Решение № 7409 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14265/2017 г.

ВАСVIII отделение05.06.2018 г.докладчик Василка Шаламанова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1808/20.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1963/2017 г. по описа на Административен съд-В. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7409 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14265/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ф. М. Е." ЕООД, чрез адв. Фичева против решение № 1808/20.10.2017 г., постановено по адм. д. № 1963/2017 г. по описа на Административен съд-В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 184-ОП/04.07.2017 г., издадена от директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - В. В касационната жалба се сочи, че съдебното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че в процесната заповед за налагане на ПАМ не са изложени мотиви, обосноваващи издаването й, както и относно срока за който следва да бъде запечатан обекта. Иска се отмяна на решението и на оспорения акт. Ответникът - директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - В. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение на Административен съд-В., е отхвърлена жалбата на "Ф. М. Е." ЕООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 184-ОП/04.07.2017 г., издадена от директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - В., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложена ПАМ запечатване на обект - количка за пуканки и памук, находящ се в к. к. Златни пясъци за срок от 7 дни. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че при извършена продажба на 01.07.2017 г. не е издаден фискален бон за сумата от 5.00 лв. Установено е, че оборотът от тази продажба, не е отчетен от фискалното устройство. В случая административно-наказващият орган е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и по отношение на търговеца и е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - "запечатване на обекта, в което е констатирано нарушението, за срок от седем дни". Съдът е приел, че са налице правните и фактическите основания, посочени от органа при издаване на оспорената заповед. Приел е, че административния орган - директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП-В. е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на ПАМ. Решението е правилно. Неспазването на нормативното изискване за издаване на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба - фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба, визирано в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е установено по безспорен начин, след осъществена проверка на обект-количка за пуканки и памук, находящ се в к. к. Златни пясъци, стопанисван от дружеството, резултатите от която са обективирани в ПИП № 0233483 от 01.07.2017 г. Административен съд-Варна с правилно е приел, че в оспорената заповед са изложени фактически и правни основания, обуславящи издаването й. В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително. Този ред е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. В случая с неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба - фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба е изпълнена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за налагане на ПАМ "запечатване на обект", като съобразно чл. 186, ал. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС органът действа в условията на обвързана компетентност. Административен съд-В. правилно е преценил, че административният орган е мотивирал и прилагането на ПАМ за срок от 7 дни. С оглед на обстоятелството, че при установената фактическа обстановка органът действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде заповед за ПАМ, то наведените доводи /вида на търговския обект, местоположението му в к. к."Златни пясъци" със значителен поток от хора в активен туристически сезон, както и констатираната от органите по приходите разлика в размер на 31.00 лв. между разчетената от касовата наличност в размер на 56.00 лв. и фактическата наличност 87.00 лв., сочат че има установена практика на неотчитане на приходи от търговеца/ касаят именно продължителността на срока на ПАМ, който се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност. Тези доводи, са относими към тежестта на нарушението, съответно към предотвратяването му и превенцията. Поради изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 3, ал. 1