Решение № 8783 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4352/2011 г.

Решение № 8783 от 20.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4352/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Бейсим Басри Шукри в качеството му на председател на Общинския съвет - гр. Исперих, против решение № 4 от 15.02.2011 г. по адм. дело № 146 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Разград. В жалбата се излагат съображения за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Станка Янкова Николова от гр. Разград, чрез процесуалния си представител - адвокат М. Павлова, прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно в обжалваното решение е прието, че въпреки указанията касаторът не е представил доказателства за невъзможност за установяване на количеството битови отпадъци съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, което лишава съда от възможността да провери законосъобразността на приетия начин на определяне на таксата за битови отпадъци. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, и в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил чл. 16, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 11 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Исперих (наричана нататък Наредба № 11), приета с решение № 24 от 30.04.2008 г. по протокол № 6 от 28.02.2008 г., изм. с решение № 209 от 28.12.2009 г. на Общинския съвет на гр. Исперих, като незаконосъобразни със съображенията, че определянето на размера на таксата за битови отпадъци, формирана върху данъчната стойност на имота, не е съобразено с невъзможност да се определи количеството на битовите отпадъци като основен начин за определяне на дължимата такса, регламентиран в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. При липса на съображения и доказателства за прилагане на алтернативния начин за определяне на таксата от страна на общинския съвет е налице основание за отмяна на обжалвания текст от наредбата. Поради така изложените съображения оспорените текстове са отменени. Решението е законосъобразно. Настоящият тричленен състав напълно споделя изложените в мотивите на обжалваното решение съображения за незаконосъобразността на чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 11. Според разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, който е основен начин за определяне на тази такса. Според ал. 2 когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основата, определена от общинския съвет. Анализът на разпоредбата налага извода, че за да се определи таксата пропорционално върху данъчната оценка на имотите, е необходимо да е налице невъзможност да се установи количеството на битовите отпадъци, каквито мотиви не са изложени от колективния административен орган при приемането на обжалваните разпоредби и не се представят никакви доказателства в тази насока. Проверката за законосъобразност на оспорената разпоредба се извършва от мотивите за приемането й като задължителен елемент на подзаконовия нормативен акт, които имат значение и за да могат адресатите на акта да разберат фактите и причините, мотивирали общинския съвет да възприеме този вариант на уредбата при определянето на таксата за битови отпадъци. Липсата на мотиви за приемането на оспорения текст обуславя незаконосъобразността му с последица отмяната му, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Поддържаните доводи в касационната жалба не сочат наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 и решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,