Решение № 7909 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9412/2014 г.

Решение № 7909 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9412/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП моли да бъде отменено Решение № 3595 от 29.05.2014 г. по адм. д. № 11020 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което по жалба на "А. П. Ц." ЕООД със седалище в гр. София, ул. "Брегалница" № 81, представлявано от управителя Валентин Йорданов Тодоров, е отменен РА № 2151009143/24.02.2011 г. на ТД на НАП-София, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен съобразно събраните по делото доказателства и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "А. П. Ц." ЕООД, чрез процесуални си представител, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество е неоснователна поради следното: С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2151009143/24.02.2011 г. на ТД на НАП-София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 270 855, 20 лв. за данъчни периоди м. 05 - 09.2009 г. и са начислени лихви по фактури на "Нара 06" ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1 и 2, чл. 6, чл. 25, ал. 1, 2 и чл. 5З ЗДДС поради липса на осъществени доставки. Съдът е приел, че събраните доказателства установяват осъществяване на доставките на дрехи от "Нара 06" ЕООД. Като косвено доказателство, че стоките са получени от ревизираното лице, съдът е посочил безспорния за страните факт, че стоките са били продадени на албанска фирма, а органите по приходите не са установили да има други доставчици на стоки от същия род с получател ревизираното лице в течение на процесните данъчни периоди. Спорът е бил за втори път пред първоинстанционния АССГ, след отменително решение № 14701 от 07.11.2013 г. на ВАС, състав на първо отделение, по адм. д. № 3365/2013 г., с което е отменено първоинстанционно съдебно решение, с което е отменен РА с аналогични мотиви. В отменителното решение са приети за необосновани и направени при съществени нарушения на процесуалните правила фактическите изводи на първоинстанционния съд при първоначалното разглеждане на делото, че процесните фактури отразяват действително осъществени данъчни събития като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното лице-получател по фактурите. Съдебният състав на първата касационната инстанция е приел, че от факта, че ревизираното лице е извършило износ на стоки на датите на издаване на спорните фактури не следва непременно, че изнесените стоки са доставени от "Нора 06" ЕООД и че първоинстанционният съд не е направил цялостен анализ на събраните доказателства; не е изложил мотиви относно факта на дерегистрация на дружеството-доставчик към момента на издаване на 10 от процесните фактури и не е проверено има ли осчетоводени разходи при ревизираното лице за транспортирането на стоките за негова сметка. Оспореното в настоящото производство решението е правилно като краен резултат, макар първоинстанционният съд изобщо да не е изпълнил задължителните указания на касационната инстанция да обсъди подробно и в съвкупност събраните доказателства относно спорните по делото факти. Процесната ревизия е повторна, след отменително Решение № 1200/12.08.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, с който е отменен ревизионен акт, с който на ревизираното дружество не са признати като сделки за износ, облагаеми с нулева ставка, доставките, декларирани от дружеството на албанското дружество "Мерилин", въз основа на което за процесните данъчни периоди е начислен ДДС върху тези продажби. Затова правилно, макар и без мотиви, първоинстанционният съд е приел, че отмяната на този първи РА и извършената след това проверка в Агенция "Митници" за реалност на подадените митнически декларации за износ, потвърждават извода, че родово-определената стока по процесните фактури е била налична в патримониума на ревизираното дружество, за да стане предмет на последващи облагаеми доставки със ставка нула при износ. Вярно е, че при новото разглеждане на делото е прието без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което е установило, че в счетоводството на ревизираното лице не са осчетоводени никакви разходи за наемането на транспортното средство, с което се твърди, че са транспортирани стоките, както и разходи за използването на същото, но това доказателство е следвало да се преценява с оглед на представените още в ревизионното производство приемо-предавателни протоколи и пътни листа. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя оплакванията в касационната жалба за неизпълнение на задължителните указания в отменителното решение на ВАС в тази връзка. За да отмени съдебното решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав, първият касационен съдебен състав е констатирал съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в необсъждане в съвкупност на събраните по делото доказателства, довело до необосновани фактически изводи и само в този контекст първоинстанционният съд е бил задължен да изследва въпроса за транспортирането на процесната стока и осчетоводяването на разходи за това. Съгласно чл. 224 АПК, задължителни са указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона, но не и по преценката на доказателствата и доказателствените средства, което е главна задача на първоинстанционния съд по съществото на спора. Направените от съда фактически изводи за реалност на доставките са обосновани на събраните доказателства, защото на представените в ревизионното производство придружаващи фактурите документи се противопоставят единствено констатациите за неоткриване на представител на дружеството-доставчик на декларирания данъчен адрес. От друга страна, неосчетоводяването на разходи за транспорт е счетоводен пропуск на ревизираното дружество, който е в негова тежест, защото тези разходи няма да му се признаят при формиране на финансовия резултат за периода по ЗКПО, но този пропуск няма отношение към предпоставките за признаване на процесното право на данъчен кредит. Отговор на поставения от първия касационен съдебен състав в мотивите на отменителното решение: дали дерегистрацията на доставчика по ЗДДС за периода на издаването на 10 от процесните фактури влияе на правото на данъчен кредит на получателя, е даден в т. 32 на мотивите на Решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС. Там е записано: "Освен това Съдът вече е приел, че евентуалното неизпълнение от страна на доставчика на услуги на задължението да декларира кога започва облагаема дейност не може да постави под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите, що се отнася до платения за тях ДДС. Ето защо този получател има право на приспадане дори ако доставчикът на услуги е данъчнозадължено лице, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато фактурите за предоставените услуги съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112, и в частност информацията, която е необходима за идентифициране на лицето, издало посочените фактури, и на естеството на тези услуги (вж. Решение от 22 декември 2010 г. по дело Dankowski, C-438/09, Сборник, стp. I-14009, точки 33, 36 и 38)." Цитираната в касационната жалба съдебна практика на СЕС, потвърждава трайната практика на Съда по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, че реалността на доставките по фактурите е условие, без което не може да възникне това право. Пак оттам следва обаче, че този въпрос е фактически и решаването му е задача на националната юрисдикция при спазване на правилата на националното доказателствено право, поради което цитираните решения сами по себе си не могат да служат като основания за отмяна на оспореното в настоящото производство съдебно решение. Предвид изложеното, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, при което на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 5 255 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение