Решение № 92 от 21.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 157/2012 г.

Решение № 92 от 21.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 157/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 107/11 г. на Етрополския районен съд и отменяване на постановената по него присъда от 10.11.2011 г. в частта, в която по отношение на Й. М. А. е определен общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в открит тип затворническо заведение, вместо в строг режим и закрит тип. Прави се искане делото да се върне за законосъобразно определяне на режима на изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода и типа на затворническо заведение. Искането се поддържа в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъденият Й. М. А. лично и чрез служебния си защитник адв. Н. моли да не се уважава искането, тъй като предишното осъждане е при условията на чл. 66, ал. 1 НК. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда, влязла в сила на 28.11.2011 г. Етрополският районен съд е признал за виновен и осъдил Й. М. А. на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл. 195 НК, извършено през периода от началото на м. септември до 19.11.2010 г. Съдът е привел в изпълнение наказанието от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено по нохд № 54/07 г. по описа на същия съд, на основание чл. 68, ал. 1 НК. На основание чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС е определил ОБЩ режим на изтърпяване на двете наказания в ОТКРИТ тип затворническо общежитие. Искането е процесуално допустимо, направено от Главния прокурор по реда на чл. 420, ал. 1 пр. посл., и в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО: Присъдата в частта, относно първоначалния режим на изтърпяване на наложените наказания, както и типа на затворническо общежитие, е постановена в нарушение на материалния закон. Неправилно е постановено А. да търпи посочените наказания при първоначален общ режим. Обстоятелството, че преди настоящата присъда, подсъдимият е бил осъждан за друго престъпление - по нохд № 54/2007 г. по описа на Етрополския районен съд, наказанието по което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, сочи, че А. не е лице осъдено за първи път на наказание лишаване от свобода. Щом това е така, спрямо него не може да се приложат разпоредбите на чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Без значение е обстоятелството, че изтърпяването на наказанието не е ефективно, а спрямо него е приложен института на условното осъждане. Разграничителният критерий е единствено осъждането на лицето, при предпоставките на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, а не постановеният начин на изтърпяване на наказанието. В случая е налице хипотезата на чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС и на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Съгласно визираните разпоредби, осъдените с изключение на тези по чл. 59, ал. 1 и рецидивистите, се изпращат в затвори и затворнически общежития от ЗАКРИТ тип при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието. Като е определил режим на изтърпяване и тип затворническо заведение различни от предвидените в специалния закон, съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Нарушението е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което искането следва да уважи, присъдата отмени в тази част, и делото върне на същия съд за законосъобразно приложение на закона. Воден от тези мотиви, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК