Решение № 1544 от 5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9593/2020 г.

Решение № 1544 от 5.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9593/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Образувано е по касационна жалба на В. Костин, [населено място], [община], действаща чрез процесуалния представител адвокат Кулаксъзова, против Решение № 104 от 25.06.2020 г., постановено по адм. дело № 21/2020 г. по описа на Административен съд – Видин, с което съдът е: 1) отхвърлил жалбата на В. Костин срещу Решение № РС-163-18-082/13.11.2019 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), в частта, в която Комисията е установила по отношение на жалбоподателя конфликт на интереси, за това, че в качеството й на Кмет на Община Чупрене, е сключил на 20.06.2017 г. с "Торлаци" ЕООД, с. Долни Лом, общ. Чупрене, Договор за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, в нарушение на чл. 8 изр. "второ" от ЗПУКИ (отм.); , в частта с която на В. Костин е наложена глоба в размер на 5 000 лева и в частта с която на В. Костин се отнема сума в размер на 54, 93 лева на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ, и 2) осъдил В. Костин да заплати в полза на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, действащ чрез процесуалния представител юрисконсулт Славчева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което претендира оставянето й без уважение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С решението на КПКОНПИ в обжалваната му пред първоинстанционния съд част, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е: установила по отношение на В. Костин в качеството му на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ (отм.); и лице заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/ конфликт на интереси във връзка със сключения на 20.06.2017 г. Договор за покупко-продажба на недвижим имот частна общинска собственост с "Турлаци" ЕООД, в нарушение на чл. 8 изр. "второ" от ЗПУКИ (отм.); ; наложена е глоба на Костин в размер на 5 000 лева за осъществен конфликт на интереси по чл. 2 от ЗПУКИ (отм.); за нарушение разпоредбата на чл. 8 изречение второ от ЗПУКИ (отм.); , извършено в качеството му на Кмета на Община Чупрене и лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ (отм.); и лице заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ както и е отнета в полза на общината от В. Костин сумата в размер на 54, 93 лева, представляваща среднодневно възнаграждение, получено от деянието, породили конфликт на интереси, на основание чл. 81, ал. 1 от ЗПКОНПИ. За да не уважи сезиралата го жалба срещу това решение Административен съд – Видин е аргументирал теза за неговата законосъобразност като издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Горният извод не е обоснован с анализа на релевантните за правилното решаване на спора факти и обстоятелства. Административната процедура в КПКОНПИ е започнала през 2018 г. по сигнал с рег. № ЦУ 01/С-163/18.05.2018 г. във връзка с Постановление от 14.05.2018 г. на Прокурор при Специализираната прокуратура, по пр. пр. № 660/2018 г. по описа на същата, към който са приложени и част от материалите по казаната пр. преписка, съгласно опис на л. 44 от досието на адм. дело № 21/2020 г. В хода на производството през 2018 г. са изискани писмени доказателства, приложени в административната преписка и подробно описани в мотивите на съдебното решение. Представено е и Решение за продължаване срока на производството по сигнал с рег. № ЦУ01-С-163 от 18.05.2018 г. на основание чл. 74, ал. 1 предл. второ от ЗПКОНПИ с който срокът на производството е продължен до 17.08.2018 г. /вкл. / /л. 138/. Установява се и че до Костин е изпратена покана от КПКОНПИ, съответно същият е изслушан на 10.07.2019 г. Видно от приложения протокол № 896 от 10.07.2019 г. от проведеното на същата дата заседание на КПКОНПИ е сторено възражение от упълномощения от него адвокат в смисъл, че по материалите по досъдебното производство № 195/2018 г. по описа на СО – СП, пр. пр. № 660/2018 г. по описа на Специализираната прокуратура, е налично изрично произнасяне на КПКОНПИ /предходно на настоящото решение на същия орган/ по подадения сигнал рег. № ЦУ-01/С-163/18.05.2018 г., в смисъл, че липсват установени несъответствия, като повторното произнасяне по този въпрос по повод на постановлението на прокурора при Специализираната прокуратура от месец Април 2019 г., извън това че е сторено след изтичане на сроковете по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ /вкл. и след удължаването му/, е и недопустимо. Това възражение последователно е поддържано и в жалбата до административния съд, вкл. и в касационната жалба. Същественото е, че съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ производството пред КПКОНПИ приключва с мотивирано решение, което се съобщава по реда на чл. 75 от същия закон. За да изясни спорния между страните въпрос относно приключване на производството по сигнала от 18.05.2018 г. с приемане на предходно решение от Комисията с което не е установен конфликт на интереси, както се поддържа последователно от касатора, съдът е следвало да укаже на страната че за този релевантен за разрешаване на правния спор факт не сочи