Решение № 10005 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4828/2012 г.

Решение № 10005 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4828/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Георгиев Иванов, от гр. Кърджали, против решение № 29 от 17.02.2012 г., постановено по адм. дело № 327/2011 г. по описа на Административен съд Кърджали. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на решение по същество на спора, с което оспорената от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - Началник РУ "Полиция"-Кърджали, не изпраща представител и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд- Кърджали е отхвърлил жалбата на Иван Георгиев Иванов против заповед № 469/18.10.2011 г. на Началника на РУ "Полиция"-Кърджали, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР -на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание", за срок от 8 месеца. Извършена е в пълнота проверка на атакувания административен акт в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Изводът на съда за законосъобразност на заповедта е правилен и обоснован. Същата е издадена от компетентен орган - началник РУ "Полиция", съобразно наложеното дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР "порицание" и определената му в чл. 228, т. 3 от ЗМВР компетентност. Спазен е и срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена в двумесечния срок от откриване на нарушение по смисъла на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, предвид справката от проверката, установяваща нарушението, която е регистрирана на 30.09.2011 г. Следователно заповедта, която е от 18.10.2011 г., е в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. При налагане на наказанието жалбоподателят е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган, за което са били приети писмените му обяснения, в които е заявил, че е изпълнявал служебните си задължения и не е напускал преждевременно работа на 20.08.2011 г. От доказателствения материал първоинстанционния съд е установил, че Иван Иванов е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, изразяващо се в преждевременно напускане на работа; не явяване на отвод и не докладване на прекия началник; на инструктиращия служител или на дежурния, Посочените в заповедта фактически основания са обосновали правните такива за налагане на процесното дисциплинарно наказание "порицание", като са отчетени от наказващият орган тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя. Правилно е прието от съда, неизпълнение на задълженията на касатора - същият на 20.08.2011 г. е напуснал преждевременно /10 минути/ работното място; в разрез с Инструкцията за патрулно- постовата дейност Iз-1015/04.07.2006 г., чл. 18, т. 1- смяната на Иванов, като част от полицейски наряд е приключила без отвод и доклад. Ирелевантни са доводите на касатора, че се касае за обичайна практика и фактически липса на отвод в РУ "Полиция"-Кърджали. Безспорно е установено, че Иванов нееднократно е търсен на работното му място, в края на работната смяна на 20.08.2011 г. от дежурен по РУ и не е намерен. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК