Решение № 9103 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15240/2008 г.

ВАСIII отделение07.07.2009 г.докладчик Ваня Пунева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 938 от 31.10.2008 г. по адм. дело № 3378 от 2008 г. на Административния съд - София-град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9103 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15240/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Колев Караиванов от гр. София, срещу решение № 938 от 31.10.2008 г. по адм. дело № 3378 от 2008 г. на Административния съд - София-град, наименувана "обжалване". Така подадената касационна съдържа общо изразено недоволство от обжалвания съдебен акт, което с оглед духа на жалбата следва да се квалифицира като твърдение за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 203, т. 3 от АПК. Ответната страна - областният управител на област София, представляван от юрк. Ангелов, възразява срещу основателността на касационната жалба, като излага съображения, че посочените от касатора основания, от една страна, не са доказани, а от друга - не представляват репресия по смисъла на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Представителят на Върховната административна прокуратура в хода по съществото на делото пледира за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, считайки, че същото е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, отчитайки, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, приема същата за допустима, разгледана обаче по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РЛ-113 от 29.05.2008 г. на областния управител на област София, с която е постановен отказ по искане за заплащане на еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Искането е основано на претенция за извършена спрямо Караиванов репресия, изразяваща се в незаконосъобразно вмененото му задължение за отбиване на редовна военна служба - поради здравословното му състояние и ненавършена възраст, както и в неспазване на човешките му права по време на службата. Административният орган е мотивирал своя отказ с твърдение, че отбиването на редовна военна служба не е репресия независимо от промените в здравословното състояние на служещия, както е че не е доказано извършването на незаконни репресии, свързани с произход, политически убеждения и религиозни вярвания. Съдът с оглед представените по делото доказателства е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразно издаден, тъй като жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест относно установяването на факти, годни да обосноват извод за извършена спрямо него незаконна репресия по смисъла на чл. 1 и 2 от ЗПГРРЛ. Продължителността и условията, при които е протекла военната служба на касатора, не са възприети като незаконна репресия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спор относно фактите по делото няма. Правилността на решението се обжалва с оглед твърдението, че съдът не е възприел начина и условията, при които е възникнало задължението за отбиване на наборната военна служба, като "въдворяване на принудителен труд за превъзпитание, по политически причини - общуването на Караиванов с чуждия гражданин Файка Девришева, слушане на "западна музика" и носенето на "панталони, които не се харесваха на властта". Настоящата инстанция счита така направените възражения за несъстоятелни. На първо място, следва да се отбележи, че отбиването от страна на Караиванов на наборна военна служба представлява преди всичко изпълнение на законово установеният му граждански дълг като български гражданин от мъжки пол, независимо от вида, интензитета и срока на изпълняваните от него войнски задължения, както и от рода войски, в които е преминала службата му. На второ място - опитът да се пренесе изпълнението на войнските задължения под формата на участие в изграждането на определени обекти с военно или гражданско предназначение към хипотезата на чл. 1, т. 3 от ЗПГРРЛ е опит за превратно тълкуване на закона. Още веднъж следва да се подчертае, че изпълнението на войнските задължения е гражданско задължение, докато въдворяването в трудововъзпитателни общежития, лагери и други подобни места, както и принудителната трудова мобилизация представляват изпълнение на наложено наказание за извършено престъпление или друг вид общественоопасно деяние или принудителна административна мярка, налагани със съответния съдебен, респ. административен акт. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

Цитирани разпоредби

1