Решение № 11722 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6777/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Ц. М. чрез неговия пълномощник срещу решение 460/11.04.2024 г. по адм. дело 879/2023 г. на Административен съд София-област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново в смисъл на отмяна на административния акт и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба кметът на община Ботевград чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от настоящия касатор срещу заповед ОА-244/02.06.2023 г., издадена от кмета на община Ботевград, с която на основание чл. 225а, ал.1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ в качеството на възложител му е наредено да премахне незаконен строеж Постройка на допълващо застрояване, намиращ се УПИ ХІV-985, кв. 62 по плана на [населено място], община Ботевград. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган по отношение на незаконен строеж от шеста категория, при спазване на изискванията за форма по чл. 59 АПК. В акта са изложени подробни мотиви за наличието за строеж при липса на издадени за него строителни книжа и невъзможност за приложимост на разпоредбите за търпимост относно него чрез препращане към становище на главния архитект на общината. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила като е спазена процедурата по чл. 225, ал. 2 ЗУТ за съставяне на констативен акт, същият е редовно съобщен и възражението срещу него е обсъдено от административния орган в постановената заповед. Несъстоятелно е възражението, че извършеното представлява текущ ремонт на съществувала от 1998 г. стара сграда. При извършен анализ на снимков материал от месец юни 2022 г. и месец ноември 2022 г., както и заключението на вещото лице и показанията на разпитания свидетел, сградата не е съществувала към момента на придобиване на имота от жалбоподателя през 2012 г. Извършените строително-монтажни работи по съществото си представляват осъществяването на изцяло ново строителство постройка на допълващо застрояване и строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който съгласно чл. 148 във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ е необходимо разрешение за строеж. Същото не представлява лека постройка за отоплителни материали и инвентар по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, поради което възложителят не е освободен от задължението за сдобиване със строителни книжа. Построеното не може да бъде прието за търпим строеж в изключителните хипотези на разпоредбите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ предвид изграждането му след 2001 г. Обектът е разположен и на вътрешна регулационна линия на имота без стените му да се покриват на калкан или да има предвидено строителство на друг такъв в съседния имот, като освен това излиза и на улична регулация. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че установеното на място незаконно строителство, описано в констативен акт 5 от 28.11.2022 г. и пресъздадено в мотивната част на заповедта, представлява лека постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 35 кв. м., размери 7,00 м. на 5,00 м. и височина 2,20-2,50 м., разположена в източната част в непосредствена близост до вътрешно-регулационната линия с УПИ XIII-984 (на окомерната скица отразена на регулационната граница към съседния УПИ XIII-984 и [улица]). Според заключението на вещото лице постройката представлява дървена конструкция (греди и колони) покрита с ламарина с размери 5,00 м на 7,70 м и височина от 2,00 м. откъм улицата до 2,50 м. откъм задната фасада, построена на вътрешната и уличната регулационна граница на имота. Покривът е с наклон към улицата, като откъм улицата са монтирани улуци за отводняване, като откъм вътрешната дворищна регулация с УПИ XIII-984 навлиза със стрехата си с 0,30 м. Експертът по поставена задача 4 дава заключение, че обектът има характеристиките на лека постройка за отоплителни материали, но може да се ползва и за място за паркиране на два автомобила. Според него обектът е изграден в периода месец декември 2012 г. месец юни 2022 г., съобразно заснемане на имота от Стрийт вю на Гугъл. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради некредитиране на заключението на експерта по задача 4 от възложената съдебно-техническа експертиза. Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Според чл. 202 ГПК заключението на вещото лице не е задължително за съда, а същото се обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Визираният от касатора въпрос за приложимостта относно процесния строеж на разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ е с правен характер и отделно от техническите характеристики на установеното от проверката на място, вещото лице не следва да извежда преки изводи за материалната законосъобразност на заповедта. Извършените строително-монтажни работи безспорно представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и не попадат в изключението на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ, при което не е необходимо издаване на разрешение за строеж. Визираните в чл. 151, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗУТ характеристики са надхвърлени, доколкото констатираната дървена конструкция от греди и колони не отговаря на дефиницията лека постройка. Освен това според соченото от самия касатор заключение на вещото лице, обектът реално има предназначение на гараж за два автомобила. Противна интерпретация, доколкото всеки гараж функционално е годен и за съхраняване на отоплителни материали и инвентар, би лишило от смисъл изричното законово изключване именно на леките постройки за отоплителни материали и инвентар от задължението да се изготвят инвестиционен проект и разрешение за строеж, вместо към него да се прибавят и гаражите. Не на последно място, в нормата на чл. 46, ал. 1 ЗУТ леките постройки за отоплителни материали и инвентар изрично са посочени като второстепенни постройки на допълващото застрояване и независимо от нормата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ за тях е относима и забраната по чл. 42, ал. 2, изр. първо ЗУТ за разполагането им на уличната регулационна линия на имота (или между нея и сградите на основното застрояване), което отново сочи на изграждането в действителност на гараж. По отношение на изграденото не са налични строителни книжа, което сочи на незаконен строеж. Тази характеристика на строежа е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконното строителство са налице условията на търпимост по § 16, ал. 1 ал. 3 ПЗР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. В случая те не са налице, тъй като според разпитания по делото свидетел и заключението на вещото лице незаконният строеж е изграден след 2020 г. Освен това същият не отговаря на строителните правила и норми (чл. 42, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ), тъй като е изграден по регулационната граница със съседния имот, без в него да съществува или да е предвидено допълващо застрояване на регулационната линия, построено на калкан с процесното. Възраженията в касационната жалба, препращащи към тези от първоинстанционната, за частично припокриване с изградена в съседния имот жилищна сграда не обосновават извод в различна насока, тъй като законовото изискване е за пълно изграждане на калкан, при това съобразно нормата на чл. 42, ал. 1, предл. трето ЗУТ само с друг строеж на допълващо застрояване, а не с такъв на основно застрояване (какъвто е жилищната сграда). По отношение възражението за по-ранен период на изграждане на обекта, съответно за представляването му на текущ ремонт на съществуващ такъв от 1998 г., самият касатор твърди, че предходната конструкция се е разпаднала, което сочи на извършено ново строителство, в каквато насока е и целият доказателствен материал по делото снимков материал, показанията на разпитания по делото свидетел, както и заключението на вещото лице. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Предвид изложеното, спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Обжалваното решение е материално и процесуално законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,