Решение № 3949 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11464/2020 г.

Решение № 3949 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11464/2020 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Стеаринос" ООД, седалище и адрес на управление гр. Силистра, Западна промишлена зона, срещу Решение № 48 от 21.07.2020 г. на Административен съд, гр. Силистра, по административно дело № 114/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Стеаринос" ООД срещу т. 4 и 6 на решение от 11.12.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., с което му е определена финансова корекция в размер на 10 % от посочените в т. 3 договори, извършена е финансова корекция на основание чл. 75, ал. 1, изр. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и е определена сума за възстановяване в размер на 3 764, 00 лв.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – "Стеаринос" ООД, счита обжалваното решение за необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита решението за необосновано като сочи, че единствен мотив на съда за приетата незаконосъобразност на критериите за подбор – професионален опит и образователно-квалификационна степен за длъжностите по двете позиции, е че те "не са пропорционални и не съответстват на несложния предмет на поръчката". Липсват други мотиви, както и съдът не е описал как са нарушени чл. 51, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и чл. 3, ал. 14 от Постановление на № 160 на Министерския съвет от 1.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС № 160) и не е обсъдил доводите му.

Излага подробно съдържанието на възложената и представена Концепция за разработване, адаптиране и въвеждане на системи за управление на човешките ресурси – обособена позиция 1, като сочи доводи за необходимостта от използването на експерт с дългогодишен професионален опит, гарантиращ качественото изпълнение на поръчката. Сочи, че поради това определеното изискване не е в нарушение на чл. 3, ал. 4 ПМС № 160.

Излага подробно съдържанието на предмета на обособена позиция № 2 – Внедряване на иновативни модели и системи за оптимизиране на работната среда и повишаване на производителността и опазване на околната среда, и счита с оглед на това поставените изисквания към експертите за съответни и гарантиращи качественото изпълнение, поради което не е налице нарушение на чл. 3, ал. 4 ПМС № 160. Сочи, че нефиксирането на образователно-квалификационната степен на експертите не възпрепятства участието в процедурата, а значително разширява кръга на лицата с потенциална възможност за участие.

Излага доводи за оперативната самостоятелност на възложителя.

Касаторът обжалва решението и в частта за разноските като счита, че делото не е от фактическа и правна сложност. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за настоящата инстанция. Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. И. М. -Г., Адвокатска колегия, гр. Велико Търново.

1. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., счита същата за неоснователна.

Излага доводи за незаконосъобразността на поставените изисквания към експертите по двете обособени позиции, като сочи, че изискванията са обективно неизпълними с оглед на кумулативното изискване за образование и допълнителна специализация. Счита доводите на касатора за неоснователни, тъй като от значение са не годините професионален опит, а броят на изпълнените проекти с идентичен или сходен предмет.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от пълномощник И. Д..

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че:

1. На 9.06.2017 г. между "Стеаринос" ООД и Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 364 903, 76 лв. за проект "Добри и безопасни условия на труд в "Стеаринос" ООД".

1. На 22.12.2017 г. "Стеаринос" ООД отправя публична покана за участие в процедура за определяне на изпълнител на "Услуги, свързани със системи за оптимизация организацията на труда, управление и развитие на човешките ресурси" в четири обособени позиции, като обособена позиция 1 е "Разработване, адаптиране и въвеждане на системи за управление на човешките ресурси", а обособена позиция 2 е "Внедряване на иновативни модели и системи за оптимизиране на работната среда и повишаване на производителността и опазване на околната среда".

В одобрената документация са поставени и следните изисквания към експертите, чрез които ще се осъществява предметът на поръчката:

За обособена позиция 1 – минимум един експерт "Управление на човешките ресурси" с минимум 10 години професионален опит като ръководител в областта на управление на човешките ресурси.

За обособена позиция 2 – ръководител на екип с образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "Икономика", "Мениджмънт", "Бизнес администрация" или еквивалент, минимум 3 години управленски опит, опит във внедряване на минимум на 2 системи еднакви или сходни с предмета на процедурата; експерт "Управление на човешките ресурси" с образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност "Мениджмънт", "Психология", "Управление на човешките ресурси" или еквивалент; специализация (към квалификационната степен или като допълнителен сертификат) в областта на управление на човешките ресурси, минимум 3 години професионален опит в областта на управление на човешките ресурси или еквивалент; експерт "Организация на труда" с образователно-квалификационна степен "Магистър" по специалност "Мениджмънт", "Психология", "Управление на човешките ресурси", "Организация на труда" или еквивалент, специализация (към квалификационната степен или като допълнителен сертификат) в областта на "Организация на труда" и/или "Оптимизация на управленските процеси" или еквивалент, минимум 3 години професионален опит в областта на организацията на труда или еквивалент.

1. На 11.02.2018 г. между "Стеаринос" ООД и "СТС Софтуер България" ЕООД е сключен договор с предмет "Разработване, адаптиране и въвеждане на системи за управление на човешките ресурси" на стойност 27 990, 00 лв. без данък върху добавената стойност.

1. На 23.01.2018 г. между "Стеаринос" ООД и " Т и С – консулт груп" ЕООД е сключен договор с предмет "Внедряване на иновативни модели и системи за оптимизиране на работната среда и повишаване на производителността и опазване на околната среда" на стойност 19 300, 00 лв. без данък върху добавената стойност.

1. На 29.10.2018 г. ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. уведомява "Стеаринос" ООД за установени нередности при провеждане на процедурата за определяне на изпълнител, въз основа на която са сключени договори със "СТС Софтуер България" ЕООД от 11.02.2018 г. и с "Т и С – консулт груп" ЕООД от 23.01.2018 г. и предстоящо определяне на финансова корекция.

1. На 12.11.2018 г. "Стеаринос" ООД представя възражение.

1. На 11.12.2018 г. с решение ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г.:

1.) установява нарушение по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 5 и 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата);

2.) на основание чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ и чл. 3, ал. 2 и чл. 5 от Наредбата определя финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по договорите по обособени позиции 1 и 2;

3.) установява размера на плащанията по договорите със "СТС Софтуер България" ЕООД от 11.02.2018 г. и с "Т и С – консулт груп" ЕООД от 23.01.2018 г.;

4.) определя "финансова корекция в размер на 10 на сто от посочените в т. 3 договори"; извършва финансовата корекция по искане за междинно плащане № 3 в размер на 3 764, 00 лв. като на основание чл. 75, ал. 1, изр. 2 ЗУСЕСИФ определя възстановяване на посочената сума;

5.) разпорежда финансовата корекция да се извърши по реда на Закона за управление на Европейските структурни и инвестиционни фондове и подзаконовата нормативна уредба;

6.) определя сума за възстановяване в размер на 3 764, 00 лв. и предоставя срок за доброволно плащане;

7.) на основание чл. 99 АПК изменя решение за верификация от 01.10.2018 г.;

8.) регистрира нередност.

1. На 28.12.2018 г. "Стеаринос" ООД подава до Административен съд, гр. Силистра, жалба срещу т. 4 и 6 от решението от 11.12.2018 г. на ръководителя на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г. По жалбата е образувано административно дело № 25/2019 г.

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед №РД-01-268 от 04.04.2018 г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г.

1. На 3.04.2019 г., с Решение № 21 по административно дело № 25/2019 г. Административен съд, гр. Силистра, отменя т. 4 и 6 от решението на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 г., с които на Стеаринос" ООД е определена финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по договори със "СТС Софтуер България" ЕООД от 11.02.2018 г. и с "Т и С – консулт груп" ЕООД от 23.01.2018 г. и изпраща преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закон.

1. На 13.04.2020 г., с Решение № 4075 по административно дело № 6158/2019 г., Върховният административен съд отменя Решение № 21 и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушения.

Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Поставените от жалбоподателя изисквания за образователно-квалификационна степен, професионална квалификация и опит на експертите, чрез които ще се изпълнява предмета на поръчката са несъответни на неговата сложността. Съдът приема оспорването за неоснователно, тъй като с влязъл в сила акт – т. 1 от решението от 11.12.2018 г., е установена нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, за която е определена финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по двата договора.

Съдът приема, в изпълнение на задължителните за него указания на Върховния административен съд, че в процедурата по обособена позиция 1 и 2 е участвал само по един участник, който е избран за изпълнител, поради което и при отчитане на ниската стойност на поръчката органът правилно е квалифицирал нередността по т. 10, б. б) от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. За правилно съдът приема определянето на размера на корекцията по пропорционалния метод.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на решението в оспорената част и отхвърля жалбата.

Крайният извод на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

1. По касационната жалба:

Преди да се произнесе по доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение съдът счита за необходимо да посочи следното:

Съдебната защита на накърненото право е обусловена от волята на лицето, което е легитимирано да я търси. Съдебната защита не е дължима служебно, а това, което я поставя в действие, е волята на лицето, което счита, че правата му са накърнени. Именно поради това съдебната защита влиза в действие доколкото и докогато легитимираното лице я търси. Това е същността на диспозитивното начало в съдебното производство, в т. ч. и в съдебното административно производство.

Вярно е, че националният законодател не е счел за необходимо да формулира основните начала на съдебното административно производство отделно от основните принципи на административния процес в широкия смисъл, т. е. обхващаш и административната, и съдебна фаза, което само по себе си поставя сериозни предизвикателства пред дефинирането на принципите (или на основните начала, тъй като в съдебното производство не всички дефинирани принципи на административния процес се възприемат като принципи), но доколкото в чл. 171, ал. 4 АПК законодателят задължава административния съд да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им, няма основание това изискване да не е относимо и за изявлението, с което съдът е сезиран. Най-малкото това е необходимо, за да може съдът да установи правилно предмета на делото, т. е. това, с което действително е сезиран.

В случая, видно от петитума на жалбата, с която касаторът е сезирал първоинстанционния съд, той иска съдът да отмени точка 4 и 6 от решението на органа от 11.12.2018 г. Но мотивите на касатора, изложени в жалбата, в подкрепа на този петитум, сочат, че той не е съгласен с приетата от органа за осъществена нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ за нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 3, ал. 13 и 14 ПМС № 160, квалифицирана по т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Волеизявлението на органа, което обективира установяването на нередността и определянето на финансовата корекция, е в точка 1 и 2 от оспореното негово решение. Вярно е, че в точка 4 на решението органът отново е формулирал диспозитив "Определям финансова корекция в размер на 10 на сто от посочените в т. 3 договори", но този диспозитив следва да се цени в контекста на следващото негово изречение – "Извършвам посочената финансова корекция... ", както и в контекста на всички разпоредителни диспозитиви: – в т. 1.) на акта е установена нередността, в т. 2.) е определен размерът на финансовата корекция, в т. 3.) е определен размерът на поисканите за възстановяване разходи по двата договора, в т. 4.) е извършена финансовата корекция; в т. 5.) е повторено нещо, което е очевидно – нормативният ред за извършване на финансовата корекция; в т. 6.) е определен срок за доброволно изпълнение; в т. 7.) е изменен издаденият акт за верификация и в т. 8) е разпоредено регистрирането на нередността. Следователно диспозитивът (разпоредителната част), с която органът установява нередността и определя за нея финансова корекция са точка 1 и 2 от акта.

От изложеното е видно, че между петитума на жалбата, с която жалбоподателят е сезирал съда, и изложените от него доводи в негова подкрепа е налице противоречие, но при изрично заявеното от пълномощника на жалбоподател в първоинстанционното съдебно производство – съдебното заседание от 14.03.2019 г., че "обжалването ни е частично, поради което моля оспореното решение да бъде отменено само относно т. 4 и т. 6" първоинстанционният съд не е имал правомощието да се произнесе по онази част от решението, с която обективно е установена нередността и е определена финансовата корекция.

При така определеният от касатора предмет на първоинстанционното съдебно производство първоинстанционният съд е следвало единствено да провери дали извършената финансова корекция е при спазване на чл. 75, ал. 1, изр. 2 ЗУСЕСИФ, което очевидно не е спорно по делото, както и дали правилно е определен размерът на дължимата за възстановяване сума, който също очевидно е определен правилно при положение, че установените в точка 3 на решението поискани за възстановяване и възстановени суми не са оспорени и в тази си част актът е влязъл в сила.

Непрецизността на първото изречение на точка 4 от оспореното решение – "Определям финансова корекция в размер на 10 на сто от посочените в т. 3 договори", е принудила първоинстанционния съд да се произнесе по размера на финансовата корекция, въпреки че същият е надлежно определен с точка 2 от решението – 10% от допустимите разходи по договорите по обособени позиции 1 и 2. Но в случая точка 2 от решението, по силата на изричната воля на касатора, не е оспорена и е влязла в сила, поради което и съдът не би могъл да извърши контрол за нейната законосъобразност.

Видно от изложеното с оглед на изрично заявената от касатора воля за оспорване единствено на точка 4 и 6 от решението на органа доводите му за неправилност на извода на органа за установяване на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ за нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ във в. с чл. 3, ал. 13 и 14 ПМС № 160 са неотносими. Съдът не е имал правомощието да обсъжда правилността на извода на органа за приетото осъществяване на нередността и определената за нея финансова корекция, поради което и правилно не е излагал доводи за това. Доводите, изложени относно размера на финансовата корекция, са в изпълнение на задължителното за него решение на Върховния касационен съд.

При така осъщественото право на съдебна защита крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на точка 4 и 6 от решението на органа е правилен. При установена с влязъл в сила акт нередност и определена за нея финансова корекция органът е длъжен да разпореди извършването й, което в случая, с оглед на изплатените на касатора допустими разходи, следва да бъде осъществено чрез възстановяване на определения размер на финансовата корекция.

1. По искането по чл. 248, ал. 1 ГПК:

Касаторът счита обжалването решение в частта за разноските за неправилно. Това искане, с оглед на неоснователността на касационната жалба, следва да бъде разгледано като такова по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Касаторът счита, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на юрисконсултското възнаграждение на по 200, 00 лв. за всяка инстанция, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност.

Безспорно е по делото, че първоинстанционният съд е определил размера на дължимите на органа разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Това значи, че той е приложил относимите за определяне на юрисконсултското възнаграждение разпоредби. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както сочи и касаторът, определя размер на юрисконсултското възнаграждение в рамките на от 100 до 300 лв. Преценката на конкретния размер законодателят не е обвързал с фактическата и правна сложност на делото, както това е направил изрично относно размера на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед на това доводите на касатора за липса на фактическа и правна сложност на делото, освен че са направени едва с касационната жалба, т. е. с искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, са и неотносими (виж Определение № 116 от 3.07.2020 г. на Върховния касационен съд по т. д. № 1403/2019 г., І т. о., и цитираната там съдебна практика).

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на решението в частта за разноските, са неоснователни.

Видно от изложеното, с оглед на приетия от касатора начин на защита на твърдените за нарушени негови права обжалваното решение е правилно и съдът следва да го остави в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на ответника направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100, 00 лв. на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд