Решение № 3774 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11665/2016 г.

Решение № 3774 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11665/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "П." АД, представлявано от изпълнителния си директор Л. В. В. и чрез проц. представител адв. Г. А. М., против решение № 31/25.08.2016 г., постановено по адм. д. № 377/2015 г. по описа на Административен съд Р.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "П." АД против заповед № ДК-02-СЦР-12 от 23.07.2015 г. на началника на РДНСК-СЦР, с която е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ "вакуум колона и два броя бетонови площадки към съществуваща инсталация за производство на гудрон", находящ се в УПИ ХХ по плана на "Тежко машиностроене" АД, местност "С.", Русенски индустриален парк, по плана на гр. Р., община Р., извършен без необходимите строителни книжа. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно съдът е стигнал до извода, че "Вакуум колоната и два броя бетонови площадки към съществуваща инсталация за производство на гудрон" попада в хипотезата на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ и представлява строеж, който е извършен без необходимите строителни книжа. Реактификационната колона е свързана неподвижно, посредством болтове към стоманобетонов фундамент, който изменя субстанцията и начина на ползване на земята. Наличието на изпълнен стоманобетонов фундамент, чрез който колоната се свързва с терена, налага извода, че в случая не става въпрос за преместваем обект. Изграждането на стоманобетонова конструкция на три нива и стоманобетонов фундамент върху земята, към който вакуум колоната е прикрепена трайно, променя субстанцията на земята, в сравнение със субстанцията и начина на трайно ползване преди извършване на строителството. Съдът обосновано е приел, че бетоновите площадки, чието премахване е разпоредено с оспорената заповед, не са предмет на одобрените проекти към разрешение за строеж, както и на самото Разрешение за строеж № 174 от 22.04.2003 г. на главния архитект на община Р., като за бетоновите площадки не са били представени други строителни книжа. Същите се използват за монтиране на съоръжения и по предназначението си представляват бетонни фундаменти за монтаж на съоръжения, а не представляват обикновени бетонови настилки. Грешни са наведените от касатора доводи, че предметът на настоящото производство следва да се разглежда, не в своята цялост, а като отделни елементи, някои от които могат да се изместват в пространството в своята цялост. ЗУТ предвижда извършването на различни видове строежи, чиито елементи също могат да бъдат премествани в цялост, но това не би могло да е определящият критерий за строеж. Процесният строеж е изпълнен и монтиран в своята технологична цялост, с определеното си предназначение. Безспорно е установено, че за строежа липсват строителни книжа. Липсата на строителни книжа прави извода на съда за законосъобразен административен акт, обоснован и правилен. Законосъобразно АС Р. е приел, че строежът е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като административният орган е съобразил, че предвид времето на извършване на строежа, за същия не са приложими разпоредбите на § 127, ал. 1 и ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ /ДВ, бр. 82/2012 г. и е издал законосъобразен административен акт. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав