Решение № 12321 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1312/2011 г.

Решение № 12321 от 4.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1312/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Галя Христова Дянкова против решение № 171/30.11.2010 г., постановено по адм. дело № 343/2010 г. по описа на Административен съд- гр. Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на вземане за такса за битови отпадъци № 208/21.04.2010 г., издаден от кмета на Община Шумен. Касаторката поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил, че търсените от лицето суми реално не съответстват на реално ползваните услуги на Община Шумен за изхвърляне на битови отпадъци и били несъответни на социалния и здравен статус на Дянкова. Отправя се искане до съда да бъде отменено обжалваното решение и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания акт. Ответникът по касационната жалба - кметът на Община Шумен, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За да отхвърли жалбата на дружеството срещу издадения АУЗТБО № 208 от 21.04.2010 г., с който са установени размерите на задълженията му за ТБО по отношение на притежавания от него имот на територията на община Шумен, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е за неоснователно възражението на лицето за неправилно определяне на размера на таксата, като е посочил, че във връзка с това възражение е допусната съдебно-икономическа експертиза, която е потвърдила този размер. Все в тази връзка съдът е изследвал приложимите правни разпоредби - чл. 62, 66 и 71 ЗМДТ. Обсъдени са и условията и редът за определяне и заплащане на ТБО не само в ЗМДТ, но и в приетата на основание чл. 9 ЗМДТ наредба на общинския съвет. Обсъдени са подробно представените по делото писмени доказателства и е прието, че е установен редът за определяне на размера на таксите за всеки един от трите компонента. Съдът се е произнесъл относно основанията да не се събира ТБО, като се е позовал на чл. 71 ЗМДТ, но е приел, че общината е предоставяла услугите, посочени в чл. 62 ЗМДТ, поради което законосъобразно е определила дължимост на таксата. Въз основа на така извършения анализ съдът е извел обоснования извод, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е била предоставяна в чертите на населеното място, където се намира и имотът на жалбоподателката, и се дължат таксите за предоставяните от общината услуги по чл. 62 ЗМДТ. В мотивите на оспореното решение е прието за неоснователно искането за намаляване размера на ТБО по съображения, че нито в ЗМДТ, нито в приетата въз основа на чл. 9 от ЗМДТ Наредба на ОбС за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги се съдържат хипотези, при които задължените лица могат да заплащат за жилищни имоти ТБО в размер по- малък от определения от Общинския съвет, съобразно чл. 66 ЗМДТ. Прието е, че доводите за намаляване размера на определените с Акта вземания за ТБО с оглед невъзможността жалбоподателката да ги заплати поради утежнено материално и здравословно състояние, са неотносимикакто към дължимостта, така и към размера на установената с атакувания акт ТБО. Така постановеното решение е правилно. Изводите, които е направил съдът, са в съответствие с доказателствата по делото и с материалния закон. Съдът правилно е приложил разпоредбите на чл. 62, 66 и 71 ЗМДТ, приемайки, че ТБО се заплаща за три компонента: сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. От събраните доказателства по делото може да се направи единственият извод, че общината е предоставяла всички услуги по чл. 62 ЗМДТ, размерът на които съгласно решенията на ОбС - Шумен, е определен и въз основа на нарочна наредба на общината. Възражението, поддържано и в касационната жалба, че затрудненото здравословно и материално положение на лицето обуславя извод за недължимост на такса за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци, правилно е прието от съда за неотносимо в развилото се съдебно производство. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. С оглед обстоятелството, че по направеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса, касаторката не е представила декларация за семейно и имотно състояние, то същата дължи заплащане на държавна такса по сметка на ВАС в размер на 5 лв., за което следва да бъде осъдена с настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - Осмо отделение,