Решение № 4045 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16042/2009 г.

ВАСVII отделение25.03.2010 г.докладчик т Ваня Анчева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 71 от 7.08.2009 г., постановено по адм. дело № 3458/2009 г. по описа на Административен съд - София град. Осъжда Алексей Михайлович Шерешевский, със съдебен адрес: гр. София, бул. "Македония" № 12, партер, Адвокатска къща "Ибис", да заплати в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4045 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16042/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Алексей Михайлович Шерешевский, гражданин на Беларус, със статут на постоянно пребиваващ в България чужденец и съдебен адрес: гр. София, бул. "Македония" 12, партер, Адвокатска къща "Ибис", срещу решение № 71 от 7.08.2009 г., постановено по адм. дело № 3458/2009 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 168/19.03.2009 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР. Релевират сe подробни оплаквания за необоснованост на атакуваното решение и се твърди, че при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то от АПК. Моли се същото да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да се произнесе по същество на спора. Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР, чрез процесуалния си представител юрк. Гешева, застъпва становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящият съдебен състав, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира същата за депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Административното производство се е развило по искане на касатора за промяна в регистрацията на ППС марка "Тойота", модел "Камри", с регистрационен номер ХХ9871, с видим номер на рама JT153XV2000084081, и видим номер на двигател 0349288. При оглед на автомобила в контролно-технически пункт на отдел "Пътна Полиция" - СДВР е констатирано изменение в първоначалното съдържание на номера на рамата, а след извършено рентгеново пролъчване на номера е установено, че последните пет знака от първоначалното съдържание на номера на рамата са заличени по механичен начин и на тяхно място е набито сега видимото съдържание (експертна справка № 62 от 15.01.2007 г. на ОЕКД - СДП). С протокол № 108/5.09.2007 г. на 6-то РУ - СДВР, след изследване по метода "ецване" е констатирана извършена интервенция и поради дълбокото механично заличаване не може да бъде установено първоначалното съдържание на номера на рамата. При повторен оглед на лекия автомобил на 8.12.2008 г. е установено, че фабричната табела, дублираща съдържанието на номера на рамата е презанитена. Според официалната информация от "Тойота Балканс" ЕООД автомобил с видим номер на рамата JT153XV2000084081 не е произвеждан от TOYOTA MOTOR CORPORATION - Япония. При тези данни, въз основа на експертните констатации и изготвена докладна записка от 24.02.2009 г. на началник група "ИТК РУПС" с предложение за издаване на отказ за регистрация на процесното МПС, със заповед № 168 от 19.03.2009 г. началникът отдел "Пътна полиция" - СДВР е отказал да бъде извършена исканата регистрация на лек автомобил марка "Тойота", модел "Камри", с регистрационен номер ХХ9871. Сезиран с жалба срещу отказа за регистрация, Административен съд - София град (АССГ) е установил вярно фактическата обстановка, а изведените правни изводи за неоснователността й се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. С разпоредбите на чл. 143 от ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г. законодателят е определил условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Новелата на чл. 143, ал. 1 от закона предписва, че ППС се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Процедурата по извършване на регистрацията е регламентирана в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 31/14.04.2000 г.), чиито чл. 5 и чл. 13 предписват дължимите от компетентните органи задължителни проверки за идентификация на МПС. В контекста на установения правен режим за регистрация на ППС, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. По делото е безспорно, че има изменение в първоначалното съдържание на номера на рамата на представения на контролните органи лек автомобил, като оригиналният номер не може да бъде установен. Констатациите на извършеното трасологическо обследване на ППС налагат извод, че фактическият състав на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, даващ възможност за регистрация, не е осъществен. Безспорно установеният факт на интервенция върху трайно щанцования от производителя идентификационен номер на рамата на автомобила правилно е квалифициран като правоизключващ претендираното от касатора материално право. Ирелевантно е обстоятелството, че лекият автомобил веднъж е бил регистриран, при което в свидетелството за регистрация е бил посочен намереният номер на рамата. Условието, което поставя законът е свързано единствено с възможността да се установи автентичният идентификационен номер, независимо дали регистрацията на автомобила е първоначална или последваща. След като ППС се регистрира по поставения от производителя ръчно набит идентификационен номер, свързаната с промяната в собствеността промяна в регистрацията задължително е съпътствувана от проверка за идентификация на превозното средство, с оглед резултатът от която е възможно да се откаже последваща регистрация. Обстоятелството, че МПС подлежи на задължителна регистрация - чл. 145, ал. 2, вр. с чл. 143, ал. 1 ЗДвП, а съществуващото заличаване на автентичния идентификационен номер е несъмнено установено, сочи на наличие на материално-правните предпоставки за отказ да бъде извършена регистрация на автомобила. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г., като регистрация на МПС може да се извърши само, ако действителните номера на рамата биха били установени. Неотносимо към спора е възражението за наличие на съдебно решение, с което е отменен предходен отказ за регистрация на същия автомобил. При установената интервенция върху номера на рамата на автомобила, следва да се направи извод за подмяна (заличаване) на идентификационния номер. Невъзможността за установяване на действителния идентификационен номер на процесния автомобил е релевантен факт, наличен и установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква и субективното право на административния орган да откаже регистрацията му на цитираното в заповедта основание. Независимо от постановения отказ на административния орган, регистрация на превозното средство може да се извърши и впоследствие, при възстановяване на поставения от производителя идентификационен номер по реда на Инструкция № I-185 от 6.12.2003 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство на министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 62 от 11.07.2003 г.). Като е приел обжалваната пред него заповед за законосъобразна, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в настоящата фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника по жалбата - СДВР искане за присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, в полза на административния орган се дължат направените в това производство такива, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1