Решение № 14188 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7985/2012 г.

Решение № 14188 от 13.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7985/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба, подадена от Божидар Кръстанов и Стефан Кръстанов от гр. София срещу решение № 2225 от 24.04.2012 г. по адм. дело № 3075/2011 г. на Административен съд - София град. Конкретни доводи за неправилност и необоснованост на решението не се сочат в жалбата, а се проследява уредбата по чл. 2, чл. 23 и сл. и чл. 38 и 39 от ЗКИР с твърдения, че органа е нарушил изискването за нанасяне на имота по геодезическите точки, като се интерпретира и заключението на съдебно-техническата експертиза в тази насока по отношение на УПИ V-1891 досежно квадратурата. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът Евгения Стоянова, в писмено възражение, чрез процесуалният си представител адв. Велкова, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Ответникът изп. директор на АГКК не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящите касатори срещу заповед № РД-18-76/21.12.2010 г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с. Кокаляне, район "Панчарево", СО досежно имот с идентификатор 37914.6843.1236.За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в надлежно проведена процедура по чл. 35 ЗКИР, като имота е отразен в картата и записан в регистъра на представилата доказателства за собственост заинтересована страна и съгласно данните по чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, по параметрите на УПИ V-1891 по действащия ПУП. Изложени са подробни мотиви за приложимост на приоритетно визираните в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 начини на установяване собствеността и параметрите на имота - т. 1 до 4. Обсъдени са представените от жалбоподателите доказателства за собственост във връзка с констатациите на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, като е прието, че имотът, за който се отнася претенцията на жалбоподателите не е нанесен в кадастъра и действащия ПУП /площта от 190 кв. м по решение № 5242/98 г. на ПК "Панчарево"/ и не е означен на място и при спазване на изискуемата процедура по т. 1 на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3. Установено е и застъпване с границите на урбанизираната територия. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, границите на поземлените имоти се установяват чрез обединяването на данните по съществуващите карти, планове и регистри и геодезическите измервания, основани на регламентирани трайни знаци, съответстващи на документа за собственост, т. е. визираните в чл. 41, ал. 1, т. 1 карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31. Въз основа на данните за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Тази процедура е спазена, като имота е нанесен по горните данни и е вписан в регистъра на представилото документи за собственост лице, на чието име фигурира имота и в действащия регулационен план. Жалбоподателите не установяват надлежно претендираните вещни права /право на собственост/ върху имота, в означените му в кадастралната карта граници, в административната фаза на производството, не установяват такива и в съдебната фаза, а представеното решение № I-18-16/12.03.2012 г. по гр. дело № 17117/2011 г. на СРС, освен, че е постановено след издаване на оспорената заповед, касае възникване на евентуално право на собственост. Следователно възраженията срещу законосъобразността на кадастралната карта, в оспорената й част за имот идентификатор 37914.6843.1236 са такива за спор за собствеността на имота, които сочат на евентуална бъдеща процедура по чл. 53 ЗКИР, но се явяват ирелевантни в настоящето производство. Разноски пред настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат, тъй като въпреки изрично заявеното от ответника искане в писменото възражение, такива не са направени в производството. С оглед на изложеното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,