Решение № 7300 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4714/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Й., чрез адв. Н. Йорданова, против решение 199 от 06.03.2024 г., постановено по адм. дело 83/2023 г. по описа на Административен съд - Разград, с което е отхвърлено оспорването й за прогласяване нищожност на заповед 893/22.08.2017г. на кмета на Община Разград, с която е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ XVI-2400, кв.91 по плана на гр.Разград. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, и се иска отмяната му със законните последици. Ответникът кмета на Община Разград не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът Я. Х. Я., чрез адв. Маринов, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди обжалваното решение като валидно, правилно и обосновано. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображенията: Обжалваното решение е мотивирано с липса на основанията, при които по реда на чл. 146, т. 1 до т. 5 АПК може да се приема наличие на нищожност на оспорената заповед 893/22.08.2017г. на кмета на Община Разград за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ XVI-2400, кв.91 по плана на гр.Разград. Изложени са подробни мотиви за възприетите в трайната съдебна практика критерии за разграничение на нищожност и унищожаемост на административните актове, като са обсъдени доводите на жалбоподателката за съществени пороци във формата на решението, опорочена процедура и незаконосъобразност до степен на нетърпимост в правния мир на последиците от одобреното изменение на ПУП. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентния орган в изискуемата форма и съдържание и при изрично посочване на правното основание по чл.134, ал.2, т.2 и т.6 ЗУТ. Установеното нарушение на процедурата , извън рамките на надлежно проведеното производство по чл.135 ЗУТ, е възприето като неоснователно, като са изложени мотиви, че това нарушение е основание за незаконосъобразност /унищожаемост/ на заповедта, но не съставляват порок , водещ до нищожност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, изяснената по делото фактическа обстановка и е обосновано. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесната заповед е влязла в сила и съставлява стабилен административен акт, а оспорването й е допустимо единствено по отношение на валидността й, т.е. за нейната нищожност. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените от издателя действие и последици. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Следователно, нищожен е само този административен акт, който поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицира като административен акт и въобще като юридически акт и се третира от правото като несъществуващ, поради което изобщо не може да породи, измени или погаси разпоредените права и задължение /последици/. Действително, както е приел и административният съд в обжалваното решение, във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който евентуално е засегнат - дали той е годен да предизвика правни последици. Както обосновано е прието в обжалваното решение, порок от категорията на изброените по-горе не се установява да е налице при провеждане на процедурата за изменение на ПУП и неговото одобряване с процесната заповед. Обоснован е и извода на съда, че оспорената заповед отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 АПК, тъй като е в предписаната от закона писмена форма, както и съдържание - фактически и правни основания. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липсата на форма и оттам на липсата на волеизявление, което в случая не е налице. В тази връзка се явяват неоснователни възраженията за липсата на дадено изрично съгласие за изменението на ПУП от Н. Й. и ненадлежното й представляване в административното производство. Освен, че по делото е приложено нотариално заверено генерално пълномощно от Н. Й. в полза на С. Й., която е безспорно, че е участвала в административното производство, то дори и да е налице твърдяното нарушение, същото е относимо към законосъобразността на процесната заповед, а не към нейната валидност. В тази връзка се явява законосъобразен изводът на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват нищожност, както и, че не са налице пороци, които да обосноват нищожност поради противоречие с материалния закон. За да е налице такова противоречие следва да е налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма / чл.134, ал.2, т.2 и т.6 ЗУТ/ или акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв нормативен акт, от нито едни орган. Всички останали несъответствия на административния акт са основания за неговата отмяна като унищожаем /незаконосъобразен/, но не и за прогласяването му за нищожен. Ирелевантни за преценката за валидност на заповедта се явяват доводите по касационната жалба за отношенията между съсобствениците на УПИ XVI-2400, разделен с процесната заповед на два нови УПИ, както и за спорната придаваемата част по действащия план към момента на одобреното изменение на ПУП . Не съставлява съществено нарушение и твърдяното в касационната жалба погрешното вписване в част от мотивите на фамилното име на жалбоподателката като Д. вместо Й. . Видно от мотивите на обжалваното решение, не се касае дори за очевидна фактическа грешка по чл.175 АПК, тъй като няма разминаване в имената в титулната част на мотивите и диспозитива на решението. С оглед на изложеното , настоящият състав намира решението за законосъобразно поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника Я. Х. Я., касаторката дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000лв, съставляващи адв.възнаграждение по Договора за правна защита и съдействие от 09.04.2024г., който размер е под установения минимум в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба 1/2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,