Решение № 6358 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10031/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба и по частна касационна жалба, двете на И. С. У., чрез адв. Ц. Ботева като процесуален представител, против решение 3906 от 26.04.2024 г. и определение 6351 от 15.07.2024 г., постановени по адм. дело 825/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. По отношение на съдебното решение е релевирано касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се данните относно площта и очертанията на процесния самостоятелен обект, нанесени в КККР с обжалваната заповед като противоречащи на документите за собственост и одобрения инвестиционен проект. Претендира се отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора за отмяна на издадената заповед на началника на СГКК Пловдив. Сочи се неправилност и на оспореното определение с искане за неговата отмяна. Претендират се разноски по приложен списък. Ответникът - началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Пловдив, не ангажира становище по касационната и по частната жалби. Ответниците С. Й. У., Д. Х. У. и М. Й. Г., чрез пълномощника са адв. К. Андреев, в представен писмен отговор излагат доводи за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Считат оспорените решение и определение за правилни. Искат присъждане на разноски. Ответницата В. С. У. прилага писмено становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която оспореното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. Съображенията са следните: Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с решение 3130 от 23.03.2023 г. по адм. дело 5/2023 г., ВАС е обезсилил решение 1449 от 25.07.2022 г. по адм. дело 2936/2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по същата жалба и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания за конституиране като страни на всички заинтересовани лица по §1, т.13 от ДР на ЗКИР. При новото разглеждане, проведено в участието на надлежните страни по см. на §1, т.13 ДР ЗКИР, е постановено обжалваното решение, с което административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед 18-10756/29.09.2021 г. на началника на СГКК Пловдив, с която на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Пловдив, одобрена със заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, състоящо се: в нанасяне на нов обект в КККР схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.534.335.1.1, с площ по документ 97 кв. м., собственост на Й. С. У. въз основа на документ нотариален акт за дарение - суперфиция 17, том 16, рег. 7592, дело 5120/24.12.1981г., и промени в кадастралния регистър за сграда с идентификатор 56784.534.335.1 с площ 107 кв.м., като вместо жилищна сграда еднофамилна, собственост на С. Й. У. въз основа на нотариален акт 90 от 01.01.1957 г., е записано жилищна сграда многофамилна и няма данни за собственост. За да отхвърли жалбата срещу процесната заповед съдът е приел, че административният орган е издал законосъобразен акт, в кръга на неговите правомощия, в писмена форма и с надлежни мотиви, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Въз основа на доказателствата по делото и двете СТЕ, е обоснован извод, че в сградата с идентификатор 56784.534.335.1 има обособени самостоятелни обекти, които са съществували към момента на одобряване на КККР на гр. Пловдив, но не са отразени в същите, поради което в случая е налице непълнота и грешка в КККР по см. на §1, т.16 ДР на ЗКИР и приложеното от органа основание за одобреното изменение на КККР по чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл.54, ал.1 от ЗКИР, е правилно. Прието е от съда, че процесното изменение на КККР относно площта и очертанията на СОС съответства изцяло на приложения архитектурен проект и не се засягат правата на собствениците на съседните самостоятелни обекти, а и жалбоподателят не твърди наличие на спор за материално право. По отношение изменението на КР за сградата с идентификатор 56784.534.335.1 като многофамилна се сочи, че съответства на функционалното й предназначение. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповедта в частта относно новонанесения СОС, е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. В останалата част, оспореното решение е правилно. Заповедта е издадена на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, т. е. в хипотезата на непълнота или грешка. Съгласно дефиницията за "непълноти или грешки" в КК, залегнала в нормата на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, това основание за изменение на КК е налице в случай на установено несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, т. е. изисква се да е налице несъответствие със заснетите при изработване на първоначалната КК граници /очертания/ по фактическото им състояние. Следователно несъответствията следва да са налице към датата на одобряване на КК за съответната територия. В случая, с оспорения административен акт е нанесен нов обект в КККР схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.534.335.1.1, съставляващ втори жилищен етаж. По делото е безспорно обстоятелството, че към 2009г., когато е одобрена КККР на гр. Пловдив, етажът е съществувал фактически на място. Последният е изграден въз основа на учредено право на строеж с нотариален акт 17, том 16, дело 5120/1981 г. и одобрен инвестиционен проект от 24.06.1982г., като е описан в договор за делба рег. 218 от 17.09.1993 г., които документи са приложени към преписката и по делото, а и жалбоподателят пред административния съд не оспорва това обстоятелство. Следователно в случая е налице хипотезата за изменение на КККР поради допусната непълнота и грешка при одобряване на първоначалната КК, която следва да отразява актуалното фактическо състояние на обектите на кадастъра, както правилно е приел административният съд. Формираните в тази част изводи се споделят от настоящия касационен състав. Както се посочи, в случая се касае за самостоятелен обект в сграда по см. на §1, т.1 от ДР на ЗКИР, а основните кадастрални данни за този обект на кадастъра съгласно чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗКИР са: идентификатор; етаж; очертание; брой нива в обекта; площ по документ; предназначение; адрес. С оспорената заповед самостоятелният обект е нанесен с площ от 97 кв.м., очертанията са отразени в схемата проект. Видно от жалбата, оспорват се горните кадастрални данни с твърдения, че площта не е посочена в документа за собственост на заявителя и че границите на обекта не съответстват на одобрения проект, като включват общи части стълбище и тераса. В рамките на така очертания спорен предмет, съдът не е приложил правилно материалноправните разпоредби, относими към очертанията на новонанесения обект като не е съобразил събраните по делото доказателства, включително СТЕ. Според дефиницията на § 1, т. 12 от ДР на Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, очертание на самостоятелен обект е контурът, ограничен от външните ограждащи стени на обекта и осовите линии на разделителните стени към съседните обекти или към прилежащите помещения, или общите части в сградата, а съгласно чл. 17, ал. 3 от същата наредба, очертание на самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура се определя приоритетно от: 1. одобрен инвестиционен проект; 2. граници, описани в документ за собственост и измервания на място. Вещите лица и по двете приети по делото експертизи установяват разминаване в контурите /очертанията/ на новонанесения обект с идентификатор 56784.534.335.1.1 с горните източници на данни. Безспорно е, че в контура на схемата-проект е включено съществуващо на място външно стълбище в източната част на сградата, което обслужва първия жилищен етаж. Същото не е включено в архитектурния проект за изграждането на втория жилищен етаж, а в документа, обективиращ договора за учредяване право на строеж, няма отразени граници на бъдещото застрояване. От друга страна, вещите лица установяват, че в преписката за изменение на КККР не е приложено геодезическо заснемане на СОС, а от извършените от тях оглед и измервания на място е видно, че СОС включва пристройка, изпълнена в отклонение от архитектурния проект, която е разположена на двата жилищни етажа и е заснета в контура на жилищната сграда при изготвяне на първоначалната КК, но не включва външното стълбище, осигуряващо достъп само до първия жилищен етаж. Заснемането на последното в контура /очертанията на процесния СОС е неправилно и в противоречие с изискванията на чл. 17, ал.3 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. Границите на този обект по архитектурното заснемане и извършеното на място, са графично отразени в скици 4 и 5 към съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. М. Главова, от които е видно разминаването в контурите на обекта. От доказателствата се установява, че схемата - проект, одобрена с процесната заповед не съответства на одобрен инвестиционен проект и измерванията на място в частта на стълбищната клетка в източната част на сградата. Изложеното сочи безпротиворечиво на незаконосъобразност на процесната заповед в частта на изменението на КККР за очертанията на СОС с идентификатор 56784.534.335.1.1. По отношение площта на новонанесения СОС, е спазено правилото на чл.4, ал.5 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., според което площите на самостоятелните обекти се извличат от акта за собственост, а при липса на данни за площта в акта от инвестиционния проект и придружаващата го документация. При липса на данни от акта за собственост или от инвестиционния проект и придружаващата го документация площта се изчислява от правоспособно лице по кадастър, след измерване на място, при спазване условията на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В случая от СТЕ на вещото лице арх. Б. Христова, е установено , че отразената площ от 97 кв.м. на СОС е съобразена с данните в одобрения архитектурен проект за надстройка на жилищната сграда, одобрен на 24.06.1982г., вкл. в графичната част и обяснителната част към същия. Действително в договора за учредяване право на строеж, няма посочената площ за предвидения жилищен етаж, както основателно възразява касаторът, но органът е съобразил инвестиционният проект и документацията към него като надлежен източник на данни по чл.4, ал.5 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. В тази част оспорената заповед е законосъобразна, както правилно е констатирал административният съд. Не се подкрепят от доказателствата по делото, вкл. от СТЕ, оплакванията в касационната жалба за това, че в границите и площта на процесния СОС е включено вътрешното стълбище, изградено в жилищната сграда. Вещите лица еднозначно и безпротиворечиво сочат, че визираната стълбищна клетка, осигуряваща достъп до жилищните етажи и подпокривното пространство не е включена в обема на нанесения СОС, а доводите на ответницита В. У. за затваряне на стълбището от страна на С. У. са неотносими към предмета на спора. Правилни и в съответствие с доказателствата по делото са изводите в оспореното решение за законосъобразност на процесната заповед в частта на одобрените промени в кадастралния регистър за сграда с идентификатор 56784.534.335.1. Видно е, че по отношение на площта от 107 кв.м. няма изменение в КР, тъй като с тази площ е нанесена сградата с 56784.534.335.1 в КККР, одобрени през 2009г., а изменението на сградата от еднофамилна на многофамилна съответства на фактически съществуващите самостоятелни обекти с жилищно предназначение и с отделни собственици, в който смисъл правилно е заличен първоначалния собственик С. Й. У. и нотариалният акт, удостоверяващ правата му. Срещу тази част на заповедта не са наведени конкретни оплаквания от касатора. Предвид изложеното, обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на И. С. У. срещу одобрено изменение на КККР за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.534.335.1.1 следва да бъде отменено като неправилно и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК постановено друго, с което се отмени заповед 18-10756/29.09.2021 г. на началника на СГКК Пловдив, в частта с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Пловдив, състоящо се в нанасяне на нов обект в КККР схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.534.335.1.1. В останалата част, оспореното решение е правилно и следва да се остави в сила. При този изход по спора, искането на касатора за присъждане на разноски е частично основателно. Предвид частичната отмяна на оспорения административен акт и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Агенцията по геодезия, картография и кадастър дължи заплащане на разноските, направени от И. У. във всички съдебни инстанции в половин размер. Общият размер на същите съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК възлиза на сумата 2894,00лв., като съдът ще присъди сумата 1447,00лв. Частично основателна, предвид изхода по делото, е и претенцията за разноски на ответниците в касационното производство - С. Й. У., Д. Х. У. и М. Й. Г.. Същата следва да се уважи в половин размер за сумата от 500,00лв., платими от касатора. По частната касационна жалба: Същата е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК вр. с чл. 144 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател, поради което е процесуално допустима. Във връзка с основателността на частната жалба, касационната инстанция приема следното: Частният жалбоподател И. У. обжалва определение 6351/15.07.2024 г. по адм. дело 825/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е изменено постановеното решение в частта за разноските и е осъден да заплати на С. Й. У., Д. Х. У. и М. Й. Г. заинтересовани лица в производството, разноски в размер на 600,00лв. за адвокатско възнаграждение. Обжалваното определение е постановено в производство по чл. 248 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, което е акцесорно и преценката за дължимостта на разноските е в зависимост от резултата по главното производство. Правилността на оспореното определение е в зависимост от правилността на оспореното решение. В случая, последното е частично неправилно, като с настоящия съдебен акт на осн. чл. 222, ал.1 АПК, жалбата на И. У. срещу заповедта на началника на СГКК-Пловдив се уважава частично, поради което присъдените разноските следва да се редуцират наполовина или до сумата от 300,00лв., а обжалваното определение подлежи на отмяна за присъдената сума над 300,00лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение