Решение № 2101 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7537/2015 г.

Решение № 2101 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7537/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Тодор Илиев Тончев, представляван от адв. Колева, надлежно упълномощена, против решение № 238/27.04.2015 г. по адм. д. № 985/2014 г. по описа на Административен съд Пазарджик с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на деловодни разноски. Кметът на община Пещера в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост, алтернативно, за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Становището на представителя на Върховнаната административна прокуратура за недопустимост на касационната жалба на основание чл. 215, ал. 7 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ не намира опора в закона, тъй като настоящето решение е постановено по жалба срещу заповед по чл. 225а ЗУТ- за премахване на незаконен строеж, докато цитираната разпоредба обявява за окончателни съдебните решения, постановени по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, на комплексни проекти за инвестиционна инициатива и за разрешаване на строителството за изграждане на обекти с национално значение и на общински обекти от първостепенно предназначение. Като разгледа по същество допустимата касационна жалба, Върховният административен съд, констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед № 686/09.10.2014 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на община Пещера е наредил премахване на незаконен строеж "гараж", реализиран от оспорващия Тодор Илиев Тончев в УПИ VI-24, кв. 20 по плана на гр. Пещера, без строителни книжа. С постановеното по делото решение Административен съд Пазарджик е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решаващият правен извод за законосъобразност на административния акт е възприет след обсъждане в съвкупност с доводите на страните събраните писмени и гласни доказателства, както и писменото заключение на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. В мотивите е изложена приетата за установена от съда фактическа обстановка, вкл. обстоятелството, че взетите предвид при съставяне на констативния акт строителни книжа, издадени на наследодател на оспорващия, касаят друг подобен строеж в имота, извършен през 1979 г., както и, че за процесния строителни книжа не са издавани. По отношение възражението за търпимост на строежа в условията на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ / ред. бр. 82/2012 г./ са изложени съображения за липса на законовите предпоставки с оглед извършване на гаража до етап "груб строеж" през 2011 г. в каквато насока са показанията на св. Тончев в с. з. 02.02.2015 г. Основните касационни доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. Действително, в КА № 1/07.04.2014 г., послужил като основание за издаване на заповедта е отразена констатация за извършване на строежа въз основа на загубило действието си разрешение за строеж, послужила като фактическо основание за определянето му като незаконен. В заповедта строежът е определен като такъв на друго фактическо основание, а именно, че е извършен без строителни книжа. Новите фактически установявания са въз основа на допълнително представени от касатора по преписката писмени доказателства. Ето защо правото му на защита, в производството по издаване на обжалваната заповед, не може да се счита накърнено пред вид факта, че именно той е внесъл яснота относно релевантния по преписката факт относими ли са към законността на процесния гараж строителните книжа от 1978 г. На база така внесената яснота в обстоятелствената част на заповедта е отразена липсата на строителни книжа за процесния гараж и същия е определен като незаконен на това фактическо основание. И в двата случая строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 вр. с чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, тъй като липсата на презаверка на разрешението за строеж се приравнява на отсъствие на такова разрешение. В хода на делото съдът е удовлетворил претенциите на оспорващия, приел е представените от него писмени доказателства, допуснал е поисканите гласни такива, изслушал е съдебно-техническата експертиза, включил е представеното от нея писмено заключение в материалите по делото по надлежния ред, с които процесуални действия е обезпечил в максимална степен правото му на защита. Защитната теза относно наличие на предпоставките за търпимост на стоежа на основание § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ съдът е отхвърлил като неоснователна, позовавайки се на писмените доказателства, установяващи единствено депозирано от жалбоподателя през 1999 г. пред надлежните общински органи заявление за построяване на гараж. По повод това заявление обаче инвестиционен проект не е одобряван, не е издавано и разрешение за строеж. От показанията на св. Тончев, баща на жалбоподателя, са установени конкретните факти и обстоятелства, както относно законосъобразното изграждане на гараж въз основа стрителните книжа от 1978 г., така и във връзка с извършването на процесния такъв, а именно, че е започнат през 1999 г. от него с финансова помощ на жалбоподателя, но поради изчерпване на паричните им средства монтирали плочата едва през 2011 г., че и понастоящем не е завършен -"няма вода, прозорци, нищо". Обективното състояние на строежа го определя като извършен до етап "груб строеж" по смисъла на § 5, т. 46 ДР ЗУТ. С оглед установената степен на завършеност през 2011 г. този строеж не може да бъде определен като търпим, тъй като разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗРЗИД ЗУТ определя условията за търпимост на строежи, изградени без строителни книжа до 31.03.2001 г. Доводът за нарушение на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост на извода относно времето на завършване на строежа до етап "груб строеж" през 2011 г. е неоснователен. Показанията на св. Тончев са подробно отразени в съставения съдебен протокол от 02.02.2015 г., дадени са в присъствието на защитата на жалбоподателя. В срока по чл. 151, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на основание чл. 144 АПК в съдебно административнотопроизводството, страната не е поискала поправка или допълване на този потокол. Като неоспорен, цитираният съдебен протокол представяла официален удостоверителен документ, чиято доказателствена сила не може да опровергана чрез тълкуване съдържанието на свидетелските показания. Нещо повече, прочита на тези показания сочи на добросъвестност на свидетеля, на ясни и преки впечатления относно фактите, свързани с изграждането на процесния гараж, поради което съдът процесуално законосъобразно, обсъждайки ги в съвкупност с останалите писмени доказателства, обосновано е приел 2011 г. като време, в което гаражът е бил изграден до етап "груб строеж". По изложените съображения настоящият касационен състав намира обжалваното решение правилно, постановено в съотвествие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и обосновано и намира, че следва да го остави в сила. При този резултат претенцията на административния орган, ответник по касационната жалба, за присъждане на разноски за настоящата инстанция, заявена в писмения отговор, следва да бъде уважена чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на определения в Раздел III-ти, чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 600 лв. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение