Решение № 10195 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4933/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от д-р Д. Д. Д. в качеството на директора на РЗОК-Варна, чрез процесуален представител Й. Йорданов- началник отдел "Правно административно осигуряване на дейността", против Решение № 2959/10.03.2026г. на Административен съд- Варна по адм. дело № 1105/2025г. С него се отменя Писмена покана № РД-11-643/9/30.04.2025г. за възстановяване на заплатена от РЗОК и получена без правно основание от МБАЛ "Света Анна-Варна" АД, ЕИК000090019, сума в общ размер на 1672.44 евро на основание чл. 76а от ЗЗО. Поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Ответникът, МБАЛ "Света Анна-Варна" АД представлявано от д-р К. П. П.-изпълнителен директор, чрез процесуален представител адвокат О. Куцарова, взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството против Писмена покана с изх. № РД 11-643/9/30.04.2025г., издадена от директора на РЗОК - Варна. С нея се разпорежда възстановяване на суми от МБАЛ "Света Анна-Варна" АД, получени при изпълнение на договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури съгласно НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023-2025г. Предмет са сумите по две ИЗ в хипотезата на чл. 386, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025г. Възражението е за незаконосъобразност на писмената покана с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил писмената покана. Мотивите към обжалваното решение в препис са следните: "Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: От административната преписка се установява наличието на сключен между НЗОК и МБАЛ „Света Анна -Варна“ АД Договор № 030816/25.10.2023г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и клинични процедури, в съответствие с НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС 2023-2025г. Със Заповед № РД-11-643/27.03.2025 г. на основание чл.72 ал.3 от ЗЗО Директорът на РЗОК-Варна е наредил да се извърши проверка на МБАЛ „ Света АННА – Варна“ АД по изпълнение на Договор № 030816/25.10.2023г.; със срок на проверката от 27.03.2025г. до 09.05.2025 г.; Вид на проверката – извънпланова, тематична, първична, самостоятелна; и Задача: А.Проверка изпълнението на договорения обем дейности по КП от Приложение № 17 към НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023-2025г. за пациенти, хоспитализирани повторно в друго лечебно заведение по същата КП преди 30-я ден от хоспитализацията: 1.КП № 8 „Диагностика и лечение на новородени с тегло над 2 500 грама, втора степен на тежест – ИЗ № 618/01/2025г.; 2.КП № 74.1 „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума при лица над 18 години“ – ИЗ № 470/01/2025; и Б. Проверка изпълнението на договорения обем дейности по КП от Приложение № 17 към НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023-2025г., във връзка с писмо на Директора на РЗОК-Бургас за пациент рехоспитализиран в рамките 30 дни по същата КП в лечебно заведение на друга област: По КП № 152 „Ендоскопски процедури при обструкции на долните пикочни пътища“ - ИЗ № 1457/02/2025. Със заповедта са определени и проверяващите лица – контрольори в отдел ДКБМП, от които в преписката са налични декларации по чл.15 от Инструкция за условията и реда за осъществяване на контрол по изпълнение на договорите за оказване на медицинска и/или дентална помощ. Във връзка с така издадената заповед, определените контрольори са извършили разпоредената проверка. В Протокол за неоснователно получени суми № РД-11-643/3/09.04.2025г. /редовно връчен на упълномощено за лечебното заведение /ЛЗ/ лице на 15.04.2025г./, са отразени резултатите от проверката, както следва: -По ИЗ № 618/01/2025 – т.А.1 от заповедта: Същото е отчетено от МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД в ежедневния електронен отчет за хоспитализация през периода 17.01.2025 г. - 24.01.2025 г. по КП № 8 „Диагностика и лечение на новородени с тегло над 2500 грама, втора степен на тежест“ от приложение № 17 към НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023-2025г. Касае се за новородено от мъжки пол, на 7 дневна възраст с протрахирана кардио- пулмонална адаптация. Проведеният КГА е с данни за хипоксеми и ниска кислородна сатурация, детето е поставено под кислородна палатка. От лабораторните изследвания е установена хипогликемия и данни за възпалителна активност (олевяване на ДКК и повишена стойност на CRP). От микробиологично изследване на ушен секрет е изолиран причинител Escherihia coli. Отразена е окончателна диагноза: „Едно дете, родено в стационар, МКБ Z38.0 и Друга уточнена инфекция, характерна за перинаталния период, МКБ Р39.8.