Решение № 6823 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1023/2019 г.

Решение № 6823 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1023/2019 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЛАЗУР ПАРКЕТ 97" ЕООД – гр. Пазарджик, подадена от процесуалния представител адв. Н. Б. срещу решение № 2544/03.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2223/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № ФК-17-0203026/11.07.2018 г., издадена от Ж. М. - Началник отдел "Оперативни дейности" при Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" - магазин за паркет, находящ се в гр. Пазарджик, бул. "България" № 73, стопанисван от "ЛАЗУР ПАРКЕТ 97" ЕООД за срок от 7 дни, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до посочения търговски обект. Касационния жалбоподател релевира оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според жалбоподателя необосновано съдът е игнорирал представените доказателства – КЛЕН за 04, 05, 06 и 20.07.2018 г. на л. 54, като защитава тезата, че от съдържанието им се установява отразяването на процесните сделки в ЕКАФП. Навежда доводи, че съдът не е възприел правилно конкретните елементи на процесната доставка и предмета на доставката налага по – късното й изпълнение и документиране. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на заповедта за ПАМ. Ответния по касационната жалба Началник отдел "Оперативна дейност" гр. Пловдив, в Дирекция "Оперативни дейности" при Главна Дирекция "Фискален Контрол", редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е била заповед № ФК-17-0203026/11.07.2018 г., издадена от Ж. М. - Началник отдел "Оперативни дейности" при Главна Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" - магазин за паркет, находящ се в гр. Пазарджик, бул. "България" № 73, стопанисван от "ЛАЗУР ПАРКЕТ 97" ЕООД за срок от 7 дни, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до посочения търговски обект. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед съдържа всички необходими реквизити, издадена е в писмена форма и от компетентен орган, както и че в нея са изложени фактическите основания за налагането й. Според съда от приложените по делото доказателства и от показанията дадени от разпитаната свидетелка И. К. С., служител в "ЛАЗУР ПАРКЕТ 97" ЕООД, не се оборва установеното от проверяващите административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Нарушението е констатирано от проверяващите при извършена оперативна проверка на 05.07.2018 г. приключила с издавеното на Протокол за извършена проверка cep. АА № 0203026/05.07.2018 г., в хода на която е констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г. (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.) във вр. с чл. 118, ал, 4, т. 1 от ЗДДС. След съпоставка на контролните ленти от проверяващия екип за дата 04.07.2018 г. и 05.07.2018 г. и приходни квитанции от същите дати, при проверката е установено, че сума в размер на 280 лв., представляваща капаро по квитанция № 180 от 05.07.2018 г., сума в размер на 125 лв. представляваща капаро по квитанция № 178 от 04.07.2018 г. и сума в размер на 800 лв. представляваща капаро по квитанция № 179 от 04.07.2018 г., всички платени в брой на датата на издаване на квитанцията, не са отразени във въведеното в експлоатация в обекта фискално устройства (ФУ) - "ДЕЙЗИ" с индивидуален номер на ФУ 259242 и номер на фискалната памет 36550456, чрез издаване на фискална касова бележка или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Според съда, мярката законосъобразно е приложена от административния орган спрямо лице, което по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съдът е приел, че след като в случая е установено, че този ред не е бил спазен, законосъобразно е наложена ПАМ. Изложени са мотиви в съдебното решение, че ПАМ е определена за срок, който неограничава правата на дружеството в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Обжалваното решение е правилно постановено. За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Дефиниция на понятието "принудителна административна мярка" се съдържа в чл. 22 ЗАНН. В отделните закони, включително и данъчните закони са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите задължава всяко лице, което извършва продажби на стоки или услуги във или от търговски обект е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предвижда налагането на ПАМ, когато не се издаде съответния документ, а в случая това е фискална касова бележка. Издаването на касова бележка е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при получаване на плащане от клиент да издава такава касова бележка. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство, правилно е определено от административния орган като нарушаване на държавен интерес, а в случая това означава, че дружеството не е отчитало приходи и по този начин е целяло отклонение от данъчно облагане. Издаването от компетентния административен орган на заповедта за ПАМ се извършва при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при установено административно нарушение, по което страните по делото не спорят, административният орган не е могъл да преценява дали да наложи или не ПАМ, а е бил длъжен да го направи. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. В този смисъл те имат и санкционен характер, тъй като по принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. В процесния случай релевантните по делото факти и обстоятелства са изяснени. Безспорно е от приложената административна преписка, че при извършена проверка от приходните органи на 05.07.2018 г. обективирана в ПИП cep. АА № 0203026/05.07.2018 г., при която е констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, загл. изм. - ДВ, бр. 80 от 2018 г. (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.) във вр. с чл. 118, ал, 4, т. 1 от ЗДДС. В резултат на съпоставка извършена от проверяващия екип на контролните ленти за дата 04.07.2018 г. и 05.07.2018 г. и приходни квитанции от същите дати е установено, че сума в размер на 280 лв., представляваща капаро по квитанция № 180 от 05.07.2018 г., сума в размер на 125 лв. представляваща капаро по квитанция № 178 от 04.07.2018 г. и сума в размер на 800 лв. представляваща капаро по квитанция № 179 от 04.07.2018 г., всички платени в брой на датата на издаване на квитанцията, не са отразени във въведеното в експлоатация в обекта фискално устройства (ФУ) - "ДЕЙЗИ" с индивидуален номер на ФУ 259242 и номер на фискалната памет 36550456, чрез издаване на фискална касова бележка или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. В случая, платените суми представляват авансово плащане и по аргумент на чл. 25, ал. 7 ЗДДС, за получаването на сумите е трябва да бъдат издадени касови бележки, което в случая не е сторено. Тълкувайки и разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., която урежда задължението за издаване на фискална касова бележка "за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод", в които изключения настоящата хипотеза не попада, се налага изводът за извършването на административното нарушение – неиздаване на фискална касова бележка при продажба, което е нормативно задължение по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, то се налага извод, че ПАМ е издадена законосъобразно на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Следва да се отбележи, че във връзка с неиздаването на фискален бон за сумата от 800 лв., представляваща авансово плащане не е допуснато нарушение, тъй като тя е включена издадения фискален бон от същата дата, в който е отразено пълното плащане. Това обстоятелство обаче не променя крайния извод за законосъобразност на наложената ПАМ, тъй като, така като е приел АС, нарушението по отношение на двете суми - в размер на 280 лв., представляваща капаро по квитанция № 180 от 05.07.2018 г. и в размер на 125 лв. представляваща капаро по квитанция № 178 от 04.07.2018 г., безспорно се установява по делото. В процесния случай правилно съдът е приел, че неиздаването на наказателно постановление не е предпоставка за процесуалната и материалната законосъобразност на наложената административна принуда. Нормата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа, който я е наложил, при заплащане на наложената за нарушението глоба или имуществена санкция. От тази норма следва, че издаването на наказателно постановление за налагане на административно наказание е релевантно за действието на наложената принудителна мярка, като заплащането на наложената административна санкция представлява правопрекратяващ юридически факт, настъпили след налагането й. Следователно издаването на наказателното постановление и изпълнението на наложената административна санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Разпоредбата изрично регламентира, че принудителната административна мярка се прилага, независимо от наложени глоби и имуществени санкции. Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,