Решение № 8342 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14988/2013 г.

Решение № 8342 от 7.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14988/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "МТК ГРУП" ЕООД, гр. Стара Загора срещу Решение № 1998 от 13.09.2013, постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело № 1605 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 16251100313/09.12.2011 г., издаден от Делян Георгиев Николов на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 402/12.04.2012 г. на Заместник Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, в частта, относно непризнат данъчен кредит в размер на 552 076,88 лв., ведно със законната лихва в размер на 186 620,99 лв. и е осъдено дружеството да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 14583,95 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли за отмяната му и претендира разноски. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Атанасов оспорва касационната жалба в становище по същество на делото. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - основателна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 16251100313/09.12.2011 г., издаден от Делян Георгиев Николов на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 402/12.04.2012 г. на Заместник Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, в частта, относно непризнат данъчен кредит в размер на 552 076,88 лв., ведно със законната лихва в размер на 186 620,99 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице първостепенният съд е приел, че по издадените от "СИМПАЛ ГРУП" АД, "КЕНТАВЪР КОМЕРС 09" ЕООД, "МАРВЕЛ ГРУП" ЕООД и "АЛЕКС-СИ-СТРОЙ 08" ЕООД фактури не се установява категорично, че между жалбоподателя от една страна и сочените търговци от друга има реално извършени доставки на СМР. До този извод първоинстанционният съд е стигнал както от липсата на доказана материално-техническа и кадрова обезпеченост, така и от липсата на доказателства по делото за фактическото осъществяване на СМР. Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Принципно основателни са доводите на касатора в касационната жалба, че съдът не е извършил разпределение на доказателствената тежест в процеса, като с оглед разпоредите на § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 АПК, и субсидиарното прилагане на нормите на ГПК, в съответствие с разпоредбата чл. 146, ал. 1, т. З, т. 4 и т. 5 ГПК, е следвало да посочи изрично кои права и обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, и как се разпределя доказателствената тежест между страните. На страните са дадени бланкетни указания с определението за насрочване, като нито с него, нито в съдебните заседания на жалбоподателя е било указано, че носи доказателствената тежест да установи с всички допустими доказателствени средства, че конкретните доставки по вид и обем са реално осъществени. Тъй като предметът на доставките са строително - монтажни работи, във връзка с всяка от тях е трябвало да бъдат дадени конкретни указания, например за доказване реалното извършване на СМР на място. Както и друг път Върховния административен съд е посочвал /Решение № 8168/3.07.2015 г. по адм. дело № 9821/2014 г./ неизпълнението на задължението на съда да разпредели доказателствената тежест и конкретно да укаже кои факти се нуждаят от доказване и кой трябва да представи доказателства във връзка с тях представляват процесуално нарушение. Касационната инстанция обаче трябва да вземе предвид само тези процесуални нарушения, които са съществени, т. е., които са се отразили на верността на крайните фактически и правни изводи на съда. Съществени процесуални нарушения в този смисъл са налице във връзка с изводите на съда по отношение на спорните доставки за извършени СМР. В ревизионното производство и пред съда са представени договори, фактури, платежни документи, актове обр. 19, протоколи за отговорно пазене. Според счетоводната експертиза преките доставчици са били регистрирани лица по ЗДДС към датата на издаване на процесните фактури, отразили са същите в справка- декларация и в дневника за продажби за съответния данъчен период. Тези данни представляват индиция за реалност на доставките и при наличие на такава индиция административният съд, освен да разпредели надлежно доказателствената тежест и да укаже на жалбоподателката, че следва да представи доказателства за извършване на СМР на място, е следвало да прояви и процесуална активност и да назначи, включително служебно, съдебно-техническа експертиза за установяване дали на обекта са извършвани СМР и в какъв вид и количество, както и, ако такива бъдат установени, отговарят ли те на документацията по делото. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения, в обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав за ново разглеждане, който следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. При новото разглеждане на делото следва да се дадат посочените по-горе указания на жалбоподателя. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,