“ /С преписката са представени писмените документи, въз основа на които са направени горните установявания - Приложение № 3/ При проверката е установено, че НЗОК е заплатила отчетената дейност по ИЗ 618/1/20225 по КП № 8 в размер на 2 313 лв. Констатирано е също така, че в последствие, в срок до 30 (20 дни) дни от дехоспитализацията от МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД с ИЗ № 618/01/2025 по КП № 8, на 13.02.2025 г. детето е хоспитализирано по спешност в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД по същата КП. След изписването му от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД по същата КП № 8, в срок до 30 дни, детето няма друга хоспитализация по тази или друга КП /Приложение № 4/. Предвид установеното в Протокола по отношение на това ИЗ е констатирано неизпълнение на изискванията на чл.386, ал.1 от НРД на МД за 2023-2025г. -По ИЗ № 1457/02/2025 – т.Б.2 от заповедта: Същото е отчетено от МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД в ежедневния електронен отчет за хоспитализация през периода 10.02.2025г.-12.02.2025 по КП № 152 „Ендоскопски процедури при обструкции на долните пикочни пътища“ от приложение № 17 към НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023-2025г. Касае се за пациент на 62г. с дизурични оплаквания, приет планово за оперативно лечение по повод амбулаторно установени от уролог разнокалибрени конкременти в пикочния мехур. Хоспитализацията е отчетена с оперативна процедура, „външна уретротомия“, код 37324-00. По данни от оперативния протокол № 124/11.02.2025г. е извършена следната оперативна дейност: „...извърши се уретроцистоскопия-стриктура на парс пендула- УТИ а модо Сакс. Поради наднорменото тегло трудно се проникна в пикочния мехур - видяха се 3 камъка по 1 -2 см. Недостатъчна дължина на цистоскопа за извършване на лазерно разбиване на камъните. Поставен е фолиев катетър“. Отразена е окончателна диагноза: „Друга структура на уретрата МКБ № 35.8“ Проверените документи, дали основание за горните констатации, са представени с административната преписка като Приложение № 5. При проверката е установено, че НЗОК е заплатила отчетената дейност по ИЗ № 1457/02/2025 по КП № 152 в размер на 958 лв. Констатирано е също така, че в последствие, в срок до 30 (26 дни) дни от дехоспитализацията от МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД на 11.03.2025г., пациентът е хоспитализиран в МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, гр. Бургас по същата КП с диагноза „Камък в пикочния мехур, МКБ 21.0“. След изписването му от МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД по същата КП № 8, в срок до 30 дни пациентът няма друга хоспитализация по тази или друга КП. /Приложение № 6/ Предвид установеното в Протокола по отношение на това ИЗ също е констатирано неизпълнение на изискванията на чл.386, ал.1 от НРД на МД за 2023-2025г. В заключение в Протокол за неоснователно получени суми № РД-11-643/3/09.04.2025 г. е прието, че поради неизпълнение изискванията на чл.386, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г., стойността на ИЗ № 618/01/2025, отчетена по КП № 8 и на ИЗ № 1457/02/2025, отчетена по КП № 152, следва да бъде възстановена от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, като неоснователно получена сума, общо в размер на 3 271 лв., на осн. чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, вр. чл. 450, ал. 1 от НРД за МД за 2023 – 2025г. Протоколът е подписан от двете длъжностни лица и от представител на МБАЛ "Бургасмед" ЕООД на 05.06.2024 г. В него е упоменато, че писмени възражения по направените констатации могат да се приемат в 7-дневен срок до Директора на РЗОК – Бургас, считано от деня на получаването му. В срока по чл.76а, ал.2 от З30, указан и в Протокола, в РЗОК-Варна е постъпило писмено възражение вх.№ РД-11-643/5/22.04.2025г. от представляващия МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД изп. директор - д-р К. П., срещу констатациите отразени в т. А, т.1, т.1.1 за ИЗ № 618/01/2025 от ПНСП № РД-11-643/3/09.04.2025 г., с приложено становище от д-р М. М. - началник Отделение „Неонатология“ и срещу констатациите в т. Б, т.1, т.1.1 от ПНСП № РД- 11-643/3/09.04.2025 г. за ИЗ № 1457/02/2025, с приложено становище от д-р Б. Л., д. м. началник Клиника „Урология“. В първото становище е посочено, че детето е прието с вродена инфекция, в резултат на дълъг безводен период – 27 часа след спонтанно отваряне на околоплодния мехур. Същото е изписано клинично здраво, след нормализиране на параклиниката. Изразено е становище, че причината за последващата хоспитализация, преди 30-я ден, би следвало да е различна, като може да се дължи и на придобита респираторна инфекция от обкръжението му. Във второто становище е посочено, че пациентът е приет в планов порядък по повод лабораторно установени от уролог разнокалибрени конкременти в пик. мехур. При хоспитализацията му е установена също така и стриктура на уретрата, която е преодоляна с оперативна процедура, Уретротомия с код 37324-00. Освен това в пик.мехур са видени 3 конкремента с размери 1-2 см. Поради недостатъчна дължина на цистоскопа за извършване на лазерна литотрипсия на камъните, е поставен уретрален катетър. Т.е. проблемът на пациента е решен, макар и частично. Сочи се, че в случая се касае за две напълно различни процедури /уретромия и лазер на камъни/, които обаче са обединени в една клинична пътека. Едната процедура е извършена в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, а другата в МБАЛ „Сърце и мозък“, като няма начин пациентът да бъде задължен да изчака 30 дена преди да направи втората процедура. На 30.04.2025г. до Директора на РЗОК-Варна е изпратен Доклад вх.№ РД-11-643/8/ от един от проверяващите контрольори - д-р И. К., с представен проект на писмена покана по чл.76а от ЗЗО. На същата дата е издадена и процесната Писмена покана. В хода на съдебното производство по делото са представени Протокол № РД-11-643/1/09.04.2025г. и Протокол за неоснователно получени суми № РД-11-643/2/09.04.2025г., обективиращи извършена от комисията проверка по т.А.2 от Заповед № РД-11-643/27.03.2025 г., касаещи ИЗ № 470/01/2025, която не е предмет на оспорената покана. Представено е и Писмо вх. № 35-02-16/0.03.2025 г. от директора на РЗОК-Бургас, с подадена информация до Директора на РЗОК-Варна за рехоспитализация в рамките на 30 дни след изписване на трима пациенти, единият от които е и А. М. с ИЗ 1457. Служебно е допусната от съда СМЕ, от заключението по която, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че пациентът А. М. с ИЗ 1457 е приет планово с насоченост към литиаза на пикочния мехур при дизурични оплаквания — т.е. с първоначален план за ендоскопско лечение на мехурната литиаза. Интраоперативно установената уретрална стриктура е довела до промяна в приоритета на интервенцията като е извършено ендоскопско лечение на стриктурата - уретротомия по Сакс. При този прием, не е извършено дефинитивно ендоскопско лечение на мехурната литиаза поради възникнала интраоперативна находка (стриктура) и описана обективна техническа/анатомична невъзможност за безопасно изпълнение на литотрипсията в същата сесия. Извършена е ендоскопска уретротомия, което представлява самостоятелна терапевтична манипулация за лечение на уретралната стриктура. По наличните данни в рамките на този прием е извършена реална оперативна дейност (уретротомия по Sachse) — т.е. проведено е действително лечебно поведение, което попада в обхвата на ендоскопските урологични интервенции, включвани в КП 152. Посочето е в обстоятелствената част на заключението, че фактът, че вторият етап (литотрипсия на мехурни конкременти) не е осъществен в същата хоспитализация, не обезсмисля извършената уретротомия като отделна лечебна манипулация с медицинска стойност. Посочва се в заключението, че двете интервенции - ендоскопска уретротомия (лечение на уретрална стриктура) и ендоскопска лазерна литотрипсия на конкременти в пикочния мехур (лечение на мехурна литиаза), са различни като техника и непосредствен обект, но в клиничен план преследват обща цел - дезобструкция на долните пикочни пътища (възстановяване на проходимост и адекватен дренаж). В конкретния случай лечебното поведение е поетапно, като необходимостта от втори етап възниква интраоперативно/в хода на лечението. Административно обаче и двете дейности попадат в рамките на една и съща клинична пътека (КП 152). При наличие на уретрална стриктура е медицински обосновано първо да се възстанови проходимостта (уретротомия), а дефинитивното лечение на мехурната литиаза да бъде извършено впоследствие, когато е технически възможно и безопасно. Поетапното им извършване е медицински допустимо, обосновано и наложително, тъй като необходимостта от втори етап може да възникне интраоперативно или в хода на лечението. Пациентът не може да бъде задължен или принуден да изчаква 30 дни за извършване на последваща интервенция, когато има медицински индикации за оперативно лечение и когато изборът на лекар/екип и лечебно заведение е негово право. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че уретротомията представлява ендоскопски вид лечение, при което с ендоскоп се влиза през уретрата и се сканира, т.