Решение № 1510 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13706/2016 г.

Решение № 1510 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13706/2016 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - П. при ЦУ на НАП срещу решение № 2037/02.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2167/2015 г. по описа на Административен съд П., с което е обявен за нищожен Ревизионен акт № Р-16002414000861-091-001 от 30.04.2015 г., на ТД на НАП - П., и Ревизионен акт за поправка № П-16002415092622-003-001 от 25.05.2015 г., издадени от А. А. Д., на длъжност Н. С. при ТД на П. като орган възложил ревизията и С. С. К., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП П., като орган ръководил ревизията, потвърдени с Решение № 580 от 20.07.2015 г., в частта, в която: За отчетните периоди от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. на Н. А. А. допълнително е начислен данък добавена стойност в общ размер на 54 673.31 лв. и са определени лихви за просрочие при разчитането му с бюджета в размер на 19 189.29 лв., и са установени допълнително задължения, както следва: Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 689.87 лв. и са начислени лихви в размер на 353.54 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 494.50 лв. и са начислени лихви в размер на 202.46 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 1166.35 лв. и са начислени лихви в размер на 367.58 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 474.52 лв. и са начислени лихви в размер на 120.40 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 436.01 лв. и са начислени лихви в размер на 171.97 лв.; ДОО в размер на 4584.54 лв. и са начислени лихви в размер на 1303.16 лв.; 30 в размер на 2549.41 лв. и са начислени лихви в размер на 668.13 лв. и ДЗПО в размер на 1782.41 лв. и са начислени лихви в размер на 499.12 лева. Релевират се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Н. А. А., в писмен отговор и в с. з., чрез адв. Илчева, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 2037/02.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2167/2015 г. АДмС П. е прогласил за нищожен горепосочения РА и РАПРА, в оспорените им от Н. А. части. За да обоснове този извод първоинстанционният съд е счел, че ЗВР № Р-16002414000861- 020-01 от 17.09.2014 г., издадена от А. А. Д., на длъжност Н. С. при ТД на НАП, П. /л. 6998, том XXIV/ и последващите я такива, както и ревизионният акт и акта за поправка са издадени от некомпетентен орган - от лице извън кръга на посочените в чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Решението е неправилно. Според касатора, РА и РАПРА не са нищожни, издадени са от материално компетентни органи, по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Оплакванията са основателни. Изводът на административния съд, че ревизионният акт и акта за поправка са нищожни, тъй като са издадени от длъжностно лице извън кръга на тези по чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, е неправилен и е в противоречие с Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия по т. д. № 10/2016 г. Предмет на тълкувателното дело е бил именно въпросът: "Нищожен ли е ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК". Общото събрание на колегиите на ВАС приема, че ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен. В мотивите на тълкувателното решение се сочи, че нормата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предишната си редакция (в сила до 01.01.2013 г.) не посочва изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които следва да издадат ревизионния акт. Нормата единствено поставя условие този орган да бъде посочен от този, чиято е компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за възлагане на ревизия. След като в сега действащата разпоредба на чл. 119, ал. 2 ДОПК императивно са посочени лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК (липсва изискване за издаване на заповед за определяне на компетентен орган ЗОКО), то не е необходима и конкретизацията на длъжностното качество на органите, каквато конкретизация се прави от нормата на чл. 118, ал. 2 ДОПК. Ако има такава конкретизация, то тя се отнася единствено и само по отношение на лицата от ревизиращия екип, определени със заповедта по чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, но не и по отношение на лицето възложило ревизията, за което има единствено изискване да е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Съобразно изложеното, следва да бъде прието, че ЗВР и последващите такива, както и процесният ревизионен акт и РАПРА, издадени от А. А. Д., на длъжност Началник "Сектор" при ТД на НАП П., са издадени от компетентен орган. РА и акта за поправка не са нищожни. Приемайки противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Разноски: С оглед на резултата по спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,