доказателства. Ако действително по делото се установи, че е на лице Решение по смисъла на чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ с което не е установен конфликт на интереси във връзка с подадения сигнал, то това били бил актът, с който се приключва производството, и ново произнасяне по сигнали с рег. № ЦУ-01/С-163/18.05.2018 г. би било допустимо единствено в хипотезите по чл. 99, т. 1 – 7 от АПК. Съдът е допуснал и съществено нарушение на чл. 9, ал. 3 от АПК. Видно от доказателствата по делото, съдът, със свое разпореждане от 31.01.2020 г. е указал на страните разпределението на доказателствената тежест. Задължението на съда обаче за указване на разпределението на доказателствената тежест е различно от задължението му по чл. 9, ал. 3, съответно по чл. 171, ал. 4 от АПК за указване, че за някои обстоятелства от значение за делото страната не сочи доказателства. Неизясняването на обстоятелството дали е КПКОНПИ е взела предходно решение с необходимото мнозинство по сигнала е факт от значение за делото, поради което съдът е следвало, след констатиране на този пропуск/неяснота в доказателствения материал, влияеща на преценката му /а и от относно валидността на оспорени акт/, да укаже на страната, че важен за предмета на спора факт е оказал недоказан. Вярно е, че съдът не би могъл да знае нито номер на протокола от такова заседание/решение, нито дали той/то съществува, но това са въпроси, относими към съществото на спора, а не към задължението му по чл. 171, ал. 4 от АПК. Съдът, като не е указал на страна, че за важно за предмета на делото обстоятелство не сочи доказателства, е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 171, ал. 4 от АПК. Нарушението е съществено, защото е на норма, която е гаранция за правата на страните и за изясняване на правния спор, а и защото, ако съдът беше изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, би могъл да достигне и до друг правен извод. Освен това, без да обсъди в тази връзка фактите и обстоятелствата по делото, първоинстанционният съд е приел, че пропускането на двумесечния срок за произнасяне по чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ не представлява съществено административнопроцесуално нарушение. Инструктивният характер на срока от два месеца, вкл. и в хипотезата на удължаването му с 30 дни, не следва да се възприема като разрешено от закона бездействие на административния орган. Принципът по чл. 11 от АПК изисква процесуалните действия да се извършват за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на административния акт. Удължаването на инструктивния срок от два месеца на години следва да е наложено от обективни фактори, налагащи събиране на допълнителни доказателства и изясняване на факти, които са от значение за издаване на материално законосъобразен административен акт. Съдът не е дал указание към административния орган да посочи причините, довели до продължаване на срока и до евентуално ново произнасяне по сигнала с издаване на оспорения акт. Извън това очевидно е и че административният орган не е изпълнил задължението си за окомплектоване на пълната административна преписка и изпращането й на съда, съобразно задължението му по чл. 152, ал. 2 от АПК. Така например не са ангажирани протоколите, водени съобразно изискванията на чл. 13, ал. 6 от ЗПКОНПИ, а и на чл. 9, ал. 7 от Правилника за устройството и дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и на нейната администрация, от заседанията на КПКОНПИ по процесния казус /извън този от проведеното на 10.07.2019 г. заседание/, не е представен и цитираният във взетото Решение за продължаване срока на производството по сигнал с рег. № ЦУ01-С-163 от 18.05.2018 г. Доклад рег. № ЦУ01/7943/03.07.2018 г. на специализираната дирекция "Правна", което обосновава извод за избирателно окомплектоване на административната преписка при изпращането й на съда и липсата на всички относими към казуса материали по нея. Предвид забраната за фактически установявания в касационното производство съгласно чл. 220 от АПК, с оглед изясняването на всички посочени обстоятелства, е необходимо да се дадат указания към страните за становища и да се съберат доказателства, а за окомплектоването на административната преписка съдът следи и служебно, което налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото след установяване на всички посочени релевантни за спора факти и обстоятелства съдът въз основа именно на тях следва да даде отговор на въпроса относно на първо място валидността на административния акт /виж и чл. 168, ал. 2 от АПК/, а и относно това дали са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 74 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, след което да изследва и материалната законосъобразност на оспореното Решение. В същия дух по сходни казуси е практиката на ВАС, шесто отделение, формирана например с решенията по административни дела № № 6076/2019 г., № 5032/2019 г., № 9239/2019 г., № 5610/2019 г., № 4263/2019 г. и № 2031/2019 г. и др. Произнасяне по присъждането на разноски за страните, предвид връщането на делото на административния съд и задължението му по чл. 226, ал. 3 от АПК, не се следва. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,