е. под видеонаблюдение се наблюдава хода на уретрата и това как се стига до самия пикочен мехур. Идеята на самото изследване е да се конкретизира дали има някакви пречки за извършване на манипулация. Обикновено цистоскопията и цистолитотрипсията, в контекста на случая, няма как да се стигне до пикочния мехур без да се направи уретроскопия. В случая се следва естествения анатомичен ход на органа, доколкото е установена стриктура, т.е. има анатомична пречка. Това е анатомично стеснение на отвора на канала, който се налага да се сцепи. Тоест трябвало е да се направи уретротомия, така се казва операцията, която е необходима. След това литротрипсията може да се направи след мининум седмица или две, като е изключително строго индивидуално. Пояснява, че при случаи като този на канкретния пациент - с конкрементите в мехура, обикновено се е налага извършването на две отделни манипулации. Доколкото анатомично има пречка за извършването на цистолитотрипсията, няма как лечението да е на един етап без да се рискува здравето на пациента. Заявява, че е много трудно, дори невъзможно да се разбере предварително дали ще се наложат и двете манипулации. В тези ситуации не може да се накара пациента да стои и да чака 30 дни с катетър, за да се яви да му се разбие камъка на втория етап и е нормално същият да търси алтернатива. На въпрос на процесуалният представител на ответника, вещото лице обяснява, че цистоскопите са стандитизирани, с еднаква дължина, а отразената в протокола недостатъчна дължина на същия не е причина да се отложи разбиването, а се дължи на анатомично стеснената уретра на пациента, което препятства навлизането. Като допълнителен фактор е и на наднорменото тегло на същия, което създава напрежение физически да се навлезе и скъсява дължината на самия инструмент по този начин. При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168 ал.1 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт, съгласно разпоредбата на чл. 450, ал. 6 от Националния рамков договор за медицинските дейности 2023 – 2025 г. и пред надлежния съд. Видно от представените по делото доказателства, оспореният акт е връчен по електронен път на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД на 30.04.2025г., а оспорването е предприето на 13.05.2025г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок. Предвид горното, жалбата се явява допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл.450, ал.5 от НРДМД 2023 – 2025 г. и чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО и в предвидената от закона форма - писмена покана, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. При издаване на поканата е спазена процедурата, предвидена в чл. 76а от ЗЗО. Съставен е протокол за неоснователно получени суми и на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД е предоставена възможност да представи писмено възражение срещу констатациите в протокола, от която дружеството се е възползвало. След запознаване с възражението директорът на РЗОК е издал процесната писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание. Поканата обаче, е издадена в нарушение на изискването по чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, не обсъждане на възраженията на оспорващия, а в т. 1 и при липса на мотиви относно релевантни за спора факти, което е съществено нарушение на административно-производствените правила, обуславящо отмяната й само на това основание. Разпоредбата на чл.386, ал.1 от НРД МД 2023 - 2025 г., на която се е позовал административният орган при формиране на изводите си в поканата, предвижда, че когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в клиничната пътека е предвидено друго. Цитираната норма не налага критерии, по които да се определи по коя от двете хоспитализации са неоснователно получени сумите. Тълкуването й сочи на извода, че заплащането се извършва на едно от лечебните заведения, но не и по произволно избран от административния орган критерий. Административният орган няма законови правомощия за приложение на това правило в зависимост от създадени собствени критерии. Няма нормативно основание да се приеме, че при повторна хоспитализация на пациент в рамките на 30 - дневен срок от дехоспитализацията му, недължимо платени се явяват средствата на лечебното заведение за болнична помощ, в което е била първата или втората хоспитализация. Това налага задължението на административният орган да извърши проверка в съответствие със законоустановените си правомощия относно спазване изискванията на съответната клинична пътека за извършване на медицинската дейност при всяка от хоспитализациите и в зависимост от резултата да изложи мотиви, в кой от случаите са допуснати нарушения и са заплатени суми без основания. При тези проверки следва да се извърши преценка при коя от хоспитализациите са били налице индикациите за извършването й, спазени ли са медицинските критерии за хоспитализация и дехоспитализация, довършен ли е от изпълнителите на медицинска помощ диагностично - лечебният алгоритъм на съответната клинична пътека, как са осъществени медицинските дейности и доколко извършването им е било необходимо, за да бъде заплатен само един от случаите на хоспитализация по клиничната пътека. Недължимо платени са медицинските дейности, осъществени от онова лечебно заведение, което не е спазило правилата за поведение по клиничната пътека. В обжалваната покана обаче, в т.1 липсват каквито и да са мотиви защо административният орган е приел за неоснователно получени сумите за лечение по първата хоспитализация на пациента, а не сумите по втората такава, извършена в друго лечебно заведение. Описано е състоянието на детето при първата хоспитализация, като е посочено и че след 20 дни е прието по спешност в друго лечебно заведение по същата клинична пътека. Не се твърдят обаче и липсват всякакви констатации и доказателства за извършени нарушения в хода на първата хоспитализация, които да са обусловили втората такава и които да водят до извод за неоснователно заплатени средства за болнична помощ на жалбоподателя. В КП е посочено, че при извършено в МБАЛ „Света Ана-Варна“ АД микробиологично изследване на ушен секрет е изолиран Escherihia coli. В процесната покана е посочено, че сумите са получени без правно основание, тъй като се е наложила повторна хоспитализация на детето по повод инфекция на пикочните пътища, 20 дни след дехоспитализацията. Констатирани са, но не са обсъдени възраженията на лечебното заведение. Липсват мотиви дали се касае за същата инфекция. Така на практика остава неизяснен въпросът дали действително именно първото лечебно заведение е допуснало нарушение, което да е предпоставило повторното лечение на детето, доколкото здравословното състояние на всеки един пациент е динамично и зависи от много фактори. Не може да се сподели поддържаното и от процесуалния представител на ответника твърдение, че след като се е наложила повторна хоспитализация по същата КП преди изтичането на 30 дена, това означава, че първото лечебно заведение не е провело адекватно лечение. Такова твърдение е хипотетично и голословно, доколкото не почива на конкретни факти. Още повече, че в съдебно заседание е направено изявление, че не се оспорва спазен алгоритъм при лечението и довършването на клиничната пътека. Липсата на мотиви в тази част лишава съда от възможността да извърши надлежен контрол за законосъобразност, доколкото не е в състояние да провери законосъобразността на изводите на директора на РЗОК-Варна, предвид липсата на конкретни факти. Именно затова нарушението е съществено и обуславя незаконосъобразност и отмяна на писмената покана в посочената част само на това основание. Поканата в частта по т.2, съдът също намира за незаконосъобразна поради неизяснена фактическа обстановка, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Както беше посочено и по-горе, за да се приложи разпоредбата на чл.386, ал.1 от НРД, органът задължително следва да извърши надлежна проверка за да се установят причините, довели до новата хоспитализация, и по-конкретно има ли данни за нарушение от лечебното заведение при извършване на медицинската дейност по КП, включително и относно приемането и изписването на пациента от ЛЗ, което от своя страна е индикация за занижено качество на предлаганата медицинска помощ, а също и за опит за злоупотреба с бюджета на НЗОК, избягването на които се цели с горецитираната норма. По тази точка от ответника са изложени мотиви за ненадлежно проведено лечение при първата хоспитализация, тъй като пациентът е дехоспитализиран, без да е осъществено планираното оперативно лечение за лазерно отстраняване на конкрементите в пикочния мехур, което е наложило последващо лечение по същата КП 152 в друго ЛЗ до 30 дни от изписването му. Тези изводи са направени без да се извърши дължимата задълбочена проверка. В противен случай биха се констатирали обстоятелствата, установени от вещото лице в хода на съдебното производство, чието заключение не е оспорено от страните. От същото се установява, че при приема на пациента в МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, действително не е извършено предписаното дефинитивно ендоскопско лечение на мехурната литиаза, но единствено поради възникнала интраоперативна находка (стриктура-стеснение) и описана обективна техническа/анатомична невъзможност за безопасно изпълнение на литотрипсията в същата сесия. Извършена е ендоскопска уретротомия, което представлява самостоятелна терапевтична манипулация за лечение на уретралната стриктура. Вещото лице ясно обяснява, че в случай на директно изпълнение на медицинската процедура, за която е насочен пациента, това би създало опасност за неговото здраве, доколкото е установено анатомично стеснение на отвора на канала, който се налага да се сцепи. Това е необходима процедура в подобен род случаи, която предпоставя в последствие литотрипсията, но не по-рано от седмица или две, в зависимост от особеностите на конкретния случай. Т.е. в рамките на този прием е извършена реална оперативна дейност (уретротомия по Sachse), която опада в същата КП 152. На практика е било невъзможно извършването на лтотрипсия без проведената ендоскопска уретротомия. Последната е самостоятелна процедура, реална оперативна дейност, попада в същата КП и е довършена. Както посочва и вещото лице, в конкретния случай лечебното поведение е поетапно, като необходимостта от първия етап възниква интраоперативно - в хода на лечението. Вярно е, че при този прием не е решен окончателно здравословния проблем на пациента, както и че лицето няма как да бъде задължено да чака 30 дни за да се довърши лечението, като второто ЛЗ не е имало и основания до откаже да го хоспитализира. Също така обаче от събраните по делото доказателства се установи, че първото лечебно заведение е изправно в отчетената медицинска дейност по ИЗ 1457/02/2025 по КП 152, т.е. получените суми не са без правно основание. Материалният закон се явява неправилно приложен, поради некоректно установена фактическа обстановка, поради което и в тази част оспорената писмена се явява незаконосъобразна." Тези мотиви се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. В касационната жалба се поддържа, че неправилно съдът е приложил чл. 386 от НРД за МД 2023г.-2025г. слисълът на който е да се предотврати двойното финансиране. При установеното, че се налага повторна хоспитализация по същата клинична пътека в срок до 30 дни от първата, то следва че първата хоспитализация не е била с ефектвно приложено лечение, поради което недвусмислено първото лечено заведение следва да възстанови сумите. Оспорват се мотивите на съда по първия случай, за който се поддържа, че липсват мотиви за издаване на акта. Тези доводи са неоснователни. Разпоредбата на чл. 386, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025г. се предвижда, че когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хосхитализация по същата КП в същото или в друго лечено заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП, след провеждане на проверка. Така цитирана разпоредбата не дава основание да се изведе извода, който се твърди от касатора, че следва от разпоредбата, че първото лечебно заведение следва да възстанови сумата, тъй като там има нарушение. В такъв случай не би следвало да се извършва проверка която предвижда чл. 386, ал. 1 от НРД за МД за 2023-2025г. да бъде извършена. Хипотезата на нормата съдържа фактически състав с който да се избегне двойно финансиране на една и съща медицинска дейност, както правилно се посочва в касационната жалба. Това обаче е на първо място фактически въпрос за установяване на извършените медицински дейности в двете хоспитализации и има ли нарушения при някоя от тях, след което се дължи неоснователно получена сума. Когато се установи че няма нарушения, а лечението е било необходимо повторно в срока по малък от 30 дни, следва преценката наложително ли е било оказването на медицинската помощ, какво я е наложило, налице ли са обективни обстоятелства или се дължи само на субективен фактор по волята на пациента или на поведение от страна на лечебното заведение. Всички тези въпроси следва да установи административния орган преди издаване на писмената покана. В случая по първа точка от Писмената покана липсват мотивите в горния смисъл како правилно е приел и съдът. По втория случай от заключение на съдебно медицинска експертиза се установява, че не е налице нарушение при осъществяването на лечебната дейност, което заключение е възприето от съда при постановяване на съдебния акт. Доводите в касационната жалба, че не следва да се приема заключението на вещото лице по съществото на установените от него факти са неоснователни. Съдът е назначил експертиза за установяване на факти извън неговата компетентност, поради което при липса на възражения и искания от страните не би могъл да го отхвърли с мотиви, установени ли са фактите, предмет на експертизата. Такъв процес се провежда в първата инстанция в която делото се изяснява от фактическа страна. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски на основание чл. 143 АПК в размер на 230 евро, възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение