Решение № 2049 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11633/2018 г.

Решение № 2049 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11633/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. В., при Централното управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП) против Решение № 1661 от 02.08.2018 г., постановено по адм. д. № 3095 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) – В., в частта, с която по жалба на ревизираното лице (РЛ) - К. Костадинова, ЕГН [ЕГН], чрез адв. Г. Петрова, е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-03000315005509-091-001/05.07.2017 г., издаден от органите по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – В., частично потвърден и изменен с Решение № 339/29.09.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП", с който на РЛ – К. Костадинова, са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2011 г. в размер на 13 441, 93 лева главница и 7 080, 63 лева лихви, за 2012 г. в размер на 24 681, 79 лева главница и 10 484, ЗЗ лева лихви и за 2013 г. в размер на 6 666, 57 лева главница и 2 154, 52 лева лихви (в общ размер 44 790, 29 лева главница и 19 719, 48 лева - лихви за просрочие ), както и в частта, с която са определени задължения по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за 2011 г. в размер на 1 631, 11 лева главница и 859, 30 лева - лихви за просрочие.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Според касатора неправило са оценени представените от Д. Байлс нотариално заверени декларации, доколкото те не се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства. Навежда оплакване, че необосновано е прието за доказано основанието на извършените парични преводи като такива с дарствена цел с единствения мотив за роднинските и приятелските отношения между лицата. Излага твърдения, че от представените доказателства не се доказва наличието на свободни парични средства от дружество в Австралия, за да бъдат последните превеждани на РЛ, а представеният документ "исторически данни" не е следвало да бъде кредитиран, тъй като не е известен органът, от който е издаден. Относно установените задължения по ЗЗО за 2011 г. касаторът счита, че неправилен е мотивът на съда за липсата на доказателства относно трудовата дейност на РЛ, тъй като последното обстоятелство не го освобождава от задължението за внасяне на задължителните здравни осигуровки. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В молба от 28.01.2019 г. касаторът чрез юрисконсулт В. Иванова, заявява, че поддържа жалбата и излага накратко същите твърдения.

Ответникът - К. Костадинова, ЕГН [ЕГН], чрез адв. Г. Петрова, в писмен отговор по делото изразява становище, че решението в обжалваната част е правилно и не страда от посочените в жалбата пороци. Счита за обоснован и подкрепен от доказателствата по делото извода на съда. Излага твърдения, че макар представените нотариално заверени декларации да не се ползват с материална доказателствена сила, то последните се преценяват с оглед останалите доказателства по делото и няма пречка да бъдат взети предвид при постановяване на акта. Според ответника правилно основанието на паричните преводи е определено като дарение, тъй като родствените и приятелски отношения между лицата са доказани от приложените по делото документи и е оправдано осъществяването на взаимна помощ между тези лица. Изложени са аргументи, че е правилен изводът на съда за недължимостта на здравноосигурителни вноски (ЗОВ), доколкото не са налице доказателства за осъществяването на трудова дейност от РЛ, а и не е уредена презумпция в закона, третираща доходите от друг източник като такива от трудова дейност. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена, а решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски по представен по делото списък с приложения. В открито съдебно заседание по делото ответникът чрез адв. Петрова оспорва жалбата и в писмени бележки излага становище, което се припокрива с отговора й.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение в становище по съществото на делото, че касационната жалба е допустима и редовна, а по същество – неоснователна.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на РЛ срещу РА № Р-03000315005509-091-001/05.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. в частта, с която е потвърден и изменен с Решение № 339/29.09.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – В. и с която:

• по реда на чл. 122 от ДОПК са определени задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 918, 78 лева и лихви за просрочие в размер на 579, 17 лева,

• по реда на чл. 122 ДОПК са определени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в общ размер на 44 790, 29 лева и лихви за просрочие общо в размер на 19 719, 48 лева и

• на основание чл. 124 а от ДОПК във връзка с чл. 123, ал. 1 ДОПК и чл. 40, ал. 5 от ЗЗО за 2011 г. са определени задължения за ЗЗО в размер на 1631, 11 лева и лихви за просрочие в размер на 859, 30 лева.

В хода на ревизията по искане на органите по приходите РЛ е дало писмени обяснения (л. 222-219 и л. 161 от адм. преписка), с които обяснява за запознанството й с бъдещия си съпруг – Д. Байлс, за развитието на отношенията им, закупуването на общо жилище и че издръжката й за периода 2010-2013 г. е поета изцяло от Д. Байлс.

В подкрепа на своите твърдения РЛ е представило доказателства относно източниците и размера на получените доходи, придобити и прехвърлени имущества, финансови активи и ценности, получени и предоставени заеми, банкови сметки, семеен статус, част от които са удостоверение за брак, клетвена декларация от 15.03.2017 г. от Д. Байлс, придружена с превод на български език от лицензиран преводач, заверена от съдия (л. 219-215 от преписката), завещание, документи за осъществени пътувания и получаване на виза за Австралия, декларации с превод на български език от Л. Кривичек, Л. Грифин, С. Б., В. Корт, документи, свързани с Techwood machinery sales P. L., писмо от счетоводството на дружеството с превод на български език за това, че същото е заплатило всички данъци за всяка година, включително и за 2013 г.

За да бъде потвърден и изменен РА в обжалваната му част, административният орган, анализирайки представените от РЛ доказателства в хода на ревизионното производство, е приел мотивите на ревизиращия екип, че получените парични средства от Л. Кривичек, Л. Грифин, С. Б., В. Корт и от дружеството в Австралия - Techwood machinery sales P. L., са от източник, който не е изрично посочен в ЗДДФЛ и подлежат на облагане по чл. 35, т. 6 от същия закон. В подкрепа на извода си е посочил, че представените от посочените лица декларации с превод на български език са частни писмени документи без обвързваща материална доказателствена сила; не са ангажирани доказателства относно роднинските връзки на наредителите и РЛ, както и за бизнес и служебните взаимоотношения между Л. Кривичек и В. Корт и съпруга на РЛ - Д. Байлс; не е доказано основанието на преводите, твърдяното облигационно отношение със сестрата на Д. Байлс, както и отношенията на последния с дружеството.

Със съдебното решение в обжалваната част е отменен процесният РА в частта, с която са определени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 2011 г. – 2013 г. в общ размер 44 790, 29 лева главница и 19 719, 48 лева - лихви за просрочие, както и в частта, с която са определени задължения по ЗЗО за 2011 г. в размер на 1 631, 11 лева главница и 859, 30 лева - лихви за просрочие.

За да постанови съдебния акт в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, но в нарушение на материалния закон. Съдът подробно и обстоятелствено е описал извършените от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство процесуални действия, събраните доказателства, като е възпроизвел и съдържанието на представените декларации в хода на административното и съдебното производство, описал е мотивите на приходните органи от РА и решението на директора на дирекция "ОДОП" гр. В.. Отчел е, че в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, като във връзка с това е указал на ревизираното лице доказателствената тежест съобразно чл. 124, ал. 2 ДОПК.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство са представени още доказателства, обосноваващи наличието на роднинска връзка между наредителите и съпруга на РЛ, бизнес и служебните взаимоотношения между Л. Кривичек и В. Корт – от една страна, и Д. Байлс – от друга, за обстоятелството, че Д. Байлс е едноличен собственик на капитала на Techwood machinery sales P. L., за основанието на извършените преводи и твърдяните облигационни отношения между Д. Байлс и сестра му, както и за това, че според Австралийското законодателство дружеството Techwood machinery sales P. L. и едноличния собственик на капитала са едно и също лице.

В подкрепа на тези факти е допуснат до изслушване един свидетел при режим на довеждане - Д. Байлс, който в открито съдебно заседание по делото с показанията си потвърждава както дадените в хода на ревизията свои писмени обяснения, така и дадените от посочените по-горе лица. Показанията му с основание са възпроизведени в обжалваното решение и кредитирани от съда като непротиворечиви и подкрепящи се от останалите доказателства по делото.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза - основно и допълнително заключение, неоспорено от страните и прието като обективно и компетентно дадено, с което се установява размерът на дължимите здравноосигурителни вноски за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2011 г., както и че като основание за преводите от Австралия е посочено вх...дящ валутен превод.

При така събраните доказателства и след техния задълбочен анализ съдът е стигнал до извода, че сумите, получени от горепосочените физически лица и дружество от Австралия, са с цел дарение и насрещна престация срещу тях не е извършвана от РЛ, поради което не са такива по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ и не подлежат на данъчно облагане. Според съда превежданите суми са лични средства на Д. Байлс, като превеждането им от други лица може да се дължи на различни обстоятелства, но не променя характера на основанието, за което са превеждани. Приемайки, че получените през 2011 - 2013 г. парични средства не представляват облагаем доход, съдът е счел, че определените ЗОВ за този период са недължими. В подкрепа на своя извод решаващият състав е изложил и мотиви, че дори РЛ да е осигурено, не са представени доказателства, че доходът е резултат от трудова дейност, каквото е изискването на Кодекса са социално осигуряване (КСО), а и не е уредена презумпция укрития доход да се счита за такъв от трудова дейност.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.

В текста на чл. 12 от ЗДДФЛ е уредено подлежащия на облагане доход по този закон, според който на облагане подлежат доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Според разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Необлагаемият доход по смисъла на ЗДДФЛ е посочен в чл. 13 от същия закон, като по арг. от ал. 2 дарено имущество не се смята за облагаем доход.

Относно получените валутни преводи от лицата Д. Байлс, С. Б., Л. Кривичек, Л. Грифин, В. Корт и дружеството Techwood machinery sales P. L.:

Не е спорно по делото, че между Д. Байлс и горепосочените лица съществуват следните роднински и бизнес връзки, а именно: Д. Байлс – баща на Д. Байлс; Л. Грифин – втора майка на Д. Байлс; С. Б. – негова сестра; Л. Кривичек – счетоводител, изпълнител на завещанието и кум на Д. Байлс и ревизираното лице; В. Корт – дългогодишен бизнес партньор и приятел на Д. Байлс.

Н. е спорно и превеждането на парични средства от страна на тези лица по банков път в полза на ревизираното лице.

Спорно по делото е какво е основанието, на което са извършвани валутните преводи.

Правилно и в съответствие със закона съдът е кредитирал събраните по делото писмени обяснения и гласни доказателства и е стигнал до верния извод, че валутните преводи са извършвани с дарствена цел.

От съдържанието на представените по делото декларации с превод на български език от Л. Кривичек (л. 566 от адм. преписка) се установява, че като асистент на Д. Байлс един от ангажиментите й е бил да изпраща пари в чужбина и че всички суми от Д. Машинъри и Т. Машинъри, изпратени от нея принадлежат на Д. Байлс. В декларацията на Л. Грифин (л. 565 от адм. преписка) изрично е посочено, че извършва превода като подарък за снаха си К. Костадинова. От декларацията на С. Б. (л. 564 от адм. преписка) се установява, че чрез извършения превод тя е върнала малък заем на брат си, като по негова молба е превела парите на жена му. Това обстоятелство се доказва и от показанията на разпитания по делото свидетел, който изрично сочи, е дал заем на сестра си, без да е бил сключен писмен договор поради наличието на роднински връзки и доверие между тях. От съдържанието на декларацията на В. Корт (л. 563 от адм. преписка) е видно, че поради конкретна ситуация е получил пари от компанията на Д. Байлс, които е трябвало да върне по негово настояване на съпругата му – К. Костадинова.

Показанията на разпитания под делото свидетел непротиворечиво подкрепят посочените в декларациите изявления, както и писмените обяснения на РЛ. Свидетелят категорично отказва срещу извършените парични преводи РЛ да е осъществявало някаква престация или услуга.

При така събраните доказателства поотделно и в съвкупност, се обосновава извод, че преведените парични средства от посочените лица на К. Костова са с цел дарение. Декларациите от тези лица потвърждават заявеното от Д. Байлс в депозирана в хода на административното производството клетвени декларации и депозираните пред съда показания. Те са доказателствено средство съгласно чл. 57 от ДОПК и на основание ал. 4 от същия текст доказателствената им стойност се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект. Това дава основание да се приеме, че макар последните да не се ползват с материална доказателствена сила, могат да бъдат взети предвид при крайния извод, като оценката им следва да се преценява съобразно посочените критерии. В случая, органите по приходите не са доказали наличието на друго основание за извършване на преводите, поради което единственият обоснован извод е, че основанието на валутните преводи е с дарствена цел.

Както обосновано е приел първоинстанционният съд, фактът, че преводите са извършени от други лица, не опровергава обстоятелството, че паричните средства са на Д. Байлс и че са превеждани на РЛ с дарствено намерение. Наличието на роднински и бизнес отношение между посочените лица обяснява причината за превеждането на сумите по този начин, но не е единственият мотив на съда, за да приеме за доказано основанието на извършените валутни преводи.

Не може да бъде прието за вярно твърдението, че недоказването на свободни парични средства от дружество в Австралия, и неосчетоводяването на преводите е основание да се приеме, че последните не са извършвани от това лице. О. T. machinary sales P. L. е представена декларация от счетоводителя (л. 558-559 от адм. преписка), от която се установява, че дружеството е платило дружествените и лични данъци включително за 2013 г. Отделно от това от Д. Байлс са представени две декларации – една в съдебното производство (л. 58-64 от делото), и друга в хода на ревизията, заверена от съдия (л. 219-215 от адм. преписка), придружени с превод на български език от заклет преводач, от които се установява, че е собственик на посоченото дружество и че може да се разпорежда свободно като такъв със средствата от дружеството, включително като е превеждал суми за периода 2011-2013 г. на годеницата си като подарък. С оглед на изложената фактическа обстановка, дори и да не е пряко доказано наличието на свободни парични средства, то обстоятелството, че Д. Байлс е собственик на дружеството и паричните му средства е достатъчно, за да се приеме, че преводите са извършвани от негово име и то с дарствена цел. Липсата на осчетоводяване на преводите може да бъде основание лицето да бъде държано отговорно според австралийското законодателство, но не и да влияе върху получаването на сумите, респ. върху тяхното основание. Този извод не може да бъде опроверган и от твърдението, че документ "исторически данни" не е с установен издател. Фактите, установени с посочения документ, се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което, позовавайки се и на това доказателство, изводът на съда не може да бъде необоснован.

По дължимостта на определените ЗОВ по ЗЗО:

При недоказано основание за получаване на облагаем доход липсва основание и за събиране на задължителни осигурителни вноски върху получените парични преводи.

При този изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски в полза на ревизираното лице, е основателно и на основание чл. 161 от ДОПК следва да се присъдят такива в размер на 3 000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,