Решение № 10467 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5461/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на С. Овнарски, подадена чрез адв. Л. Иванова, против решение 1502 от 08.03.2023 г., постановено по адм. дело 5659/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РА50-131/10.02.2022 г. на главния архитект на Столична община. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община, чрез юрк. Златковска, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение. Ответниците С. Овнарски и Л. Овнарска в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адв. Е. Александрова, излагат становище за нейната неоснователност. Претендират присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на С. Овнарски срещу заповед РА50-131/10.02.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 предл. второ, във връзка с ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е одобрен проект за изменение на подробния устройствен план план за регулация /ПУП-ПР/ на УПИ XV-739, кв. 53 на м. [населено място], в.з. Бистрица и в.з. Манастира по отношение на ПИ 04234.6969.3396 по КККР. Изменението предвижда създаване на нов УПИ XV-3396 за жил.стр. и изменение на границата на контактния с него УПИ XVIII-3653, както и изменение на плана за улична регулация от о.т. 151а, до о.т. 151А в частта пред новообразувания УПИ XV. С обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, при спазена административна процедура и надлежно сезиране, в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а изменението отразява актуалната кадастрална граница между новообразувания УПИ XV-3396 и съседния нов УПИ XVIII-3653 по действащата и влязла в сила КККР, одобрена със заповед РД-18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор АГКК. Изложени са мотиви от фактическа страна за титулите на собственост на страните, отразяването на новите имоти в кадастъра, като с оглед несъвпадането на имотните граници по действащата кадастрална карта с регулационните граници на УПИ XV-3396 и съседния УПИ XVIII-3653 и след обсъждане на заключението на приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза е изведен решаващият правен извод за съответност на правното основание по т. 2, ал. 2 от чл. 134 ЗУТ, тъй като новонанесените регулационни граници отговарят на кадастралните. Отчетено е, че относно заявеното изменение на плана на посоченото основание не е налице изискване за съгласие от всички собственици или съсобственици на засегнатите имоти, а единствено релевантно е несъответствието на регулационните граници с имотните по влязла в сила кадастрална карта, което в случая е прието, че е налице. По тези съображения жалбата срещу заповедта на главния архитект на Столична община е отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Безспорно е установено по делото, че отразените нови регулационни граници с изменението на ПР, одобрено с процесната заповед, вкл. тази между новообразуваните УПИ XV-3396 и съседния нов УПИ XVIII-3653 следват кадастралните граници по действащата кадастрална карта, одобрена със заповед РД-18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор АГКК. Изложеното сочи на наличие на предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, визиран като правно основание за изменението на ПР в процесната заповед. Това правно основание е в съответствие с фактическото изменение на ПР, визирано в графичната част, неразделна част от заповедта. Следователно, изводът на административния съд, че заповедта се явява законосъобразна се базира на правилно прилагане хипотезата за изменение на ПУП-ПР по т. 2, ал. 2 на чл. 134 ЗУТ, в приложимата й редакция /ДВ, бр. 13/2017 г./. Обстоятелството, дали кадастралните граници са нанесени правилно в кадастралната карта, е ирелевантно в настоящето производство. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП-ПР, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правилността на нанасянето в кадастралната карта. Единственото условие, както правилно е приел и първоинстанционният съд е кадастралната карта да е влязла в сила, респ. нейното изменение, което в случая безспорно е налице - регулационната граница между процесните два имота е по действащия ПУП от 1986 г., изменен със заповед РД-09-1997/06.07.1994 г., и се разминава с кадастралната такава по одобрената през 2011 г. карта. Действително, както се твърди и в касационната жалба, налице е изменение на плана за регулация от 2016 г., но с него единствено е одобрено разделянето на УПИ XVIII-739 на два нови УПИ XVIII-3653 и УПИ XX-3652 от кв. 53, което изменение на плана не се отнася и не засяга спорната граница между новообразувания УПИ XV-3396 и съседния нов УПИ XVIII-3653, която към момента преди изменението с настоящата заповед, не е поставена в съответствие с тази по одобрената и влязла в сила кадастрална карта от 2011 г. Този извод се потвърждава и от заключението на вещото лице, като в тази връзка се явяват неоснователни доводите по касационната жалба за игнориране от административният съд на документите за собственост, тъй като обема на собствеността е извън предмета на настоящето съдебно производство. Неоснователни са и възраженията за засягане от новата регулационна граница на съществуващите в УПИ XVIII-3653 постройки, тъй като тази граница съответства изцяло на кадастралната, а основанието на чл.194, ал.2, т.2 ЗУТ за изменение на ПР е самостоятелно и не е обвързано със законността на сградите, както и с ограничението по чл.134, ал.4 ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от първия ответник /главен архитект на Столична община/, касаторът дължи заплащането на сумата от 100 лв., съставляваща юрк. възнаграждение в минимален размер, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Своевременно е направено искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция и от ответниците С. Овнарски и Л. Овнарска, което е основателно и установено в общ размер на 700 лв. като реално заплатено адв. възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 28.09.2023 г. На всеки един от двамата ответници се дължи сума от 350лв. Направеното от касатора възражение за прекомерност не следва да бъде уважено, тъй като адвокатското възнаграждение е под минимално определеното в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,