Решение № 14474 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8593/2011 г.

Решение № 14474 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8593/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, против Решение № 230/27.05.2011 г. по адм. дело № 1004/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - "Лидер Кейк" ЕООД, гр. Велико Търново, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Илиева, е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 14798/3.12.2010 г. по адм. дело № 8210/2010 г. на Върховен административен съд, първо отделение, е отменено първоначално постановеното Решение № 161/17.05.2010 г. по адм. дело № 861/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, по жалба на "Лидер Кейк" ЕООД, гр. Велико Търново против РА № 400900288/31.07.2009 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 465/19.10.2009 г. на Директора на Д "ОУИ" - В. Търново при ЦУ на НАП, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с конкретни указания. С обжалваното решение, което е второ по ред, Административен съд - Велико Търново е отменил визирания по-горе РА № 0400900288/31.07.2009 г. на ТД на НАП - В. Търново, потвърден с Решение № 465/19.10.2009 г. на Директора на Д "ОУИ" - В. Търново при ЦУ на НАП, като незаконосъобразен. С този РА, спрямо оспорващото дружество, са начислени публични задължения за ДДС в размер на 66 273.29 лева по извършени вътреобщностни доставки на стоки, обективирани в осем броя фактури, за данъчни периоди - м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2008 г., с получател - "SC Frangus grup SRL" - Румъния, с VIN № RO 18004790. За да отмени РА съдът е приел, че от съвкупната преценка на доказателствата се установява наличието на всички законови предпоставки за признаване наличието на вътреобщностни доставки (ВОД) по тези фактури, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а оттук и за приложението на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС за облагането им с нулева ставка. За да достигне до този извод, съдът е приел, че са налице кумулативно дадените условия за признаване на една доставка за вътреобщностна, а именно, че: доставчикът е регистриран по ЗДДС лице на територията на страната; получателят е също такова регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка; стоките - предмет на доставките са транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка; доставките са възмездни - извършено е плащане по банков път от получателя по сметка на доставчика; Приетото е въз основа на подробно обсъдените писмени доказателства, които съответстват на изискванията на чл. 45, т. 1 и т. 2 от ППЗДДС, за доказване на ВОД. По спорния по делото въпрос, за изясняването на който първоначално постановеното решение е било отменено от ВАС, а именно налице ли е регистрация за целите на ДДС на получателя на стоките към относимите за случая данъчни периоди (м. 09 - м. 12.2008 г.), съдът е приел, че такава регистрация е налице. Това му решение е въз основа на приетото като доказателство Удостоверение за регистрация по ДДС на "Франгус груп" ООД, изд. от Министерство на публичните финанси на Румъния, Национална агенция данъчно управление, серия В № 0541249 (стр. 62 от делото), от което е видно, че регистрацията на дружеството по ДДС е от 30.09.2005 г., както и от отговорите на румънската държава, формуляр "SCAC 2004" по системата за обмен на информация на основание чл. 5 от Регламент ЕС 1798/2003, че "Франгус груп" ООД е подавало VIES-декларации за процесните данъчни периоди, което не би следвало да е така, ако дружеството не имало регистрация по ДДС. По този начин съдът не е кредитирал Писмо на Национална агенция данъчна администрация към МФ на Румъния, с данни, че дружеството е регистрирано по ДДС на 1.01.2009 г., както и възражението на ответника, че за процесните данъчни периоди получателя по доставките не е имал регистрация за целите на ДДС, поради което доставките подлежат на облагане по чл. 67, ал. 1 от ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е оплакването, че съдът не бил обсъдил всички доказателства по делото. Съдът е обсъдил всички релевантни за спора доказателства и въз основа на тях е направил законосъобразни правни изводи за наличие на предпоставките на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за признаване на процесните доставки като ВОД на стоки. По делото не е било спорно, че доставчика - "Лидер Кейк" ЕООД е имал регистрация към процесните данъчни периоди. Спорно е било наличието на такава регистрация за целите на ДДС на получателя на стоките-"Франгус груп" ООД. В РА и потвърдителното решение органите по приходите не са оспорили наличието на такава регистрация, а са оспорили единствено извършване на доставките, чрез транспортирането им от територията на страната до територията на Република Румъния. Оспорване на регистрацията на "Франгус груп" ООД за целите на ДДС е направено за първи път пред касационната инстанция, при първото разглеждане на делото, позовавайки се на данните от Писмо на Национална агенция данъчна администрация към МФ на Румъния от м. юли 2010 г. За проверка на това обстоятелство касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане. При новото разглеждане касаторът не е ангажирал други доказателства, за установяване на това обстоятелство, въпреки, че е бил длъжен, съгласно правилото за доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Това е така, тъй като от съдържанието на представеното писмо не става ясно, дали "Франгус груп" ООД е имал или не такава регистрация към месеците септември, ноември и декември 2008 г., когато са извършени ВОД по процесните 8 бр. фактури. Касаторът е имал възможност да стори това по системата за обмен на информация, на основание чл. 5 от Регламент 1798/2003 г. на Съвета, но не го е направил. От друга страна ответникът правилно възразява, че данните по делото, макар и не изрично, установяват факти за наличие на такава регистрация от страна на получателя. Такива данни се съдържат в представеното при новото разглеждане на делото Удостоверение за регистрация по ДДС на "Франгус груп" ООД, от което е видно, че такава регистрация дружеството има от 4.10.2005 г. (а не от 30.09.2005 г., както е приел съдът). Правилно съдът е приел, че извод за такава регистрация може да се направи от подадените за периода VIES-декларации от страна на получателя, по начисленото от същия ДДС за внасяне и за възстановяване. Косвено доказателство е и справката за ДДС за м. декември 2008 г., от която се установява, че "Франгус груп" ООД има право на данъчен кредит 100 %, както и данните във Формуляр "SCAC 2004", референтен номер Е ВG RО 20090731 003295 002292-R, относно регистрацията по ДДС на румънското дружество, относно реалната доставка на процесните стоки, плащането им и начисляването и плащането на ДДС, съответно поисканото възстановяване на платения данък. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че са налице доказателства, въз основа на които съдът законосъобразно е приел, че румънското дружество е регистрирано за целите на ДДС лице, с което е изпълнено и това условие за наличие на ВОД. Неоснователни са и другите оплаквания за отсъствие на доказателства, установяващи транспортирането на стоките до получателя. В тази връзка съдът е извършил подробен анализ на доказателствата, установяващи извършения международен транспорт, съобразно изискванията на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС. При този анализ законосъобразно е прието, че транспорта е извършен от "Лачита" ЕООД, с лиценза на "Димкор" ЕООД, за сметка на "Лидер кейк" ООД, въз основа на представени: 8 бр. международни товарителници (CMR): от 16.09.08 г. - 2 бр.; от 26.09.08 г,; от 6.10.2008 г.; от 24.10.2008 г.; от 4.11.2008 г.; от 2.12.2008 г; от 9.12.2008 г., Пътни листа - 7 бр. от м. 09., 10, 11 и м. 12.2008 г., Заповеди за командировка, трудови договори на служители в "Лачита" ЕООД, тахошайби от МПС - товарен автомобил с ДК № ВТ 1962 ВК, с което е извършен превозът, фактури за транспортни услуги издадени от "Лачита" ЕООД на "Лидер Кейк" ООД, декларации от получателя, за получаване на стоките, доказателства за плащането им по банков път. По делото са приети съдебно-счетоводна и съдебно-авто-техническа експертиза, от които заключения е установено, че сумите по издадените 8 бр. фактури от "Лидер кейк" ООД са заплатени изцяло по банков път от румънското дружество - получател, както и че тахошайбите (отчитащи движението, престоя и изминатите километри) на визираното по-горе МПС отговарят и са в съответствие с транспортните и счетоводни документи на фирмата - превозвач. Законосъобразно е прието, че товарителниците са годни доказателства за осъществен транспорт. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз е посочено, че товарителницата до доказване на противното (което в случая не е доказано от касатора) удостоверява условията на договора и получаването на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на договора за превоз. Или липсата на № в процесните товарителници и непопълването на отделни колонки от тях, в случая са ирелевантни при преценка на относимите към правния спор факти и не водят до загуба на доказателствената им сила като документи, установяващи извършения превоз до седалището на румънския контрагент в РРумъния. С оглед на изложеното крайните изводи на решаващия съд за доказаност на ВОД-ки от страна на "Лидер кейк" ООД по процесните 8 бр. фактури са правилни. Съответно на тях законосъобразно е прието, че спрямо тези доставки са налице условията за облагането им с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, а не по чл. 67, ал. 1, вр. с чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, както е прието с отменения РА. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. Съобразно този изход на делото касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски пред касационната инстанция в размер на 1 500 лева за адвокат, видно от договора за правна защита и съдействие на стр. 12. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,