06.2008 г. по гр. д. № 252/2006 г. на Великотърновския окръжен съд, с което на основание чл. 1 ЗОДОВ са били уважени исковете на жалбоподателя, като О. д. "П" гр. В. е осъдена да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 5946,40 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., със законна лихва върху двете суми от 17.10.2005 г., причинени от незаконни действия на ответника по изземване на 4.04.2003 г. с протокол на РПУ - Велико Т. собствен на ищеца лек автомобил марка "Нисан", модел "Терано", рег. № В* и е отхвърлен иска за сумата 13020 лева обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи, произтичащи от същото деяние. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуален закон, с искане за неговата отмяна. Ответникът О. д. "П" гр. В. не е взел становище по жалбата. Представителят на А. прокуратура гр. В. заема становище за неправилност на обжалваното решение с искане за неговата отмяна. С определение № 291 от 16.03.2009 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението по правния въпрос за правната квалификация на предявения иск и за правомощията на въззивния съд, когато първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на спорното материално право. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: За да обезсили решението на първоинстанционния съд, с което са били частично уважени искове на жалбоподателя по чл. 1 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че решението е постановено по непредявен иск, тъй като съдът се е позовал на обстоятелства извън исковата молба. Посочено е още, че правната квалификация на спорното материално право намира основание в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, за разглеждането на който е върнал делото на първоинстанционния съд. Решението е неправилно. Незаконосъобразно е виждането на съда, че допуснатото изменение в правното основание на предявения иск направено от първоинстанционния съд по молба на ищеца от 16.10.2006 г. (л. 19 от гр. д. 252/2006 г. на Великотърновския ОС) е изменение, с което фактически е предявен нов иск. Видно от съдържанието на молбата, ищецът е конкретизирал само правното основание, "без да се променя фактическата обстановка". В процеса на делото ищецът не е въвеждал нови факти, различни от изложените в обстоятелствената част на исковата молба, нито се е позовал на друг юридически факт, в сравнение с посочения с иска, от който извежда претендираното право. Твърденията в исковата молба са останали непроменени в процеса на делото - с протокол за доброволно предаване по искане на служители на ответника - капитан М. на 04.04.2003 г., ищецът предал собствения си лек автомобил за извършване на експертиза, неправомерно задържан от ответника повече от две години. Вследствие на тези неправомерни действия на служители на ответника, ищецът е претърпял вреди, за които е поискал присъждане на обезщетение в размери посочените в петитума на исковата молба. Тези факти са поддържани в процеса на делото, по тези факти са събирани доказателства и те са залегнали в решението на първоинстанционния съд, от което следва, че решението не страда от порок водещ до недопустимост, както неправилно е приел въззивният съд, а до квалификация на спорното право. Както в теорията, така и с трайно установената съдебна практика на ВКС се приема, че ищецът не е длъжен да сочи претендираното от него правно естество на правото, т. е. да квалифицира правото. Достатъчно е с исковата молба да индивидуализира спорното право, чрез спорен предмет (основание на иска) и посочване, в какво се състои искането (петитум). Правната квалификация се определя от съда, а посочената от страната правна квалификация не е задължителна за съда. Затова, когато дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, това прави решението му незаконосъобразно, а не недопустимо, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложението на закона. В настоящият случай, без да се е позовал на други фактически обстоятелства, различени от посочените в исковата молба, ищецът е променил само правната квалификация на тези обстоятелства, която е била възприета от първоинстанционния съд. Когато констатира, че поставената от първоинстанционния съд квалификация на спорното право е неправилна, въззивният съд определя вярната правна квалификация и разрешава спора по същество. С обжалваното решение, въззивният съд е упражнил част от тези правомощия, като е квалифицирал естеството на спорното материално право, изведено от наведените в исковата молба правно-релевантни факти по чл. 49 ЗЗД, вместо по чл. 1 ЗОДОВ, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Този порок е основание за незаконосъобразност на решението, която въззивният съд е следвало да отстрани, като постави вярната квалификация, отмени първоинстанционното решение и като решаващ съд разгледа спора по същество със собствени фактически и правни изводи по него. При тези съображения, като процесуално незаконосъобразно, решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за постановяване на решение, съобразно правомощията си. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.